„2015 г. ще е сложна за Русия в икономическо и политическо отношениe. Санкциите на САЩ и на ЕС по всяка вероятност няма да бъдат облекчени. Същевременно не съм песимист за развитието на страната, защото тя постепенно ще укрепва собствената си икономика и ще намалява зависимостта си от продажбите на нефт и газ. Другият важен проблем е управляемостта на икономиката и по-специално на банковия сектор. От тази гледна точка зависимостта на Русия от Запада ще намалява“, каза директорът на Института за обществено-политически изследвания на Руската академия на науките Владимир Евсеев в интервю за БНР.
Той коментира и отказа на Москва от строеж на газопровода „Южен поток“: „Тъжно ми е да говоря, че Русия няма да строи „Южен поток“ през България. Не ми е ясно как ще се развива ситуацията през новата година, защото от Турция този газ трябва да попадне в България и в другите държави. Възниква въпросът, кой ще строи въпросния хъб, газохранилищата и на коя територия? Повече от убеден съм, че няма е да на българска. Най-вероятно ще е на територията на Турция. Сега България остава зависима от Украйна, която постоянно се опитва да диктува на другите условия по транзита на газа“.
Няма условия за преразглеждане на руското решение за „Южен поток“, твърди ученият: „За Русия е много по-изгодно не да реанимира проекта, а да го даде на Турция, и по-точно Турция да има възможност да определя сама цените и да преговоря с ЕС. Сега Русия има твърде много проблеми по другите фронтове и ако похаби всичките си сили за реализирането на „Южен поток“, ще ѝ е много трудно да решава останалите. Мога дори да ви кажа, че всички надежди, че България ще продължава да получава транзитен газ от Украйна са доста необосновани. За какво е нужен проектът „Южен поток“ с обеми от 60 млрд. куб. метра? Той е необходим само заради това, транзитът през Украйна да бъде сведен до нула, т.е. Русия да бъде напълно независима от транзита през Украйна. Тогава възниква резонният въпрос – как ще получава газ България? Газът ще върви през Турция и той може да ви струва много по-скъпо, отколкото сега. България трябва да се готви именно за това“.
Експертът по обществено-политически отношения очаква през следващата година отношенията между Русия и НАТО да останат сложни: „В настоящия момент те на практика са замразени. Макар никой да не се е отказал от Съвета Русия-НАТО, реално тази институция не работи. Ще бъде изключително лошо, ако НАТО реши да увеличи военното си присъствие в Балтика, в Полша и Румъния. Тогава Русия ще е принудена да отговори по някакъв начин. В същото време да се говори за някакъв „алармизъм“ – че Русия ще разположи тактическо ядрено оръжие в Крим или в Калининградска област, или че ще предприеме други действия, които ще провокират Запада, е неправилно. Русия е готова за диалог, в т.ч. и във военно-политическата сфера, със Запада, но лично аз не виждам Западът да е готов и да иска подобен диалог или да търси компромис“.
Евсеев очаква украинската криза да се отрази негативно върху отношенията на Русия със Запада и с България: „Проблемът в Украйна ще продължи най-малко три, дори пет години, а може и повече. Трябва да сме готови, че ситуацията там няма да се подобрява. В икономическо отношение тя ще се влошава, което косвено ще окаже влияние и върху България. Има още един проблем, който засяга България – възможността за изграждане на някакво взаимодействие между две икономически системи – ЕС и Евразийския икономически съюз. На практика те ще се сблъскат на територията на Армения, защото тя подписа споразумение за влизането си в Евразийския икономически съюз, но не се отказва от преференциите си за членство в EC. Необходимостта от взаимодействие между двата съюза възникна и на територията на Грузия. Не би било лошо България да помисли как да взаимодейства с едната система, без да се противопоставя на другата, тъй като при тяхното противопоставяне на изхода се получава – Украйна или Молдова, което също не е най-добрият вариант. Виждам ситуацията като доста сложна, но не и катастрофална. Имаме не много, по все пак определени възможности“.
Анализаторът коментира и сривът на рублата след поредицата международни санкции: „Курсът на долара към рублата ще остане около 50. Това вече стана причина за покачване на цените на продуктите и създава икономически проблеми, но в същото време и определени възможности. По наши разчети доларът трябва да струва около 45, най-много 53, но в никакъв случай 60 или 70 рубли. В тези условия все по-изгодно става да произвеждаме собствена продукция, а не да внасяме. Западът накара Русия да преминава към самозадоволяване, за което страната има достатъчно потенциал. Западът трябва да мисли, какво е загубил от санкциите, защото отказът от внос на продукти няма да бъде възобновен“.
Въпреки че спадът в цените на петрола нанесе удар на икономиката на Русия, страдат и всички останали производителки, коментира руският експерт: „ОПЕК никак не се радва от това падане на цените на петрола, тъй като в бюджета на всички държави от ОПЕК беше заложена цена на петрола от 100 и повече долара за барел петрол. Най-големите загуби сега понася най-големия производител – Саудитска Арабия. Друг е въпросът, че и Русия, и някои страни от ОПЕК имам известни резерви. Целите, които се поставят, са абсолютно различни. Ако Саудитска Арабия иска за запази своето място на този пазар и не допусне на него американския шистов газ, сами разбирате, че това няма нищо с противопоставянето й с Русия. В тези условия тя може известно време да държи ниски цените, но не задълго, тъй като ще намали финансовите си резерви. За Русия нефтът е важна част от икономика, но не е единствена, а Саудитска Арабия, освен петрол, на практика няма нищо. От тази гледна точка, потенциалът на Русия да издържи на ниските цени е много по-висок. Вероятно цената няма да стигне до 100 за барел, но 70 е много по-приемлива за всички. Надявам се, че това ще стана тази година. За Русия 70 долара за барел не е най-изгодната цена, но страната ще може да изпълнява поети задължения, при това да запълни финансовите си резерви“.
Според Евсеев Донецката и Луганската републики може да станат независими от Украйна: „Ако украинското ръководство имаше по-голяма политическа далновидност, не би искала икономическата изолация на Донбас, защото това ще го откъсне от състава на Украйна. Като цяло, според мен, в Украйна няма да се стигне до широкомащабна война, въпреки че в зоната на границата ще има постоянни бойни действия. Всичко това ще се развие на фона на непрекъснато влошаващата се икономика на Украйна. В момента златните резерви на Украйна са около 9 млрд. долара. Вероятно са намалели, след последното плащане за газа, но по някои оценки 6 милиарда от тази сума са въздух, защото са били вложени в акции на американски компании, които вече не съществуват. Ако това е истина, на практика Украйна няма златни валутни резерви. При липсата на такъв, при краха на топлоенергетиката й – тъй като най-мощните ТЕЦ се намираха на територията на Донецката и Луганска народни републики, при отсъствието на добив на въглища и при условие, че атомната енергетика е в плачевно състояние, никакво позитивно развитие в Украйна няма да има. Мисля, че днес войната няма да се води на бойното поле. Основната борба ще се води в областта на икономиката. Трябва да е ясно на всички, че сега Украйна може да продължи да съществува като държава, ако годишно ѝ се отпускат кредити в размер на 30 млрд. долара. Подобни средства никой не е в състояние да дава, особено като се има предвид, че надеждата да бъдат върнати и минимална. В условията на пълно разрушаване на страната като единно цяло може да се каже, че в близките три години Украйна може да стигне до състояние left-stay на Сомалия, ако Европа разбира това , ако реално оценява процесите, които се развиват там, а не гледа на ситуацията през розови очила, Европа повече от русия е заинтересована от разрешаване този конфликт. Ако Европа продължава да гледа безучастно, Украйна ще се разпадне и това ще стане след три до пет години“.