Предците на днешните татари, булгарите, са наследили много тайни на медицината от лечителите на Изтока и успешно са ги използвали. Казанските учени са изследвали трудовете на известни булгарски целители.
Баня и диагностика според пулса
Още в домонголския период древните булгари са използвали целебните свойства на парната баня. Легендите разказват, как трима персийски лекари при лекуването на парализираната дъщеря на булгарския цар, са използвали парна баня. Красавицата Туйбике започнала да оздравява след няколко сеанса масажи в банята и акупунктура. Баните не са изглеждали като днес. По време на разкопки в Болгар са намерени основите на пет парни бани, разрушени по време на монголското нашествие. Главното помещение – къпалнята – била с формата на кръст. В центъра на залата и във всяка стена е имало каменни водоеми. По периметъра на стените са били разположени съблекални с каменни стени.
Целебните свойства на парната баня древните булгари са ги използвали още в домонголския период Снимка: АиФ-Казан
Булгарите са били запознати и с основите на аюрведа, можели са да определят болестта по пулса. Лекарят слагал на китката на болния показалеца, средния и безименния си пръст и проверявал биенето на сърцето през дясната и лявата ръка на пациента. Взимало се предвид, че честотата на пулса може да бъде различна: след хранене, масаж, голямо напрежение се стараели да не използват пулсотерапията. С всеки пръст са определяли болестите на определени органи. С показалеца върху дясната китка са можели да разпознаят запушване на белите дробове, средният пръст при леко докосване до кожата улавял състоянието на жлъчния мехур, при силно натискане – на черния дроб. Според пулса на лявата китка контролирали здравето на тънките черва, сърцето, стомаха, далака, пикочния мехур и бъбреците.
Напитка от мекотели
В трудовете на древните табиби (лекари) се срещат и някои доста неочаквани рецепти. Например, пастърма от кръсточовка – птица от семейството на червенушките, обитаващи боровите и смърчовите гори. Тялото на кръсточовката, която се хранела със семена от иглолистни дървета, до такава степен се напоявало със смола, че след смъртта не гниело. Смятало се, че месото на птицата премахвало камъни от пикочния мехур и бъбреците.
Още едно необикновено лекарствено средство срещу възпаление на вътрешните органи – белемнити. Така наричали мъртвите морски мекотели от класа главоноги, сродни с днешните сепии и калмари. Вкаменелости от черупки (наричали ги «дяволски пръст») се срещат и днес на територията на Татарстан във варовитите отложения. Върху вкаменелостите са откривали седеф, остъргвали са го със специален нож, стривали са го на прах и са го разтваряли в дъждовна вода. Лекарството са го пиели, а със сухия прах са посипвали раните. Белемнитите често се срещат в погребенията в Билярск и Болгар.
Тайно мазило за подмладяване на кожата било създадено от лекарите на Афганистан, Северна Индия и Иран. Булгарските целители също го използвали. За приготвянето на крема «чирме» изгаряли стара кожа на убити животни, а пепелта я събирали внимателно в кош. Прахът го смесвали с костен мозък от прясно заклан звяр и правели настойка. Понякога вместо костен мозък използвали живак – «червена смес» («кызыл сыр»). Тогава бързо се махали от кожата възпаления, изгаряния и дразнения.
За приготвянето на крема «чирме» изгаряли стара кожа на убити животни, а пепелта я събирали внимателно в кош. Прахът го смесвали с костен мозък от прясно заклан звяр и правели настойка. Снимка: www.russianlook.com
Кожите на току що убити животни ги слагали върху гнойни образования, отстранявали са катаракта на очите, правейки компрес от кръвта на бял петел. За да премахнат зъбобола, плакнели устата си с топъл оцет. При проблеми със стомаха пиели запарка от събран през май пелин.
Рецепти за здраве
За татарите чаят винаги е бил особена напитка. Пият го само в семеен кръг, при поверителен разговор. Древните булгари – предците на съвременните татари – при простуда са използвали особена рецепта за чай.
Една супена лъжица листа от зелен чай я заливали с 300 мл мляко и я слагали на огъня. Трябвало да почакат, докато сместа кипне. След кипването прибавяли към отварата щипка сол, смляно индийско орехче, малко натрошен джинджифил и варили още 10 минути. Тази напитка успокоява, облекчава дразненето на кожата и лигавиците. Помага при ангина, отпадналост, висока температура, безсъние. Взимали го на малки порции 20-30 минути преди хранене.
За татарите чаят винаги е бил особена напитка. Снимка: www.russianlook.com
За прочистване на черния дроб татарите пиели овесен кисел. Чистели се три чаши овес, заливали се с три литра гореща вода и се варели 20 минути. След това се добавяло 100 грама мед и сокът на един лимон. За да се усетел ефектът, лекарството се взимало три пъти на ден половин час преди хранене. Пият кисел веднъж годишно в продължение на три месеца. Още една рецепта: в сока от листата на живовляка прибавяли половин чаша мед и вземали по една лъжица дневно.
Лекували кръвното налягане с плодов нектар. Счуквали клюквата в саханче, варили я заедно с 5-6 листа от малина, а след това вземали по 3-5 пъти на ден на върха на супена лъжица. За да се нормализира кръвното налягане, вземали вана с борови клонки. Слагали клонката в гореща вода за 20 минути, а след това си слагали краката във водата.
Лекували кръвното налягане с плодов нектар Снимка: www.russianlook.com
Черната боровинка се използвала за подобряване на зрението. Една супена лъжица боровинки се смесвала със същото количество червени боровинки и липов цвят, сместа се заливала с вряла вода и се оставяла за 20 минути. След това добавяли една супена лъжица мед. За да се възвърне зрението трябва само да се изпива една трета чаша преди хранене.
Болните от диабет възстановявали здравето си с помощта на кора от трепетлика. Една чаена лъжица счукана кора я заливали с гореща вода. Разтворът понижава количеството захар в кръвта. Алергичните реакции се лекували с горещо мляко със счукан джинджифил. Вземали го 20 минути преди хранене.