Руските летописи са уникален историографски феномен. Именно от тях знаем за ранния период на руската история, но изследователите до ден днешен не могат да се обединят около едно мнение, както за авторството, така и за обективността им.
Главните загадки
«Повест за отминалите времена», както я познаваме, или по-точно, не я познаваме, е непрекъсната поредица от сложни загадки, на които са посветени стотици научни трактати, в които светлите исторически умове се мъчат да ги разгадаят.
А на повърхността са четири. На дневен ред те са от поне два века. И до ден днешен не са получили своето окончателно решение.
Какви са загадките? – Кой е авторът? Къде е Началната летопис? След това идва любимият руски въпрос – Кой е виновен? По отношение на «Повестта» – за фактологическата бъркотия. И, накрая, този древен Свод може ли да бъде възстановен? Но първо, какво е летопис?
Какво е летопис?
Летопис е това, което се е създавало година след година. Писала се е не от един човек, а от цяло поколение. В съвременните събития авторите вплитали древни сказания, легенди, предания и откровени догадки. Над летописите са работили монаси.
Кой е авторът?
Най-разпространеното название на «Повестта» идва от началната фраза «Се повести временных лет…» В научните среди се използват още две названия – «Начална летопис» или «Несторова летопис».
Някои историци сериозно се съмняват, че в ранния период на руската нация монахът от Киево-Печорската лавра има някакво отношение към летописния свод. Академик А.А. Шахматов смята, че Нестор е преработил Началния свод.
Какво знаем за него? Едва ли това е родното му име, тъй като е бил монах и значи преди това е имал друго име. Приютила го е Печорската обител. Зад нейните стени трудолюбивият агиограф от края на XI – началото на XII век е извършвал духовния си подвиг. За което е бил канонизиран за светец от Руската православна църква. Живял е около 58 години и по онова време се е смятал за старец.
Историкът Евгений Дьомин отбелязва, че «точни сведения за годината и мястото на раждане на «бащата на руската история» не са се съхранили, и точната дата на смъртта му никъде не е записана». Въпреки, че в речника на Брокхауз и Ефрон стоят датите: 1056-1114. Но в 3-то издание на Голямата съветска енциклопедия те изчезват.
«Повестта» се смята за най-ранния от дошлите до нас древноруски сводове от началото на XII век. Нестор започва повествованието си от края на потопа. И върви по историческата канава чак до второто десетилетие на XII век – тоест до края на дните си. Но на страниците на самата «Повест» името на Нестор или го е нямало, или не се е съхранило.
Авторството са го установили по косвен път. Опирайки се на фрагменти от текста, които са били вече в Ипатиевската летопис, която започва с безименното споменаване на автора й – черноризец от Печорския манастир. По-късно, в посланието на друг печорски монах, Поликарп, до архимандрит Акиндин, от XIII век, директно се посочва Нестор.
Съвременната наука отбелязва и не съвсем обичайната авторска позиция, което съпътства плетеницата от сказания в цялата летопис – това са смели и обобщени предположения. А маниерът на несторовото изложение е известен на историците. Тъй като със сигурност е установено, че той е авторът на «Четене за житието и мъченичеството на Борис и Глеб» и «Житие на преподобния Феодосий, игумен на Печорския».
Сравнения
Последното позволява на специалистите да сравнят авторските подходи. В «Житието» се говори за легендарния сподвижник и един от първите ученици на Антоний от Любеч, който е основал още при Ярославъл Мъдри през 1051 година най-древния православен манастир в Русия – Печорската обител. Нестор е живял в обителта на Феодосий. И неговото «Житие» е толкова препълнено с най-дребните нюанси от ежедневието в манастира, че дори на назнаещите им е ясно, че го е писал човек, «познаващ» този свят отвътре.
Що се отнася до «Повестта», трябва да помним, че първото събитие, описано в нея, поканването на варяга Рюрик, който дошъл с братята си Синеус и Трувор и основал държава, е написано 200 години след предполагаемото събитие.
Къде е началната летопис?
Няма я. Това е крайъгълен камък за руската държавност – някакъв фантом. Всички са чували за нея, цялата руска история се оттласква от нея, но през последните 400 години никой не я е държал в ръце и дори не я е виждал.
Още В.О.Ключевски е писал: «Не питайте в библиотеките за Началната летопис – няма да ви разберат и вероятно ще ви попитат: «Кой списък на летописта ви трябва?» Все още не е намерен нито един ръкопис, където Началната летопис да е поместена отделно във вида, в който е излязла из под перото на древния съставител. Във всички известни списъци тя се слива с разказа на нейните продължители».
Кой е виновен за объркването?
Това, което днес наричаме «Повест за отминалите времена», съществува само вътре в други източници и се среща в три редакции – Лаврентиевската летопис от 1377 година, Ипатиевската, която отнасят към XV век, и Хлебниковския списък от XVI век.
Но всички тези списъци са само копия, в които Началната летопис е в три различни варианта. Началният свод в тях просто потъва. Учените свързват това размиване на първичния източник с нееднократното и отчасти некоректното му използване и редактиране.
С други думи, всеки от бъдещите «съавтори» на Нестор (или на някой друг инок) е разглеждал този труд субективно и в контекста на своята епоха. Взимал е от летописта само това, което е привличало вниманието му, и е вмъквал свой текст. А което не му харесвало, в най-добрия случай, не го пипал (и историческият маниер се губел), а в най-лошия, така преиначавал информацията, че дори самият съставител не би познал труда си.
Може ли Началната летопис да се възстанови?
Не. Тъй като отдавна и не от нас е направена тази каша от фалшификации, от която експертите трябва, буквално по трошици, да извличат първоначалните знания за това, «откъде е тръгнала руската земя…». Затова дори такъв общопризнат авторитет в областта на идентификацията на древноруските литературни рядкости като Шахматов е бил принуден преди по-малко от век да констатира, че «при днешното състояние на нашите знания» първоначалната текстова основа на летописта не може да бъде възстановена.
Тази варварска «редакция» учените я определят като опит да се скрие от потомците истината за събитията и личностите, което е правел почти всеки преписвач, оправдавайки и хулейки.
Наталья Подольская
Источник: Что скрывают русские летописи
© Русская Семерка russian7.ru