Защо Америка толкова се суети и напряга обстановката в цял свят. Нали суетата е идеалната среда за грешки. А никой не прощава грешките в геополитиката. Ето малък списък с последните грешки на Белия дом:
Не свалиха Асад. И ако не беше предложението на Путин да се разделят с мир, при условие, че сирийското химическото оръжие бъде ликвидирано, то щеше да се наложи на Обама да влезе в още една война (защо трябва с цяло гърло да се крещи за «червени линии»?).
Не стана със Сирия, минаха към Украйна – и «изгубиха» Крим, а също така се омотаха в една доста лоша история с Боинга, която още чака своето разрешаване.
Устроиха в Хонконг «революция на чадърите». Какво постигнаха? Ядосаха Китай, и той ускори икономическата си интеграция с Русия и със страните от БРИКС.
В Близкия Изток безчинстват бандите на ИДИЛ. Всички знаят, кой ги създаде, кой ги спонсорира и кой им купува крадената нефт.
Стигна се дотам, че някои СМИ сравниха Путин с Хитлер. Да си бяха мълчали: в Киев бандеровци и неофашисти организират факелни шествия и избиват народа си при срамежливото мълчание на «прогресивното човечество».
Вече открито критикуват Меркел в Бундестага и по улиците за предаността й към американските интереси. Но затова пък, тя е човек на годината… според едно американско списание. Цирк и нищо повече…
Наистина ли се е стигнало дотам, че вече никой не мисли за опазване на собственото си и на съюзниците лице? Понякога ни се струва, че съзнателно повалят държавността на Америка, а заедно с нея и тези, които са свързани с нея. Как по друг начин може да бъде оценен този фарс с участието на Псаки и Матю Ли? Ако искате да видите, в какво се е превърнала официална Америка – вижте Псаки. Или отдръпнете Матю Ли от нея…
Днес Америка повтаря същата грешка, която допусна СССР в епохата на «развития социализъм», само че с голям размах. Сигурно за Обама има не по-малко вицове в родината му, отколкото за Брежнев и Горбачов в късния СССР. Идеологията за глобално доминиране е напълно откъсната от икономическите реалности на съвременния свят и разорява държавата «Америка». И всичко това е само, за да се удържи властта в ръцете на шепа стари олигархични семейства (членове на политбюро в аналогия с СССР).
Още малко и Западът, като единен политико-идеологически съюз, ще бъде застигнат от същата съдба, която сполетя късния СССР и страните от социалистическия блок. Разпадане.
Но може би САЩ и съюзниците му имат план, как да се спасят от банкрута? План «Б» или, в най-лошия случай, «ХПП» – Хитър План П… на Америка?
В рамките на сегашната система за разпределяне на средства между всички икономически участници и начини на формиране на федералния бюджет на САЩ вече не може да се направи нищо. Или да се намали потреблението на финансовия елит (своето собствено?). Или да се натъкнат на гнева на гладна и озлобена тълпа. А «извън рамките» – може да се спечели само нещо дребно – милиардите на Хюсеин, Кадафи и някоя и друга дреболия. Но това са само малки птички за десетметровата раирана боа. При това, колко бюджетни средства са били похарчени, за да се присвоят някои от тези милиарди!
Икономическата основа на всяка държава е държавният бюджет. Проблемите с дефицита на държавния бюджет се решават или със секвестър, което е неприемливо за САЩ (ще доведе до съкращаване на БВП и до срив на фондовите пазари, или със заимстване. Но държавният дълг не може непрекъснато да расте, защото разходите за неговото обслужване също се залагат в бюджета. Разбира се, може да се увеличи бюджетът, но също само за сметка на дълга, а не за сметка на събиране на данъци (увеличаването на данъците в САЩ ще доведе до понижаване на БВП и отлив на капитали). Задънена улица.
Може ли да се реши проблемът с дефицита на федералния бюджет за сметка на други държави? Може. Но частично и за кратко. Не може да се нарича купуването на държавните облигации на Америка плащане на данък към Америка. За тези пари страните-износители получават евтини кредити и пазари за реализация на стоките си. Китай не би подкрепял американския бюджет, ако нямаше изгода.
Може ли радикално да се реши проблемът с Американските дългове (просто да се опростят)? Не. Без сериозни последици за доларовата система, като глобално доминираща система, не може. Теоретично е възможно, но само ако бъдат унищожени алтернативните източници на военна сила в света – Русия и Китай.
Може би Америка ще извие ръцете на геополитическите си конкуренти с помощта на финансовото си оръжие? Да погледнем. Високите цени за нефт и низките западни кредити укрепват Русия като военна свръхдържава. А западните инвестиции в промишлеността на Китай го направиха първа икономика в света. И обратното: управляемият спад на цените на нефта и забраната за евтини западни кредити (санкциите) днес удрят, преди всичко, европейската промишленост и са отличен стимул за бързата перестройка на икономиката на Русия (замяна на вноса), също така увеличават инвестиционната привлекателност на Китай. А и назрява шистова революция в САЩ. Значи и тук е задънена улица.
Директен военен сблъсък с Русия е невъзможен, и Германия вече не е същата, като при Хитлер. Китай получи от Русия това, което искаше – въглеводород и пазар за стоките си, така че да се насъска Китай срещу Русия (както се е случвало в миналото – граничният конфликт на остров Дамански и двойната инвазия на КНОА във Виетнам – сферата на влияние на СССР) е невъзможно. Така че Русия няма с кого да воюва. Освен с… Украйна? Но това е просто някакво недоразумение. Да се мисли сериозно, че Америка ще получи нещо от Путин след поражението на ВСУ в Новорусия, и пълната зависимост на Украйна от Русия в качеството й на източник на гориво за енергетиката (включително ядрено) и промишлеността, а също така и пазар за украинските стоки… Няма никакво основание да се смята, че Америка ще даде реванш на Русия в Украйна. Украйна е задънена улица за САЩ! Има още трудности, но отборът на Путин ще ги реши в най-скоро време без проблеми.
Обединяване на САЩ и Европа в търговски съюз. Това също са американски искания и мечти, без каквото и да било икономическо основание. Европа няма да присъедини пазара си към САЩ, защото това би означавало да стане една голяма Румъния. А Русия и ЕАИС могат да дадат на Европа това, което толкова й липсва – политически суверенитет и икономическо развитие на изток. Може и да подчинят Меркел и още няколко десетки европейски политици. Но европейският икономически елит в Европа има много по-голямо влияние, от всички американски марионетки взети заедно. Така че и в тази посока Америка е в задънена улица.
Тук трябва да се направи много важна забележка. Самия факт, че Америка се готви да погълне Европа, своя исторически съюзник, говори за това, че хегемонът вече предусеща своя край.
В. Пикул има прекрасен роман «Имам честта», с откъс от който ще завърша:
«Вкъщи ме очакваха неприятности. Едва отворих вратата на жилището си и веднага ме лъхна отвратително зловоние, така че неволно си помислих за най-лошото. От стая в стая летяха бръмчащите ескадрили от извънредно надебелели мухи. Внимателно, като криминалист, пристигнал на мястото на престъплението, обиколих на пръсти цялото жилище. Върху гъстия прах по паркета и мебелите нямаше никакви следи. Накрая включих лампата в банята и се… ужасих!
В дълбоката вана седеше дебел плъх, а на дъното беше пълно с оглозгани кости от ребра и черепи на плъхове. Беше осеяно с люспести опашки на плъхове, приличащи по нещо на дълги пружини, които ситият плъх беше пренебрегнал. Около минута не помръдвах, онемял, и гледах мълчаливо – ту плъха, изяждащ събратята си, ту тънката струйка вода от чешмата, която нарочно не бях затворил докрай. Плъхът-чудовище, вече оплешивял от старост, втренчено ме гледаше от дъното на ваната с някакво люта омраза. След дългия живот в мрака очите му плуваха в гной, а от острата муцуна, ситно и противно тракаща със зъби, стърчаха два жълти големи зъба.
Телефонът започна да звъни в коридора.
Телефонът се късаше. Звънеше, звънеше.
Но не ми беше до разговори…
Потрепервайки от непоносимото зловоние, бавно разкопчавах кобура и разсъждавах. И – разбрах: това не беше обикновен плъх, каквито има много на бунището, а плъх-аристократка. В царството на плъховете, също като в човешкото общество, социалните различия между особите са огромни. Плъховете се делят на патриции, заповядващи, и на плебеи, безпрекословно подчиняващи им се. Дисциплината е жестока! Само един поглед към плъха-аристократка предизвиква разрив на сърцето у плъха-плебей. Ясен е и произходът на купа остатъци от плъхове – плебеите сами са влизали във ваната, покорно оставяйки се да бъдат изядени, за да бъде сита тяхната кралица…
Телефонът високо и истерично ме викаше при себе си!
Вдигнах петлето на револвера и то тихо щракна…
Изведнъж огромната гадина се замята във ваната.
Боже, какъв писък… боже, какво пищене!
Почти не чух изстрела…»
Източник: http://cont.ws/post/70829