Вартан Осканян e бивш външен министър на Армения /1998-2008 г./ и основател на ереванската фондация Сивилитас. Анализът му е публикуван от телевизия „Ал Джазира“
Когато става дума за Русия, трябва да призная, че имам пристрастия. Политическите и икономически процеси в Русия имат директен резултат в Кавказ и в частност в моята родина – Армения. Засилващото се напрежение между Русия и Запада ограничава възможността на Армения да балансира между две приятелски страни, докато промените в руската икономика се отразяват на крехката арменска икономика. Да не споменаваме какво би означавала една нова студена война за Армения, региона и света.
Скоро участвах в конференция на фондация „Бертелсман“ в Берлин за политиката на ЕС към съседите на съюза, където попитах основния говорител – бившия австрийски канцлер Волфганг Шусел дали Западът някога е обмислял „финландизацията“ на Украйна като компромисен изход от настоящата криза – нещо, което е подкрепяно от бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и от бившия съветник по въпросите на националната сигурност Збигнев Бжежински /Финландия е неутрална страна и не се присъедини към НАТО по време на студената война/.
Моето запитване създаде вълнение в залата и представителят на Финландия, прекъсвайки говорителя, оспори позицията ми с твърдението, че изборът на Финландия е бил нейна собствена воля, което не се отнася до Украйна. Шусел се съгласи.
„Финландизация“ на Украйна
Справедлива позиция. Но в международните отношения „волята“ на отделна държава много често е насочвана и определяна от получени заплахи. Нарича се дипломация и изисква съвместяване на националните интереси с регионалния и световен мир. Финландският президент Саули Ниинисто от своя страна в скорошно интервю за в. „Вашингтон пост“ предсказа, че присъединяването на Финландия към НАТО би се отразило негативно на отношенията с Русия. „Очевидно е, че ако Финландия се присъедини към НАТО, това неизбежно ще накърни отношенията ни с Русия. Не трябва да се забравя, че граница от 1300 км. е доста дълга и ти не можеш просто да я държиш затворена. Напротив, това е жива граница“, каза Ниинисто.
Време е Украйна да направи същото. Светът се придвижва към нова студена война и в центъра на събитията е Украйна. Кога и каква ще бъде последната сламка е трудно да се каже. Но тогава ще бъде твърде късно да се промени посоката от необратима точка.
Днес Русия е изправена пред сериозни геополитически и икономически предизвикателства. Тя е в директна конфронтация със Запада по въпроса за световния ред, за Украйна, Сирия и много още важни и не толкова важни въпроси. Икономически Русия започва да усеща съвкупното въздействие на западните икономически санкции, падащите цени на петрола, девалвацията на рублата, изтичането на капитал и пренасочването на преките чужди инвестиции.
Но да се мисли, че този натиск ще принуди Кремъл да направи дори частично отстъпление и промяна на своята позиция по глобалните въпроси и ще отслаби хватката си към непосредствените си съседи ще бъде недооценка по отношение на президента Владимир Путин. Това може да предизвика точно обратния ефект, тъй като руският президент може да тръгне по пътя на консолидиране на силите в родината си и проява на увереност и непреклонност в чужбина. По време на своята годишна реч за състоянието на нацията пред парламента на 4 декември Путин предизвика точно това усещане. Той призова към гъвкавост на обществеността пред лицето на трудностите, и обеща да продължи външната си политика с убеждение в справедливостта на руската кауза и величие. Руските /и на Путин/ убеждения се основават на няколко реални или възприети предпоставки.
Руско влияние
Първо, Русия е убедена, че САЩ никога не са преставали да сдържат страната. От падането на Берлинската стена границите на НАТО и ЕС се придвижват на изток. Русия се безпокои, че Украйна и Грузия жадуват да станат членки и на двете организации, поради което възниква рискът тези организации да се приближат до най-уязвимите руски граници – източната и южната.
В речта си Путин осъди „чистия цинизъм“ на Запада и обвини западните правителства в стремеж към издигане на нова „желязна завеса“ около Русия и допусна, че дори Крим да не беше анексиран, Западът щеше да използва друг претекст за налагане на санкции за сдържане на руското съживяване.
Второ, Русия е твърдо убедена, че американците са интервенти и фалшиви моралисти в своите думи. Те са много ангажирани в прилагането на мека сила, за да манипулират и оформят волята на народите докато защитават независимостта и суверенитета на държавите и уважават волята на тези същите хора да определят собственото си бъдеще. В същата реч Путин обвини Запада в намеса във вътрешните работи на Русия с твърдението, че санкциите са просто извинение за отслабване на Русия.
Миналия месец руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада в търсене на промяна на управлението в Москва. Русия винаги е обвинявала Запада за неговата политика на намеса във вътрешните работи на други страни, но никога преди не беше давала израз на собственото си безпокойство от този подход.
Когато сме изправени пред възможността от нова студена война и сме предизвикани да търсим пътища и начини да я избегнем, си струва да погледнем към историята на оригинала.
Изправени пред студена война
Първо през 60-те години на миналия век имаше традиционалисти, които твърдяха, че студената война беше директен резултат от агресивната сталинова съветска експанзия. В последствие, особено по време на Виетнамската война, ревизионистите /Уилям Апелман Уилямс/ поставиха под въпрос този възглед с твърдението, че САЩ са причина за студената война, с обосновката: „Главната цел на Америка през годините на войната беше, че няма „отворена врата“ за търгуването на Америка, и това доведе американските правителства до опит да бъдат сигурни, че страните ще останат капиталистически като Съединените щати.“
После през 70-те години на миналия век имаше пост-ревизионисти /Джон Луис Гадис/, които бяха убедени: „Америка и Русия искат да запазят мира след войната, но конфликтът беше предизвикан от страховете на Сталин и нуждата да се защити след войната“. Последното е най-близко до днешните проблеми. Една от спецификите на сегашния период е, че Западът разглежда Русия едновременно като част от решението, но и като част от проблема.
В действителност Русия подкрепя проруските войници в Украйна и е единствената сила, която може да влияе върху решенията там и да накара бунтовниците да слушат. В Иран Русия изгражда атомната централа с тежка вода в Арак, а тази АЕЦ е приемана като голям проблем, дори и само поради факта, че предлага доставките на обогатен уран или там да бъдат разположени иранските центрофуги за обогатяване на уран като част от решението. В Сирия Русия подкрепя режима на Асад и остава ангажирана с политическите процеси като при определени обстоятелства може да влияе върху решенията на Асад.
Списъкът може да стане и доста по-дълъг, ако човек разглежда конфликтите в други части в съседство с Русия. От молдовския до грузинския и арменско-азербайджанския конфликти Русия има основно влияние и определя финалните резултати.
В резултат на тази двойственост разграничителната линия между ангажираност и конфронтация е замъглена, поради което се създава неразбиране и несигурност, но също така възможности както за Русия, така и за САЩ. Това съвсем не е случаят на нерешени отношения Изток-Запад от времето на студената война.
Тези убеждения и схващания се и силни страни, и слабости за едната страна или за другата. Поставени на едно място те се анулират една друга. При една по-голяма картина, пред лицето на огромни глобални сътресения, причиняващи незнайна по размери сеч и загуба на живот, тези неща изглеждат тривиални. И е време големите играчи да погледнат отвъд историята и личностите и да преодолеят нулевия резултат при мисленето в миналото. /БГНЕС