Днес в Украйна можеш да се озовеш в затвора само заради това, че носиш георгиевска лента или за пост във Фейсбук. Стотици нарушения на правата на човека бяха регистрирани в новото, вече трето издание на «Бялата книга», която наскоро бе представена в руското Министерство на външните работи.
«В това издание е отделено много място за така наречения лов на вещици, който се разраства в Украйна. При това се разраства в продължение на целия период от момента на антикорупционния преврат през февруари в Киев. Хората биват задържани директно на улиците, а понякога и отвличани само защото са си позволили да изкажат мнение, различно от това на официалните киевски власти», поясни упълномощеният на МВнР на Русия по правата на човека, демокрацията и приоритета на правото Константин Долгов.
Един от пострадалите от украинските спецслужби е самият Константин Долгов, настоящ съпредседател на обществено-политическото движение «Народен фронт на Новорусия».
В интервю за руския телевизионен канал «Вести» той разказа, как по чудо е останал жив, след като през април в центъра на Харков са му сложили чувал на главата, едва не пречупили гръкляна и го закарали насила в следствения изолатор. „Обвиненията им срещу мен бяха: незаконно притежание на оръжие – формалност, която никога и никой не е крил”, разказа Долгов. Истинската причина всъщност е, че активистът на Антимайдана просто винаги е говорил открито и гръмко за своята позиция, която не съвпада с мнението на официалните власти, за което е платил със свободата и здравето си. Почти 1 месец той е прекарал изолиран в студена килия, където температурата е почти -10 градуса и в глад. Това, с което са го хранили той дори не може да обясни. „Караха ни да ядем консерви с копърка, смесена с пръст. В момента не преувеличавам. Имаше и нещо варено, прокиснало с червеи с размер на човешки пръст”, разказва още съпредседателят на движението „Народен фронт на Новорусия”.
По думите му, след 20 дни го освободиха под гаранция. Но такива като него – активисти, не подкрепящи държавния преврат, както и осъдени за неизвършени убийства на невинни хора до ден днешен са стотици в украинските затвори.
Днес никой не може да каже точната цифра, тъй като киевските власти прикриват реалните данни. В минските договорености бяха подписани условия за необходимото приемане на закона за амнистията, в това число и за политическите затворници, но той така и не влезе в сила.
Един от сотниците на Майдана Микола, който на 2 май в Одеса разстрелва хора, които се опитвали да се спасят от пламъците на Дома на профсъюзите, името му в нито едно дело не фигурира дори като свидетел, да не говорим за участник в престъпления. В момента той е на свобода. За разлика от престъпника Микола обаче, в затвора са онези хора, които се опитваха да спасяват и защитят обгорелите хора от обезумелите националисти, които избиваха спасилите се от пожара хора пред горящата сграда.
Често се случва така, че задържаните по политически мотиви просто изчезват безследно. Така например, заместник-ректорът на Славянския университет в Харков професор Алексей Самойлов е подложен на постоянен жесток побой в едно то управленията на Службата за сигурност на Украйна. След време службите се съгласяват да го разменят за боец от украинската армия. От изолатора в Полтава Самойлов е откаран в неизвестна посока, но размяната на пленени не се е състояла, а Самойлов повече не се върнал. Информацията за местонахождението на професора и до ден днешен липсва.