В Москва се проведе Седмица на паметта, посветена на 70-годишнината от освобождението на затворниците в нацисткия концлагер „Аушвиц-Биркенау” от Червена армия. На 26 януари на Поклонная гора се проведе Вечер-Реквием с участието на ветерани от Втората световна война. А завършиха Седмицата на паметта мероприятията в Еврейския музей в Центъра на толерантността.
Тук има специално подготвена експозиция за Холокоста. Нея посети президентът Путин. След като разгледа експозицията, президентът каза: „там, където на хората им набиват в главите идеи за национално и нравствено превъзходство, посяват семена на омраза към другите народи, там на смяна на цивилизацията идва истинското варварство”.
Днес в мемориалния комплекс „Аушвиц-Биркенау” в Освиенцим ръководителят на администрацията на руския президент Сергей Иванов отдаде почит в памет на жертвите на Холокоста и войниците на Червената армия, загинали през 1944-1945 г. при освобождението на Полша от хитлеровата окупация. В състава на руската делегация е ветеранът от Втората световна война Иван Мартинушкин. През зимата 1945 г. той е бил на 21 години и командир на стрелковата рота на полка на Първи Украински фронт. Участвал е в сраженията за освобождението на Краков.
Иван Мартинушки сподели с нас спомените си:
– След Краков нашето подразделение с боеве се придвижваше в югозападна посока. След форсирането на Висла минахме покрай някакво село и излязохме на едно поле, а зад нас видяхме огромно пространство, оградено от всички страни с бетонни стълбове с бодлива тел. Попитахме командването: накъде да вървим? Защото на 2-3 км от нас имаше сражения и мислехме, че ще ни изпратят там. Но заповедта беше друга: да останем на място и да определим караули. Тъкмо тогава разбрахме, че това е хитлеров лагер за пленени. Вечерта намерихме край огражденията помещение подобно на казарма, влязохме, а там навсякъде – следи от прибързано бягство, стана ни ясно: бягали са надзирателите! А зад оградата видяхме изтощени хора, махащи с ръце в знак на поздрав, които викаха нещо неразбрано: „Хунгар, хунгар!”
Оказа се, че това са еврейски унгарци. Изглеждаха ужасно: крайно изтощени, облечени в дрипи, а на главите им – някакви парцали…
Разрязахме бодливата тел, дадохме на затворниците хляб и сланина. Те ни придружиха в тъмни задушни бараки. Недалеч тлееха трупове, които надзирателите са запалили преди бягството, ужасна картина!
Денят 27 януари 1945 г. завинаги остана в паметта ми. Но едва след Нюрнбергския трибунал разбрах какви страшни престъпления е имало в концлагера „Аушвиц-Биркенау”, където невинни хора, включително и малки деца, са били измъчвани, извършвани са с тях медицински опити, убивали са ги в газови камери, изгаряли са ги в пещите на крематориумите.
За такива престъпления няма срок на давност, подобно нещо не трябва повече никога да се повтаря! – убеден е Иван Мартинушкин, ветеран от Втората световна война.