Интервю на Нина Дюлгерова, професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност) пред Мариела Балева за политиката в енергийните игри и действията на Путин. Професионални интереси на проф. Дюлгерова са историята и съвременните проблеми на Русия, Черноморския регион, Европа – Евразия. Преподава енергийна сигурност и история и теория на международните отношения във Варненския свободен университет и ЮЗУ „Неофит Рилски“.
– От 1 декември, когато руският президент Путин обяви, че спира „Южен поток“, и назова България като страна, която има вина за това, лавината от коментари не спира. Защо от галеник на бившия Съветски съюз се превърнахме в толкова антирускиговореща страна, проф. Дюлгерова?
– Това е естествен процес след 25-годишен период, в който политическият ни елит показа незрялост и конюнктурност, обърната повече към решаване на лични интереси и корпоративни игри. Всеки отказ за участие на България в съответна енергийна схема се подчиняваше на идеята за лична изгода, а не на интереса на обществото. България от десетина дни отново доказва, че не може да се обедини около единна енергийна стратегия, с която да отстоява своите позиции.
– Политиците ни през последните години предпочитаха играта „тука има – тука няма“, не продължи ли дълго тя? Какво ни пречи да бъдем независими във вземането на важни решения?
– През последните 20 години имаше може би само едно ясно, самостоятелно взето решение – на Иван Костов като премиер, който през 1999-а категорично отказа да отвори западната граница на България за косовските албанци, а това спаси България. Всички останали външнополитически решения са изцяло подчинени на чужди интереси.
– Докога вътрешните ни политически боричкания ще загърбват интересите на страната? Не изглеждаме ли с тях прекалено провинциално на фона на случващото се в Европа и в света?
– Подобни тенденции може би има и в други държави. При нас се оказа, че правилата са да няма правила. От седмици интересът на обществото е концентриран в битката за постове в парламентарната и изпълнителната власт. Отклоняването на вниманието от въпроса за „Южен поток“ е опасно за България и ще доведе до лоши последствия. Нереализацията на този проект ще има негативни резултати в дългосрочен план за държавата. За пореден път споровете за комисионата, както и външният натиск ще пратят България на бунището на историята и ще я превърнат в самотен остров – всички около нас ще бъдат включени в енергийни схеми, а ние ще си останем само с V и VI блок на „Козлодуй“. Има и друг негативен за България резултат – губим свежи пари, а няма сериозни инвестиции. Това беше единственият сериозен инвестиционен проект. Сто български фирми бяха включени в строителството на „Южен поток“ – сериозна възможност за раздвижване на трудовия пазар.
– Какви може да бъдат последствията?
– Увеличаването на броя на безработните ще предизвика не само социални катаклизми, но и политическо напрежение. То може да доведе до поредните протести и да изведе на улицата много по-голяма група от миналогодишните протести. Това вече ще бъдат хора, социално бедни, на които не се плаща, и те ще протестират, за да оцелеят. Факт е, че правителството гласува за другата година 8 милиарда лева дълг – въпросът е кой ще ги плаща тези пари и дали и институциите са готови за подобно предизвикателство.
– През последните месеци наши политици се надпре- варваха в антируско говорене, а преди дни пък министър Лукарски заяви: „Не България, а Русия се изяжда от яд за проекта.“ Как звучи на езика на политиката?
– Това е абсолютно недипломатично изказване. Така може да се говори на улицата или на митинги, но не в парламента. Границата на добрия тон е премината. Ще добавя и фразата на Валери Симеонов: „Защо ни е „Южен поток“, който е като дупката на геврека.“ Подобен уличен жаргон поставя под съмнение компетентността на такива политици. Това е войнствена реторика, изпълнена с епитети и емоции, но без никакви аргументи. Когато се започне с квалификациите, диалогът приключва.
– Какво толкова е трябвало да стане, че Путин да каже пред Ердоган „писна ми от българите“, ако изобщо е казал такова нещо?
– Съмнявам се Путин да е казал това. Но ние сега коментираме поредната група неподготвени политици, които, влизайки в парламента и властта, смятат, че всичко им е позволено. Нищо подобно! В момента няма диалог. Оказа се, че Бойко Борисов е единственият, който се опитва да решава въпросите – да, за „Южен поток“ сме, но при спазване на европейските правила. Диалогът ЕС-Русия също преминава през подобни реплики и емоционални изказвания. Но с тях не се решава проблемът, напротив – той се задълбочава.
– Повечето западни медии твърдят, че ЕС е „победил“ Путин, принуждавайки го да спре „Южен поток“. „Гамбитът с тръбите“ обаче се вижда, че ще предизвиква геополитически сътресения още дълго време в цяла Евразия. Как ще се разбъркат картите?
– Склонна съм да мисля, че ние продължаваме да говорим за енергиен покер, в който картите се раздават, но това е и война на нерви, подчинена на две обстоятелства. Първо, факт, който „Газпром“ призна – чуждите банки отказват да дават кредити за строителството на „Южен поток“. За мен това е политическо решение от страна на Вашингтон. И вторият момент е свързан с понижаването на цената на суровия петрол.
– На кого влияе повече това – на Русия или на САЩ?
– Не мисля, че това е свързано повече с Русия, напротив – повече е свързано със САЩ, защото Русия има възможност чрез девалвация на рублата, както и собствена продукция от първа необходимост, да реши своя проблем. Но има друго – намаляването на цената на суровия петрол не доведе до намаляване на количеството произведен петрол. А това
е удар срещу американските енергийни интереси.
– Защо мислите така?
– Свързано е с производството на шистовия газ. Упорито ни насаждат идеята, че технологията е революция в САЩ и ги прави енергийно независими. Но се забравя, че немалко на брой американски щати забраниха използването на шистовата технология предвид непоправимите негативни резултати за природата и за човека. Държавите от ОПЕК преследват своите интереси и не се съобразяват с тези на САЩ. Вашингтон неслучайно оказва силен натиск спрямо България и другите държави, свързани с „Южен поток“. Налага се тезата, че това е поредният американско-руски рунд, в който Вашингтон се стреми да ограничи, ако е възможно и да елиминира Русия от европейския енергиен пазар. Тоест тя да бъде изместена от американските енергийни компании, които са в сериозно финансово затруднение и се нуждаят от територия, свежи пари и нови проекти.
– Политически слабите Балкани няма ли да бъдат подчинени изцяло на капризите на Анкара по този начин?
– Разбира се, но там първо трябва да се реши въпросът с Гърция, защото тя, подобно на България, е членка на ЕС. Продължавам да мисля, че всичко е свързано с някакъв блъф. Да, вече не се говори, че ще се строи „Южен поток“. Може да се направи някакъв друг вариант и пак да се мине през България. Въпросът е да се изчака развитието на процесите.
– Преди ден дойде новината от Брюксел за приоритетния Южен газов коридор…
– Тя обаче отново потвърди, че няма алтернатива. И отново се връщаме към тезата за европейско-американските проекти за газ от Каспийския регион. Което отново е политика, но не и решаване на енергийните проблеми на Европа. Не може да не отчетем, че Турция се превръща в много сериозен енергиен играч, а Анкара неведнъж е доказвала, че когато има козове в ръцете си, тя играе силно, настъпателно, понякога и брутално, без да се съобразява с никакви правила в преследването на своите цели и интереси.
– Доколко Западът беше готов за изненадващото действие на Путин?
– Не съм убедена, че Европа беше подготвена. Доказа се, че Еврокомисията още не работи в синхрон. Когато български представители отидоха в Брюксел за подкрепа, им се поднесоха обещания с невисока степен на реалност.
– Шенген ли имате предвид?
– Разбира се. Как ще влезем в Шенген, като никой не може да гарантира стопроцентов консенсус по този въпрос! Отпушиха се и програми, но това за пореден път доказва, че отварянето или затварянето на европейските фондове има изцяло политически характер. В момента губим стратегически позиции, които няма с какво да компенсираме през следващата година. Затова ЕС отвори кошницата на обещанията, но не направи нищо сериозно, за да реши въпроса – явно там има външен натиск. Това показва, че ЕС работи срещу себе си и европейските държави. В момента ЕС и Русия са в много тежка ситуация, защото в тези санкции една срещу друга те изтощават себе си и създават благоприятни условия конкурентът им САЩ чрез директна и индиректна намеса да решава енергийните проблеми в своя полза.
– Санкциите срещу Русия не карат ли Путин да пренасочи ориентира на страната си към Изтока? Тоест сменя ли Русия посоката и от европейска сила Путин не я ли превръща в азиатска?
– През 2009-а те приеха енергийна доктрина и тя е на изток. Това доказва, че Русия има алтернатива, докато Европа няма. И двете обаче се нуждаят една от друга. Русия дава газа, а Европа – технологиите и печалбите. Русия продължава своята политика в Азия, но там има и конкуренция – енергийните държави от постсъветското пространство Казахстан, Узбекистан и Туркменистан.
– Защо загубихме всички енергийни проекти, които бяха започнати?
– До 2009-а имахме големи възможности за реализацията на двата газопровода – „Южен поток“ и „Набуко“, както и АЕЦ „Белене“ и „Бургас-Александруполис“. Там показателите на договаряне бяха лоши за България, но ние обикновено не изпращаме специалисти, които да водят преговорите в защита на България. Русофобското ни говорене е изцяло подчинено на нихилизма спрямо Русия и не доведе до позитивни за България резултати. Българският елит и българите за пореден път бяха подведени от Големия брат, че всичко, което е руско, е лошо и не ни трябва. Всички в България обаче отдавна са забравили, че ние енергийна алтернатива нямаме. България е доказала, чекогато дава лицензи, те не са в нейна полза, а в полза на корпорациите и фирмите, особено в енергиен план.
Нихилизмът по отношение на Русия е опасна болест. И ако той води до добро професионално позициониране и печалба за отделната личност, за обществото като цяло това въобще не е добре.