Населението на столицата на Руската империя – Петербург се състояло от социални слоеве затворени, като индийски касти. Годишният ритъм на живот на всяка една от тях, било то висше общество, фабрични работници, прислуга, студенти, немци, нисши слоеве – съвпадал само няколко пъти в годината
Доколкото населението на града било четири пети православно и доколкото църковните празници на католици, протестанти и православни съвпадат в календара, посрещането на Нова година и Коледа, вторият по значение след Пасха православен празник, се отбелязвало практически от всички петербургчани. Настъпването на Рождество означавало настъпване на коледните празници (Святки), празнични дни продължаващите до Богоявление (от 25 декември до 6 януари, както се казва, по стар стил).
Коледа
Коледа е семеен празник, предимно детски. Преди Коледа всеки уважаващ себе си вестник печатал рождественски разкази и стихове, в които, по правило, героят по магичен начин се спасява от бедите в деня на светлия празник. Магазините за играчки рекламират кукли, салонни и спортни игри, детски пистолети, куклени къщи, мебели, дрехи, каляски, работещи модели на парни и водни мелници, релсови пътища, автомобили. Хит на сезона през 1913 година става английският детски безжичен телеграф, направен по последна дума на техниката.
Дребните чиновници и писари купували „ужасни“ подаръци, чието предназначение било да постави в неловко положение приятели, братовчеди, тъщи: например „флакон с парфюм“ при отварянето на капачката на който се обливаш с чиста вода от горе до долу; самозапалващи се клечки; демончета, изкачващи от букетче…
А коледната трапеза?… Щраус, мътещ яйца: тялото от кокосов орех, шията от банан, главата от малка ябълка с издълбани очички, а клюнът от бадем… Както пише в пътеводителя: „рядко средностатистическият столичанин ще прекара Коледа без лещарка и традиционната гъска“. Строгият пост се съблюдавал чак до Коледа (впрочем, в Петербург малцина постели наистина).
Във всяко уважаващо себе си семейство се украсявала коледна елха. Този обичай бил пренесен от немците и се появил в Петербург през 30-те години на XIX век, а по-късно се разпространил из цяла Русия. Играчките за елхата масово се носели в предколедните дни именно от Германия.
Играчките, поставени под елхата, се подарявали на всички поканени деца, а сладките неща, оловни войници, плодове, орехи от самата елха се превръщали в награди за победителите в различни гатанки, анаграми и безчет други игри.
Семействата посещавали празничната служба, след което, като се приберели, нареждали на масата разнообразни лакомства. Под елхата се слагали многобройни играчки. С настъпването на утрото в „по-приличните“ квартали идвали деца от по-бедните съседски. Те поздравявали стопаните, прославяли Христа и приемали подаръци, по правило нещо дребно, по няколко копейки на човек. Идвали да поздравят за настъпването на Коледа и местните полицаи, коминочистачи, звънари, боклукчии, теляци от банята. Черпели ги с водка и им давали пари.
Коледата в императорското семейство се различавала единствено по броя на елхите (по една за всеки член на семейството), подаръците се правели не само на децата, но и от децата на възрастните, освен това се различавали по стойността на подаръците (скъпоценности, оръжие, живопис, порцелан).
Нова година
Дълго време Нова година не се смятала за особено важен празник, а за обикновен работен ден. В селата било по-иначе: там празнували настъпващия на 1 януари Василовден. Този светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, се смятал за покровител на свинете, поради което на Нова година из цяла Русия се ядяло свинско.
В началото на ХХ век се установил и някакъв столичен новогодишен ритуал. Първи януари започнал да се отбелязва като някаква гранична дата, време за равносметка. От друга страна, новогодишната нощ е време за пируване на необвързаната градска младеж. Цяло удоволствие е от петербургската зимна кишавица да се влезе в ресторант или кръчма. В Суворинския театър и в Дома на дворянското събрание имало балове с маски.
До Богоявление включително
Зимните празници продължавали две седмици. По онова време в обществените сгради се организирали детски празници за учениците от градските училища. На дневните представления запалвали голяма електрическа елха и раздавали безплатни подаръци за децата до 10 години. След Нова година било времето за девическите гадания. Гледали, разбира се, за женитба – давали на петел да кълве овес, разтапяли восък, пускали в дървен леген листчета с имената на потенциални младоженци, използвали огледало.
Коледните дни завършвали с религиозните празненства на Богоявление. На 6 януари православните християни масово отивали на „Йордан“ (така наричали местата на реки и езера, където се извършвал богоявленският водосвет). От много храмове тръгвали шествия към водата, където пробивали в леда специални дупки съобразно обреда, а наблизо строяли параклиси. С това коледните празници приключвали./ Коммерсант