Виктор Гроховски, член на комитета по метеоритите на Руската академия на науките (РАН) признава: „Мъкнат ни цели чували с различни камъни, но нито един от тях не е с небесен произход“.
На 2 декември в Република Карелия, в леда на езерото Вигозеро беше намерена огромна дупка, а на дъното ѝ – кратер с неизвестен произход. Местни жители се обърнали към органите на реда и им съобщили за странна светлина в небето, като предположили, че след Челябинск метеоритът е удостоил с „посещението“ си и техния регион. Успяхме да изясним някои подробности около случая.
Събитията, свързани с предполагаемото падане на метеорита в Карелия, се развиват по следния начин. През деня на телефона на доверението на местното Главно управление (ГУ) на Министерството на извънредните ситуации (МИС) се обажда жител от Сегежския район, който съобщава, че около село Полга, на езерото Вигозеро, бил паднал метеорит. За мястото, където се предполага, че е паднал метеоритът, заминава инспектор от отдела на Държавната инспекция за маломерни съдове. Но всичко, което той открива, е една дупка в леда на езерото (с диаметър 12м. – уточни за вестник „Московски комсомолец“ („МК“) Оксана Семьонова – ръководител на пресслужбата на ГУ на МИС за Република Карелия) и разрушения бряг на близкия остров. При това, по думите на Семьонова, към дупката „се извиваше пътечка от рохкава почва“.
По-късно на дъното на езерото се спуска водолаз-любител, който открива там още един кратер – този път с диаметър 4м. Но причината за тези образувания все още не е установена: „Ние не знаем какво е паднало, тъй като нищо не сме намерили“ – подчерта за вестник „МК“ Семьонова.
Настъпването на нощта не позволява да се проведат по-нататъшни проучвания на езерото в този ден. Така че – уточни Семьонова – ръководството на ГУ на МИС за Карелия сега решава какво да следва по-нататък – да се продължат изследванията на следващия ден със собствени сили или случаят да бъде предаден на научния център на Карелския отдел към РАН. Вторият вариант като че ли е за предпочитане, тъй като няма разрушения, нито пострадали от неясното явление, следователно сътрудниците на МИС вече няма какво толкова да правят на езерото.
Междувременно учените също се отнесоха към случилото се спокойно:
Към днешна дата ние нямаме никакви данни, които да ни дадат основание да смятаме, че наистина е паднал метеорит, – заяви за „МК“ Виктор Гроховски, доцент от Уралския държавен университет, член на комитета по метеорити към РАН. – Ето, например, свидетели твърдят, че са видели светлина преди метеоритът да падне. Но от мястото, където е видяна светлината, до мястото, където е паднал метеоритът, са десетки, даже стотици километри. Светещата следа на голямото тяло – болида – се вижда на голяма височина и това създава впечатление, че метеоритът сякаш всеки момент ще падне. Всъщност, той изминава още доста дълъг път и престава да свети едва на височина 15 -20км.
Вторият момент, който смущава учените, е двойната следа, намерена от следотърсачите: от една страна – дупката, а от друга – разрушеният бряг. „Метеоритите – подчерта ученият – падат вертикално и оставят една единствена следа. И най-накрая при удара, който е образувал яма с диаметър 4м., би се получило значително изхвърляне на това вещество. А доколкото разбрах, такова вещество не е намерено. Следователно, за момента не можем да говорим за „карелски метеорит“.
След падането на Челябинския метеорит – признава Виктор Гроховски – „започнаха да намират метеорити навсякъде: мъкнат ни цели чували с различни камъни, но нито един от тях не е с небесен произход“.