Николай Шумилов е посветил живота си на откриването на скривалищата на нацистите
На територията на Калининградска област се намират стотици подземни скривалища, където по време на Великата отечествена война нацистите са укрили културни ценности, похитени от окупираните територии на СССР и други страни. Това твърди пред кореспондент на „Российская газета” местният краевед и историк-любител 52- годишният Николай Шумилов. По професия той е радиоинженер, но влечението му към тайнствата на историята се оказало много силно и преди 8 години той създал дружеството „Белый поиск”, чиято цел е да възвръща изгубени съкровища.
Години наред Шумилов се ровел в архивите, в книгите и интернет, разговарял с възрастни жители на областта, които помнели онези години и по думите на немци, останали да живеят по тези места, разказвали за подземните съкровищници.
След това Шумилов анализирал карти и бродил из посочените в източниците му местности. Те винаги били близо до жп-линии или летища. А като безплатна работна сила немците използвали лагерниците и затова по тези места имало масови гробове.
Тези места на картата на областта Шумилов отбелязал с ярки квадратчета. „Червените са големите хранилища, които според нашите данни са повече от 60, оранжевите квадратчета са средни — около 130. Но на тази карта не са отбелязани малките съкровищници, които са около 400, като поне половината са нацистки, а останалите са на богаташи и организации. Има и още много дребни — под пода, под первазите на прозорците, по таваните — те са няколко хиляди и, според мен, са на немското население, което е депортирано след войната.
Според градация на Шумилов скривалищата се делят на големи — колкото стандартна пететажна „хрушчовка”, средни — два пъти по-малки, и малки — колкото трансформаторна будка. По думите на изследователя около десет малки съкровищници са намерени след 1945 г., но съдържанието им е или засекретено, или откраднато от „нелегалните археолози”. А що се отнася до най-големите — досега не е отворено нито едно.
Немците сериозно са се подготвяли да изнесат съкровищата от СССР и други страни. В северната част на бившата Източна Прусия наистина е бил планиран район за укриване на ценности, който се е подготвял още през 1935 – 1936 г. Преди войната в райха са били създадени стотици структури за изземване на ценности: дружеството „Наследие предков” към СС, специален щаб за събиране на културни ценности „Линц” на пряко подчинение на фюрера, различни управления, щабове и специални отдели към СС, гестапо, имперското министерство на финансите, специални части към райхсмаршала Гьоринг, към гаулайтера и райхскомисар Кох, стопански екипи и групи на вермахта…
Странно е, че почти 70 години след победата съкровищниците са останали практически недокоснати, въпреки че имало не една или две експедиции, да не говорим за иманярите. А и как може да се говори какво съдържат хранилищата, след като никой не е бил вътре?
Шумилов има отговори на тези въпроси. Според него скривалищата не са открити, защото това струва доста скъпо. По думите му те се намират на дълбочина 12 – 30 м, бетонирани са и подходите към тях са взривени, с обикновени лопати и кирки нищо не може да се постигне. Шумилов дори е направил сметка, че отварянето на едно голямо скривалище би струвало не по-малко от половин милион рубли и това е главното препятствие както за ентусиазираните изследователи, така и за „нелегалните археолози”. Това е по силата само на държавата или на меценати, каквито „Белый поиск” усилено търси. Всъщност, именно тази недостъпност на съкровищниците, е главното доказателство за версията на Шумилов защо досега не са разкрити подземните скривалища.
Има наистина безспорни факти: през Втората световна война от съветска територия хитлеристите са изнесли 80% от културното наследство, ограбвайки музеи, библиотеки, архиви, театри, манастири, църкви… И това, без да се смята реквизираната от населението на окупираните територия собственост — икони, антиквариат, мебели, сребърни лъжици, златни зъбни коронки… Според някои данни ценните „пратки” са били превозвани със самолети, кораби, но най-много с влакове — съдържанието на 50 – 60 хиляди 10-тонни вагона със заграбени ценности е било струпано в района на Калининград (бившата Източна Прусия).
Чак през декември 1997 г. Министерството на културата на РФ започва да създава „Единен каталог на културните ценности на Русия, изгубени и похитени в резултат на Втората световна война”, като този труд все още не е завършен. Според сайта на проекта, към момента в каталога има 18 тома в 50 книги, където е фиксиран причиненият ущърб — 1 177 291 единици ценности. „Каталогът свидетелства, че е изчезнал, безвъзвратно е изгубен цял пласт от националната култура. И тази загуба не може с нищо да бъде запълнена или компенсирана”, отбелязват изпълнителите на този проект.
Шумилов обаче е убеден, че много от това богатство може да бъде върнато, след като се изследват скривалищата на Източна Прусия. Първото скривалище той открил през 2006 г. и е абсолютно убеден, че там се намира знаменитата Кехлибарена стая. Почти пет години Шумилов събирал информация за това място, изследвал е лично всеки метър в радиус до 4 километра от мястото и твърдо е убеден, че това е тайнственият обект BSCH, хранилище на Гьоринг, което Главното управление по имперска безопасност е определило за историческия шедьовър.
Информацията за това място станала известна през 1959 г., когато гражданинът на ГДР Рудолф Вист публикувал архива на баща си — оберщурмфюрер от СС Густав Вист, който ръководел през 1945 г. операцията „Кехлибарена стая”. Според документите 30 сандъка с кехлибарените панели и колекцията от кехлибар били настанени в загадъчното място BSCH, входовете били замаскирани, а горната част на сградата — взривена.
Но „Белый поиск” не разполага с ресурс, за да провери тази версия. В дружеството членуват 12 души и около 80 са техните привърженици — обикновени хора с малки заплати.
„Сред нас няма иманяри. „Нелегалните археолози” не могат да работят с нас. — казва Шумилов. — Ние имаме съвсем други възгледи. И най-важното отличие е, че те не искат да работят според закона, според Гражданския кодекс. Т.е. ако нещо намерим, бихме получили 25% от стойността на културната находка, и до 50% от намерените ценни предмети. А те казват: „Искаме всичко”. И веднага става ясно, че това не са хора…”
Години наред Николай Шумилов пише писма до всички възможни инстанции с молба за подкрепа от страна на държавата и на бизнеса, за да могат богатствата да излязат на бял свят. Но съгласявайки се с това, че проблемът за издирването и възвръщането на националното богатство наистина съществува, службата по Охрана на културните ценности си „измива ръцете” с недостатъчно добре оформения федерален закон в тази област: няма пълна информация за изгубените ценности, не са определени редът на издирването и изваждането им от земята в субектите на Рф, въпросите по координацията на различните инстанции и пълномощията на местните органи на властта и пр., и пр.
А като цяло всичко това се отнася към службата за опазване на културното наследство към Министерството на културата на РФ. Шумилов неведнъж е изпращал писма и дотам, но вече дори са престанали да му отговарят.
Какво кара тогава този човек да продължава да пише до инстанциите, да се тревожи, когато спокойно би могъл например да потърси „дребните” — според собственото му определение — съкровищници под подове, на тавани, или под прозорци? „На първо място ние се ръководим от патриотизма — казва Шумилов, — колкото и странно и старомодно да изглежда за някои това понятие. Предизвиква недоумение, че 69 години след победата всъщност на никого не му е нужно да върне награбеното от нацистите и изгубено наше достояние. Дори ценности, които биха могли да се конвертират в пари и да се вложат в икономиката. Сега с надежда подадохме заявка за грант в Руското географско дружество, където специално се записах. Искаме да организираме сбор на средства чрез интернет за отваряне на скривалищата по метода „краудфандинг” — народно финансиране, когато хората се събират, за да подкрепят някакво начинание. Разберете, просто нищо няма да бъде намерено, ако нищо не се прави…”, убеден е Николай Шумилов.
По справка на регионалното управление на ФСС дейността на „Белый поиск” е известна, но досега те нищо не били открили, а информацията с гриф „секретно” за тях е недостъпна. Пък и всичко, което е било ценно в Калининградска област вече е открито, смятат специалистите. А останалото е недосегаемо: или е заровено, или е потопено. Но технологиите непрекъснато се усъвършенстват и от управлението на ФСС не изключват възможността един прекрасен ден тайните съкровища да бъдат извадени на бял свят… / в. Русия днес