Ислямът е политическа религия, която в доктрината си поставя две неприемливи за демократичния свят цели
Проф. Божидар Димитров
Поредният акт на вече започналата война на цивилизациите е вече факт. В центъра на нашата цивилизация – Париж – мястото, където в 1789 г. за първи път в Европа бяха осъществени понятията демокрация и свобода, включително и най-вече – на словото, няколко бойци на друга цивилизация избиха десетима журналисти. Тази друга цивилизация не признава много неща от нашата цивилизация, включително свободата на словото, и иска да наложи възгледите си с „Калашников“. Е, добре и ние имаме „Калашников“ и дори си ги произвеждаме в Казанлък. И ако ще си говорим чрез „Калашников“, ще си поговорим. Все пак потомци сме на кан Тервел и Карл Мартел, които в 717 г. и 734 г. си „поговориха“ с нахлулите в Европа ислямски орди и ги оттласнаха от Стария континент за 7-8 века.
Нека не си затваряме очите. Нека не се връзваме на приказки от рода: „Тези терористи (и френските, и тези от „Ал Кайда“, и от „ИДИЛ“) не изповядват исляма, а учението на дявола. Ислямът не е религия като християнството или будизма, които, като махнем митологията, са си набор от морални ценности. Ислямът е политическа религия, която в доктрината си поставя две неприемливи за демократичния свят цели. Те са: първо, налагане на исляма на цялото човечество, ако трябва и с огън и меч, и, второ, овладяване на политическата власт, както в отделно взети страни, така и създаване на световна държава на исляма – халифат. Както и замяна на светското законодателство със законодателство, произтичащо от нормите на исляма – шериат. Аз съм убеден, че стотици милиони мюсюлмани по света, както и преобладаващата част от мюсюлманите в България, се интересуват главно и дори само от етичните норми на исляма, които не се различават по нищо от християнските и будистките. Факт е обаче, че поради заложените в базата на учението цели, винаги ще ги има и т.нар. фундаменталисти, които с „Калашников“ в ръка ще избиват християни и дори несъгласни с тях мюсюлмани (в Сирия и Ирак избиват главно мюсюлмани), за да постигнат целите на религията, така както те ги разбират.
Клането в Париж е атентат, станал и в България, доколкото от 1 януари 2007 г. живеем на практика в една държава. Ето защо не харесвам подкрепата под лозунга „Аз съм Шарли“. Лозунгът трябва да бъде „Ние сме Шарли“ и призовавам всички журналисти да го подкрепят точно такъв.
В края на краищата и кан Тервел и Карл Мартел не са били сами. Зад нашия владетел са стояли 80 000 тежко въоръжени български конници, а зад Карл Мартел – 6000 рицари./faktor.bg