Изследването на руски учени на подземното антарктическо езеро „Восток” влез сред топ 10-те научни събития на 2014 година според версията на авторитетното научно списание New Scientist.
В настъпилата година на учените им предстои да изяснят, дали в езерото има живот. В топ-рейтинга влезли също изследвания на генетици по клониране на древни същества.
Сред очакваните открития на годината са данни, които ще бъдат получени по резултатите от анализа на проби на водата от антарктическото езеро „Восток”, което е надеждно скрито под 4-километров слой лед. Те ще дадат възможност да бъдат направени изводи за това, има ли живи организми в езерото, което няколко милиони години се намирало в пълна изолация от всякакви контакти с атмосферата. Световната наука ще получи също безценни знания в областта на геологията, разказа за „Гласът на Русия” началникът на Руската антарктическа експедиция Валерий Лукин:
– Това ще ни даде възможност за изследване на почвата на езерото, ще не даде възможност да проследим геологическата история на нашата планета. Защото сега световната научна общност не знае, какво представляват породите на дъното на езерото, което е под ледник на Антарктида.
Според Валерий Лукин, освен това методиката, инженерните решения и технологиите, внедрени от наши учени по време на работата в езеро „Восток”, могат да бъдат използвани за търсенето на живот на други планети на Слънчевата система. Това е свързано с това, че езерата на Антарктида под ледовете са идеален географски обект на нашата планета, който позволява да се моделират такива условия.
Още един очакван пробив – това са генетичните изследвания. В западните научни кръгове битува мнението, че днес има шанс да бъдат клонирани древни предци на човека – Homo Erectus. По-рано не можеха да намерят на Земята генен материал на нашите „далечни роднини”, но неотдавна учени можаха да получат ген на пещерен човек от Испания. Както смята биологът Константин Китаев, няма да може да бъде получен клон, но и генетичното изучаване ще стигне за много дисертации:
– Да бъде получен ген е напълно реално, но няма да може той да бъде напълно разгадан. А при разгадаването на гена ние получаваме достатъчно подробна информация за клетката, която за сега не може да бъде създадена, дори ако генът бъде разгадан напълно.
Ученията е убеден, че колкото повече генетиците научат за това, как по-рано били устроени хората, как са живели, какви са били техните гени, толкова по-просто ще се решават проблемите, съществуващи днес. Например, ще стане възможно лекуването на някакви болести, които са се запазили от древни времена, ако се разбере какви гени участват в образуването на тези заболявания. Много е важно да се знае, подчерта Китаев, какви са били гените по-рано, и какви те са станали днес. Тази разлика ще помогне на учените по-задълбочено да разберат генетиката на съвременния човек.