Отива си година, за която дори не е нужно да се казва, че е историческа. Всички го разбират. Но в края на годината, когато финансовата паника завладя част от обществото, трябва да си спомним, кое е главното значение на 2014-та.
Преди година с думите «Честита 1414 година!», напомних, че за последен път 14-та година е била мирна за Русия преди шест века. Надеждата, че «проклятието на 14-та година» няма да сработи, не се сбъдна – започна войната в Украйна.
Това е наша война. Малорусия и Новорусия са не просто исторически руски земи, това е Русия. Галичина, отделена от руския свят преди седем века, е нищожна част от Украйна, а всичко останало е Русия, бивша и бъдеща. Ние плащаме по сметките от 1991 година – безумна, катастрофална година. По-точно, принуждават ни да плащаме по тях.
Но това е хубаво. Защото ако Щатите не се бяха опитали през февруари да откъснат Украйна от Русия, нямаше да го има Крим и руската пролет, нямаше да има санкции и конфронтация с англосаксонските глобализатори.
Опитът да се открадне Украйна не даде избор на Русия – Путин направи това, което е длъжен да направи всеки руски владетел, когато няма накъде да отстъпва, «отзад е Москва».
Той прие предизвикателството и Русия избра не мира, а меча. Защото предаването на Украйна би било предателство, отказ от руската история и руското бъдеще.
До февруари беше ясно, че конфликтът със САЩ е неизбежен – след връщането на Путин в Кремъл, рязко се активизира политиката на сдържане на Русия. Макар че Путин не седеше в отбрана – нанасяше контраудари, от Сноудън до Сирия – Русия не планираше да преминава в глобална контраатака.
Президентът добре разбираше, че първо трябва да се създаде широка коалиция, страната да е по-силна и самостоятелна – но също така разбираше, че Щатите само ще засилват натиска си. Февруарският преврат в Киев взриви ситуацията, след него стана ясно, че САЩ минава в атака срещу Русия на собствената й земя. Беше невъзможно да се избегне боят – и в Крим Путин премина Рубикон.
Съзнаваше ли Путин, че елитът е слаб, а икономиката зависи от Запада? Разбира се. Но огромната енергия на руския патриотизъм, освободил се в резултат на руската пролет, може да премести планини. Тази сила, която многократно увеличава възможностите на Путин вътре в страната.
През 2014 почти не я използва – защото цялото внимание и сили бяха съсредоточени на външния фронт, да противостоят на САЩ, да привлекат Европа, Китай, да построят конструкциите на един нов, постамерикански световен ред, от финансовите до геополитическите.
Ударът по националната валута в края на годината на фона на падането на цените на нефта не е удивителен – би било странно, ако в тази глобална война Щатите не бяха използвали своето основно, финансово, оръжие.
Русия не можа да се защити, защото в глобалния финансов пазар тя е вкарана като поле за игра на западния спекулативен капитал. Част от руските недонационализирани олигарси са също така в ролята на пета колона, изнасяйки капиталите си зад граница.
Разбира се, жалко е, че властта на успя преди началото на конфликта да проведе деофшоризация на икономиката и да укрепи националната финансова система – но затова пък сега всичко ще се прави с бързи темпове и неизбежно.
Такъв процес ще има и при «елита» – меките форми на национализацията му, които Путин провеждаше последните три години, ще се сменят с твърди, мобилизационни. Законите на военното време изискват да се формира работещо, отговорно и национално мислещо управленско съсловие.
Путин започва революцията отгоре – построявайки номенклатурата, принуждавайки я в същото време да е по-близо до народа и да носи отговорност за взиманите решения. Алтернатива няма – защото опитите да се направи в Русия социална революция, водена от национални предатели, може да са успешни само, ако новата кадрова политика не доведе до оздравяване на чиновническото съсловие.
При това, на всички нива – от общинското, което благодарение на приетите най-накрая закони, започва да се вписва в единна вертикала на властта, до федералното.
Призивът на Путин всеки, който е готов да носи отговорност, да бъде въвлечен в реализацията на плановете за развитие на страната и регионите, се отнася не само до отношенията между властта и обществото – това е изискване за обновяване на руската власт. Нивото на доверие на народа в Путин му позволява да провежда всякакви репресии срещу съпротивляващия се елит – и нещо повече, всички ще ги приветстват.
Но Путин не иска да унищожава работещ механизъм (нека и да не функционира безпроблемно – но нали е създаден от нулата след парализата на 90-те) – иска да му влее нова кръв и да излекува тези, които са способни да се променят.
Това не е въпрос на отношение между Путин и елита – това е създаване на клас командири, способен да поведе страната напред през следващите години, когато в условията на жесток геополитически конфликт ще трябва принципно да се повиши качеството на държавното управление и да се ликвидира почвата за разпалване на настроения против властта.
Защото залогът е не съдбата на елита, а съдбата на страната. Боя за бъдещето на Русия Путин го прие, прие го и народът, и никакви съмнения или колебания «на елита» не могат да им попречат да направят това, което е нужно, за укрепването на страната.
Так че, ако нямаше преврат в Украйна – трябваше да бъде измислен. Защото «докато не удари гръм», защото «дълго се канят», защото «Москва не е ли зад нас». А когато решат, няма такава сила, която би могла да спре движението. 2014 даде старт на руския марш. Не ни стойте на пътя.
Източник: http://cont.ws/post/70793