Или за българските русофоби
Откритото проповядване на омраза към отделна държава се превръща в хоби на някои български научни и културни дейци. В навечерието на националния празник на България, на 2 март, предаването на БНТ „История.бг“ събра „Д“-отбор от подобни дейци. Основната тема бе омразата към Русия, наречена русофобия (българите никога не са се страхували от руснаците). И никой от участниците не каза дума за Трети март, за възраждането на Третата българска държава и ролята на Русия. И се приема за нормално: да се смесва Трети март с Девети септември и с войната в Украйна.
Нима е нормално в деня на Освобождението на България БНТ да съсредоточи вниманието на зрителите върху омразата към Русия!!! Каквито и мисли да се въртят в главите на водещи и участници в подобни предавания, те трябва да помнят, да тачат Трети март, защото тогава се възражда за нов живот нашето мило Отечество. Да се избере подобна тема в такъв ден означава, освен всичко друго, липса и на християнски морал – нашите деди на този ден са палели свещи и са поднасяли венци пред многобройните паметници на загиналите руски воини. Да обвържеш националния си празник с изострените отношения на САЩ и Европа с Русия означава да замениш вечното с конюнктурата. По такъв начин БНТ за пореден път даде своя „принос“ за поляризацията на българското общество.
Дали БНТ е обществена или президентска телевизия?
Понеже в споменатото предаване се диреше началото на любовта и фобията към руснаците, бих искал да отбележа, че образът на дядо Иван става особено популярен много години преди Освобождението. Визираните понятия на любов и разграничаване от Русия стават актуални в политическия ни живот за пръв път по време на дискусиите в Учредителното събрание във Велико Търново през 1879 г. и в последващите обикновени Народни събрания. Депутатите, участници в дискусиите, в зависимост от това дали са получили образование на Изток или на Запад, използват ролята и отношението на Русия за свои вътрешнополитически и най-вече за собственопартийни цели. Направената констатация се съдържа в редица документи. Предлагам на читателите извадка от строго секретно донесение на пълномощния министър на Русия в България Бахметев до граф В.Н. Ламздорф, министър на външните работи на Русия от 7 ноември 1901 г. Документът е прочетен от император Николай II, чиято ръка оставя бележката: „Бахметев има правилно виждане за истинските отношения на Русия към България“. „Парламентарната групировка най-накрая се определи по-ясно – съобщава руският дипломат. – Преговорите, отдавна започнати между Кара-велов и Петков и за които аз имах възможност да спомена в едно от моите донесения, доведоха до видимо споразумение и бившите стамболови-
сти, подкрепили правителството при неотдавнашния избор на председател на Народното събрание, са обещали своите гласове и за в бъдеще. Подобен съюз не може да бъде безкористен и се е получил след продължителни пазарлъци: правителството получава подкрепа от 20 гласа и плаща с две министерски кресла. По такъв начин скоро ще ни се представи достатъчно оригиналното явление: в Министерския съвет ще заседават един до друг най-преданите „приятели“ на Русия и най-отявле-ните наши „врагове“ – и това сливане само потвърждава моето отдавнашно убеждение, че между тукашните политически люде няма и никога не е имало истински непоколебими „русофили“ или „русофоби“. Тези наименования се създадоха, когато възникна парламентаризмът, и бяха избрани от първите съпернически стра-
ни както се избират партизански емблеми или отличителни цветове – като основание за своите междуособни разправии, а не поради каквито и да са осмислени и твърди убеждения… Ето защо намирам за нужно особено да подчертая следното: за да сме уверени в крайния положителен резултат на предприеманите важни за нас дела, трябва да работим не с определилите се като наши „приятели“, а с „русофобите“. Така ще сме сигурни, че идвайки на власт, „русофилите“ няма да разрушат стореното.“
Ще припомня, че времето на създаването на визираната информация се характеризира с активизиране на българо-руските отношения след възстановяване на дипломатическите връзки между Русия и България през 1896 г. Княз Фердинанд умело лавира между Изтока и Запада, за да
извоюва международно признание на собствената си персона и се подготви за провъзгласяване на независимостта на България.
Спорът за чуждо филство и фобство би трябвало да се трансформира единствено и само в българофилство. А това предполага защита на българския национален интерес и приемане на национална доктрина.
Показател за отношението към миналото на двата народа ще бъде фактът дали вицепремиерът Ивайло Калфин бидейки на посещение в Москва тези дни, ще поднесе цветя пред паметниците на Незнайния воин, плевенските гренадири и надгробието на българина от Велико Търново в Успенския събор в Кремъл Киприан, митрополит Московски и на цяла Русия, ръководил над 30 години Руската православна църква.
Автор: Петър КУЦАРОВ
Източник: Дума