„Секретен свидетел“ се появи и каза сензационни неща около мистерията с падането на Малайзийския Боинг над Украйна, пише „Комсомольская правда“. Човекът пристигнал в редакцията на руския сайт сам. Журналистите проверили самоличността му и потвърждават, че не е някакъв актьор или подставено лице.
От сайта засега не разкриват пълната му самоличност, тъй като той е оставил роднини в Украйна. „Александър“, както го наричат условно, разказва следното за драмата:
– Къде бяхте на 17 юли 2014 г. в деня, когато бе свален малайзийският Боинг?
– Бях на територията на Украйна, в град Днепропетровск. Там по това време бяха базирани изтребителите и хеликоптерите. Самолетите летяха регулярно, бомбардираха. Щурмоваци Су-25 бомбардираха Донецк, Луганск. Това продължи дълго време.
– Самолетите летяха всеки ден?
– Ежедневно.
– Защо решихте, че тези самолети могат да имат отношение към гибелта на Боинга?
– Поради няколко причини. От осемте изтребителя, които бяха базирани там, само два имаха ракети „въздух-въздух“. Те бяха монтирани.
– Защо? Очаквали са някакво авиационно сражение във въздуха?
– Не, те бяха монтирани за всеки случай. Основно на въоръжение бяха боеприпаси за работа на земята – НУРС-ове, бомби.
– Разкажете ни какво се случи на 17 юли.
– Самолетите летяха редовно. И този ден летяха от сутринта. През втората половина на деня, някъде около час преди падането на Боинга, бяха вдигнати три изтребителя. Не помня конкретен час. От тези самолети един беше въоръжен с такива ракети. Това беше Су-25.
– Вие лично видяхте ли това?
– Да.
– Каква бе позицията ви на наблюдение?
– От самото място.
– Видяхте ли лично как се вдига самолета? Възможно ли е да сте объркали ракетите „въздух-въздух“ с „въздух-земя“?
– Не, не е възможно да се объркам. Те се различават в размера, цвета и наклона на монтиране и затова много лесно се разпознават. Като цяло имаше три самолета с такива ракети, като два от тях бяха свалени над Източна Украйна. Така че остава само един.
– И този ден той се върна без ракети?
– Да, върна се без ракети и пилотът беше много изплашен.
– Вие познавате ли този пилот, видяхте ли го?
– Да.
– А можете ли да кажете как го наричат?
– Фамилията му е Волошин.
– Той сам ли е бил в самолета?
– Да. Самолетът е разчетен за един човек.
– Знаете ли малкото му име?
– Мисля, че е Владислав, но не съм сигурен. Мисля, че беше капитан.
– Капитан Волошин се завърна. По-нататък?
– Върна се без боеприпаси.
– Нямаше ракети?
– Да.
– Кажете, Александър, самолетът се завръща от задача, вие засега не знаете за гибелта на Боинга, но вас поради някаква причина ви учуди отсъствието на ракетите „въздух-въздух“. Защо?
– Тези ракети не влизат в основния боекомплект. Тях ги слягат по отделна заповед. По правило самолетите с тези ракети избягваха да ги вдигат. Самите ракети отдавна не се използваха, бяха спрени. Но буквално ден, хайде седмица, преди този случай, използването им беше подновено. И отново ги поставиха на въоръжение. Преди това не бяха използвани дълги години.
– Защо?
– Беше им изтекъл ресурсът. Бяха произведени преди много години, още съветско производство. Но по спешност ресурсът им беше продължен.
– И в този ден ги монтираха на самолета?
– Те си стояха през цялото време с тях.
– Но не летяха?
– Стараеха се да ги пускат по-малко във въздуха – всеки полет снижава ресурса. Но този ден самолетът полетя.
– И се върна без ракетите?
– Да. Познавам малко този летец… Напълно е възможно когато са свалили другите два самолета пред очите му, да се е стресирал и да е реагирал по неадекватен, изплашен начин. Може от страх или желание за мъст да е изстрелял ракетите по Боинга. Може да го е помислил за някакъв боен самолет.
– Тези ракети със самонасочващи се глави ли са?
– Да.
– И когато ги е изстрелял, те са започнали да търсят целта?
– Не, пилотът сам фиксира целта, а след това изстрелва ракетата и тя вече лети към целта.
– Могат ли да бъдат изстрелвани по наземни цели?
– Това е безсмислено.
– Какво си спомняте още от този ден? Какво каза пилотът?
– Фразата, която е била чута, когато го извели от самолета, била: „Не беше този самолет“. А по-късно имаше въпрос към пилота, към този, Волошин: „Какво стана със самолета?“ На което той отговори: „Самолетът се озова в погрешно време на погрешно място“.
– Този пилот отдавна ли служи? На колко години е?
– Волошин е на около 30 години. Неговата част е базирана в Николаев. Командват ги от Днепропетровск. Предишната вечер имаха командировка в Чугуев под Харков. И през цялото време бомбардираха Донецк и Луганск. И по информация на един от служещите от николаевската част, продължават да го правят.
– Летците имаха ли сериозен боен опит?
– Тези, които бяха там тогава, имаха сериозен стаж. Николаевската част беше обявена за най-добрата в Украйна за 2013 г.
– Как се обсъждаше историята с Боинга сред пилотите?
– Всички опити да се говори за това се пресичаха в зародиш. Но все пак самите пилоти между тях си говориха… едни такива горди.
– След като се разбра за случилото се, какво стана с този капитан Волошин?
– Продължи да лети.
– Нека се опитаме да възстановим събитията. Как биха могли да се развият? Излетели са три самолета. Те примерно са се оказали в тази зона, в която е бил Боингът. Този капитан Волошин се е изнервил, изплашил, и навярно е приел Боинга за боен самолет?
– Възможно е. Разстоянието е голямо и той просто може да не е видял за какъв самолет става въпрос.
– От какво разстояние се пускат тези ракети?
– От 3-5 километра могат да фиксират цел.
– А каква е разликата им със скоростта на Боинга?
– Без разлика, ракетите имат добра скорост. Много бързи ракети са.
– Тоест, могат да го догонят при всички случаи? Ами височината?
– Могат спокойно да фиксират целта на 7 000 метра. Самолетът може просто да издигне носа нагоре, да изстреля ракетата и тя ще се издигне на над 10 000 метра.
– На какво разстояние от целта се взривява? Влиза ли в корпуса преди да избухне?
– В зависимост от модификацията. Може и буквално в корпуса, а може и на 500 метра.
– Украйна съобщи, че в този ден не е имало бойни полети.
– Знам за това, но в действителност полети има ежедневно. Сам съм го виждал. Даже в дните на примирието имаше полети, вярно, по-редки.
– Какво въоръжение имаше на самолетите от вашето летище? Използвахте ли фосфорни бомби, запалителни смеси? На земята украинската армия ги използва много активно.
– Фосфорни не съм виждал, но се използваха обемно-детониращи бомби.
– Те не са ли забранени?
– Да. Тези бомби са били предназначени за Афганистан. Забраниха ги и до последно не ги използваха. Тази бомба е забранена по не помня кои конвенция, тъй като е нехуманна – изгаря всичко.
– Използваха ли ги по време на бойни действия?
– Да. Използваха също така и касетъчни бомби. Авиационната касетъчна бомба в зависимост от размера може да порази много мащабна цел. Една бомба може да избие цял стадион или дори цял площад – два хектара.
– Защо използваха такова оръжие?
– Всички изпълняваха заповеди. А чии заповеди – не знам.
– Какъв е смисълът на това оръжие? Сплашване на врага?
– Целта е максимално унищожение на живата сила.
– Защо избягахте в Русия и решихте да разкажете всичко това? Защо никой не го разбра по-рано? Вие не сте единственият свидетел!
– Всички от СБУ (Службата за безопасност на Украйна) и националната гвардия са много изплашени. Хората могат да бъдат убити и за по-безобидна изпусната дума, ако ги заподозрат в симпатия към Русия или опълченците. А аз бях отначало против тази „антитерористична операция“, защото не съм съгласен с политиката на украинското правителство. Гражданската война е нещо лошо. Да убиваш собствените си хора не е нормално.
Източник: КП