Става все по-ясно, че само САЩ имат полза от продължаването на касапницата в Украйна
Шестнайсетгодишният Лев от Донецк публикува в края на ноември 2014 г. в ютюб простичък видеоклип, в който в рамките на 5 минути разказва как е преживял първия си артилерийски обстрел. „Ето тук лежахме с мама… Ето го малинака, където падна татко… Ето го мазето с бетонната плоча. Там вече седеше съседката и се молеше“…
Льова разказва още, че е мислил, че ще умре, споменава как при втория обстрел, два часа по-късно, семейството бягало през съседските дворове към друго мазе, а после бомбардировката спряла и: „Погледнах към котараците си и се зарадвах“.
Като се завърнал вкъщи, Лев написал първо в интернет на приятелите си, че е жив и здрав, а след това добавил фразата, която вече стана мото на някои групи в социалните мрежи: „Спрете дебилната война“.
Ние не знаем дали Лев и неговите родители са все още живи и здрави. От две седмици насам украинската армия увеличи рязко обстрела на градовете, намиращи се на фронтовата линия в Донбас – основно Донецк и Горловка.
Десетки мирни граждани, сред които и малки деца, станаха жертва на безпрецедентните по сила обстрели. В четвъртък при артилерийски обстрел на тролейбусна спирка в Донецк бяха убити десетина души. В събота пък при обстрел с реактивни снаряди загинаха 30 жители на град Мариупол.
Отново киевските власти обвиниха за това противниковата страна, която пък на свой ред твърди, че става дума за цинична провокация.
Впрочем такива случаи ще продължи да има, докато продължават бойните действия, независимо дали става дума за преднамерени обстрели или за обикновени грешки на артилерийските разчети.
Последното изостряне на обстановката в Донбас започна като по поръчка няколко дни преди срещата на външните министри на Германия, Франция, Русия и Украйна в Берлин, на която трябваше да се подготвят документите за насрочената за 15 януари среща на върха на т.нар. „нормандска четворка“ в казахстанската столица Астана.
Интензивността на обстрелите постепенно растеше, за да достигне пикови за целия конфликт стойности, когато стана ясно, че срещата в Астана е провалена.
На 13 януари край градчето Волноваха, на територия, контролирана от киевската власт, в резултат на експлозия загинаха 13 души, пътуващи в междуселищен автобус.
Моментално за това бяха обвинени опълченците от т.нар. Донецка народна република, но разследването на ОССЕ показа, че посоката на обстрела е дошла от местност, която е спорна, т.е. може да е стреляла и украинската армия. А по-късно оцелелият шофьор на автобуса разказа пред украинското издание „Кореспондент.net“, че причина за гибелта на хората е била случайна експлозия на мина, част от минно поле, разположено край пътя от украинската армия.
Така или иначе, режимът в Киев се възползва и официално обяви, че започва масирани обстрели на позициите на опълченците, провокира ги за ответни действия, но за своя изненада понесе редица болезнени удари на бойното поле, сред които е и загубата на донецкото летище, превърнато благодарение на украинските политици и медии във фетиш. Поради това завземането му от опълченците бе възприето особено болезнено.
Става все по-ясно, че въпреки преговорите в Берлин между външните министри от т.нар. „нормандска четворка“ поне в близко време ще бъдем свидетели на интензивни бойни действия, които вероятно ще приключат, когато една от противоборстващите страни реши, че е получила достатъчно преимущества на бойното поле, за да води нови мирни преговори от по-силни позиции.
При това обаче е видно и патовото положение на двете воюващи страни – нито опълченците могат да разгромят напълно украинската армия и да завземат напълно двете бунтовни области, нито властите в Киев могат да ликвидират т.нар. Донецка и Луганска народни републики.
Сегашната ситуация обаче не устройва и държавите, които се опитват да постигнат примирие и да вкарат ситуацията в политическо русло – нито Русия, нито Европа имат интерес от продължаването на бойните действия, независимо с каква интензивност.
Точно обратното – ЕС и Русия, въпреки ситуацията, в която се намират, са кръвно заинтересувани в името на общото си бъдеще да бъде намерено политическо решение на конфликта, за да може да пристъпят към действия от дипломатически и икономически характер, които да сведат до нула възможността от нов голям военен конфликт в Европа.
Именно поради това европейските, по-точно западноевропейските и руските политици са водещи в дипломатическите совалки.
Има обаче трета сила, която не взема участие в преговорите, но незримо присъства на тях. До момента не се е чула нито една мирна инициатива от САЩ, но в същото време американците подкрепят абсолютно безрезервно украинското правителство и президент, независимо от всичко, осигуряват дипломатическо прикритие за извършените престъпления като масовото убийство в Одеса, и което е по-страшно, те ги насърчават да продължават военните действия в Източна Украйна.
За разлика от Европа и Русия, САЩ никога не са призовавали за примирие или са настоявали Киев да седне на масата за преговорите, а в същото време призовават Русия да окаже натиск върху опълченците. Същевременно САЩ упражняват и натиск върху Европейския съюз – първо за въвеждане на строги икономически санкции срещу Русия, както сам се похвали вицепрезидентът Джо Байдън, и второ, работят твърдо срещу всеки опит на ЕС да охлаби санкционния режим.
Например в четвъртък германският вестник „Дойче виртшафтс нахрихтен“ съобщи, че лидерите на ЕС са се отказали да смекчат санкциите след телефонен разговор между американския президент Барак Обама и канцлера на ФРГ Ангела Меркел. Изданието свързва разговора между двамата ръководители с публикувана статия във вестник „Уолстрийт джърнъл“, в която се твърди, че ЕС не само се е готвел да свали санкциите, но и да укрепи сътрудничеството с Москва в областта на външната политика, търговията и сътрудничеството в различни стопански отрасли.
Германските журналисти предполагат, че Обама е направил „забележка“ на Меркел за смяната на подхода и тя се е „коригирала“.
На американците не може да се отрече, че имат последователно поведение в украинската криза, за чието разрастване те способстваха, но точно тази тяхна линия подхранва засилващите се твърдения, че САЩ воюват с Русия с чужди ръце – като използват самите украинци и европейците.
Една от разпространените гледни точки е, че само САЩ имат интерес Украйна да съществува като „черна дупка“ – място, произвеждащо нестабилност и кризи – между Русия и Европейския съюз. Така се създават сериозни проблеми и на двата политически субекта, възпрепятства се засилването на сътрудничеството между тях, чието задълбочаване действително няма как да бъде изгодно на САЩ, защото ще доведе до обективно намаляване тежестта на Вашингтон на световната арена.
Вероятно американците не са особено радостни от факта, че в последно време в ЕС все по-силно звучат гласове, призоваващи за по-разумен подход към Русия и дори към използване на сегашната криза за качествено ново равнище на сътрудничеството с великата сила.
Наскоро германският вицеканцлер Зигмар Габриел се присъедини към тези политици, които зоват за създаването на зона за свободна търговия с Русия, респективно с Евразийския съюз. По думите му, тази стъпка трябва да бъде направена след приключване на преговорите със САЩ по Трансатлантическото споразумение. Ясно е, че за ЕС е добре да има противовес на твърде спорното споразумение със САЩ.
Подобен ход е полезен и за Москва и членовете на Евразийския съюз, но едва ли ще бъде възприет благосклонно от американците, защото ще даде на геополитическите им конкуренти по-голямо място за маньовър.
Габриел обаче казва, че първо трябва да спре войната в Украйна. Е, ако сте на мястото на американците и искате да предотвратите сближаването на ЕС и Русия, което потенциално заплашва позициите ви в света, как да спрете война, която стопира подобно партньорство?
Впрочем в Европа постепенно назрява разбирането, че конфронтацията с Русия е път към нищото за Стария свят. Това поне показват различни социологически проучвания в редица страни. Например скорошна анкета сред французите показа, че 64% от тях са „за“ предаването на десантните кораби тип „Мистрал“ на Русия. Против са 38 процента. Половината анкетирани наричат антируските санкции „неефективни“.
Над 80% от анкетираните смятат, че Франция трябва да има добри отношения с Русия и смятат, че икономическите отношения с Москва имат голямо значение за френската икономика. Вестник „Трибюн“ нарече тези резултати изненадващи. Подобно твърдение може да се разглежда като пример, когато пресата попада под влиянието на собствената си пропаганда.
Редица медии в Европа водят откровена антируска кампания и са действително изненадани, когато видят, че гражданите са на противоположното мнение. От Германия вече имаше редица съобщения за казуси по кризата в Украйна, когато мнението на съответната редакция се разминава драматично с това какво мислят читателите или зрителите на медията.
Има и друго обаче. В Европа постепенно расте това, което списание „Тайм“ нарича „умора от Украйна“. Изданието коментира, че на икономическия форум в Давос президентът на Украйна Петро Порошенко е акцентирал върху гибелта на пътниците от автобуса край Волноваха не толкова, за да направи впечатление на политици и икономисти, колкото да отсрочи във времето „умората“ от конфликта в страната му.
Колкото повече време минава, толкова повече се усеща, че в Европа започват да спадат емоциите от миналата година и започва, макар и бавно, да надделява трезвия подход към ситуацията в Украйна. Чешкият президент Милош Земан например директно посочи, че в Киев има „партия на войната“ и тя се ръководи от премиера Арсений Яценюк.
Ако си припомним, че именно зам.-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд настояваше през февруари миналата година Яценюк да бъде премиер, нещата си идват на мястото и имаме още едно косвено доказателство за зловредната роля на САЩ в украинската гражданска война. Гласовете в Европа срещу сляпото следване във фарватера на американския подход към украинската криза стават все повече, но все още не са достигнали критична маса, за да доведат до качествена промяна в политиката на ЕС.
В самата Украйна също има признаци на промяна в обществото. Позициите на националистите и откровените фашисти са все още много силни, но вече се чуват и други гласове. Преди дни известният журналист от Западна Украйна Руслан Коцаба започна акция в интернет, наречена: „Аз съм против мобилизацията“. Във видеообръщението той обявява, че няма да отиде на война, дори да му връчат повиквателна, и предпочита да отиде в затвора.
„Призовавам всички адекватни хора да се откажат от мобилизацията“, казва Коцаба и добавя, че тя е незаконна, защото официално няма обявена война. Той призова президентът Порошенко незабавно да започне директни преговори с хората от Донбас или, ако иска, с руския си колега Владимир Путин, за да се спре братоубийствената война.
„Правдата не е на ваша страна“, обръща се Коцаба към войнолюбците в Украйна. Според журналиста войната се води за интересите на олигарсите, а той лично не е виждал руски войски в Донбас.
За това, че олигарсите, които в момента управляват в Киев, са заплаха за страната, заговори през миналата седмица и първият президент на Украйна Леонид Кравчук.
„Нашият елит няма отговорност пред заплахата, надвиснала над Украйна… Мога да кажа, че държавата започва да се разпада. И това е факт“, заяви Кравчук на 22 януари… Денят на единството на Украйна.
Автор: Георги Георгиев
Източник: http://duma.bg