Чаят е дошъл в Русия от Изток. И ако китайскят чай се е доставял в Европа по морски път, то до Москва е стигал с кервани през монголския град Кяхту и през Сибир. Столицата на Русия е била и си остава център на особени руски чайни традиции
Достоверно е известно, че за пръв път руснаците се запознали с чая в Китай, и в началото на 17 век рускят цар Михаил Романов е получил като подарък от китайскте посланици няколко сандъчета чай, който се е отглеждал на границата на днешните провинции Хубэй и Хунан.
За разлика от Петербург, столицата Руската империя, в която предпочитали да пият кафе, в Москва чаят станал една от главните традиции на руската трапеза.
Не е минавала тя, разбира се, без самовар, в който кипвали вода за чая. Самата дума «самовар» означава съд за кипване на водата. В Китай също има такъв съд, но той се отличава от руския и по конструкция, и по целите на използването му.
Руският самовар – това е център и дух на пиенето на чай
Самоварът се е създавал и се е усъвършенствал само с една единствена цел – нагряване на вода за приготвяне на чай. Той винаги стои в центъра на масата по време на чаепитието. Освен него на масата винага има още един чайник – за чаена заварка. В него е прието да се заварява много силен чай, и всеки гост може да налее в своята чашка нужното количество силна заварка, а след това да го разреди с вряла вода от другия чайник.
Към чая обезателно се поднася захар: в наши дни обикновено я добавят в чашката, а първоначално неголеми парченца захар-рафинад са слагали в устата и цедели горещата напитка през парченцата захар в устата, подсладявайки чая по този начин. Този обичай е дошъл от Сибир. Нито китайците, нито англичаните – две нации, които се славят със своята любов към чая – този обичай не разбират и нищо подобно не правят, това е именно руски обичай. Освен традицията да се пие сладък чай, в Русия существува и традиция да се поднася към чая тънко нарязан лимон, мед, баранки (особен вид гевречета, във формата на неголеми пръстени), орехи, а в наши дни се е появило множество различни други сладки неща към чая: бонбони, пряники, мармелад, лукчета.
Руският чай винаги е огнена напитка, и в това се състои още една особеност на руското чаепитие. По-рано на гостите или посетителите на заведения поднасяли специална кърпа, с която те изтривали капките пот от лицата си, когато горещият чай ги заставял да се потят. Твърде горещия чай наливали на неголеми порции от чашките на малка чинийкка с приповдигнати краища, в която се слага чашката. Днес не са много хората, следващи тази традиция, но чайните чашки, както и преди, винаги се продават и поднасят на чинийки.
Но сигурно най-главното в руското пиене на чай е отсъствието на твърд ритуал. То не е привързано нито към определено време на денонощието, както, например, при англичаните, нито към определен ред действия, както е в Китай. Руснаците често се срещат «на чашка чай» по двама или с голяма дружна компания роднини, приятели или добри познати, за да може всеки да си почине, да се отпусне, свободно пообщува, да поговори за живота. В царска Русия търговците с часове са можели да пият чай от огромни 10-литрови самовари и да обсъждат сделки, финансови въпроси, да сключват договори. В знаменития Гостини Двор – старинните торговски палати в самия център на Москва – самоварите никога не са изстивали.
Пиенето на чай в Русия, като правило, започва след обяда, т.е. служи за завършване на приема на храна, с него се поднася десерт – сладкиши или плодове. Ако се канят гости специално на чай, то към чая се поднася обилна храна, – и сандвичи с кашкавал, салам и риба, и сладкиши. Който и да ви покани в Русия на чай, бъдете уверени, – вас ви очаква радушен прием, дълги разкази и доверителни беседи, возможно е даже песни, и радостни и приятни спомени.
Руският самовар
Смята се, че самовар за пръв път е донесъл в Русия от Европа руският император Петър I, но по други данни самовари са се появили едва половин век след смъртта му, и тяхната родин е бил руският Урал. Около 1778 година е започнало производството на знаменитите тулски самовари в град Тула, който е разположен недалеко от Москва, – центъра на чайната търговия през 17-19 век, и не далеч от този град има залежи от желязна руда, – ето защо именно в Тула е започнало стремително да се развива производството на тази удивителна конструкция. Вече към средата на 19 век в Тула е имало 28 самоварни фабрики, а годишно те са произвеждали 120 хил. самовара. И до днешния ден има поговорка «В Тула със свой самовар не се ходи». През 19 век се е появило множество разновидности на самоварите – и пътни, и трактирни, и семейни. Тогава са се появили и никелираните самовари – особена гордост на собствениците им.