На двадесет и втори ноември в Украйна се проведоха церемонии по повод годишнината на „Голодомор“ – масов глад в Съветска Украйна, който е бил през 1933-1934. Паметната дата бе въведена по време на управлението на Юшченко и се използваше само с русофобски цели. Но, уви, сега самият официален Киев е пред риск да стане виновен, ако не на нов „Голодомор“, то със сигурност на големи трудности с храните в Украйна.
В крайна сметка, според националистическа историография, целта на миналите събитията, организирани от зловреден Кремъл е „геноцид“ на украинците. Няма значение, че тогава в самата Украйна управлявали украински „болшевики“, а допуснати нарушения от Сталин в доставка на храна било отбелязано и в руския Кубан и в Северен Кавказ.
Това означава, че никак не може да се каже, че това е било „геноцид на украинците извършен от руснаците“, като самите те не по-малко са претърпяли от „крайностите“ на политиката на колективизацията. Но, разбира се, подобна (нормална) логика е недостъпна на новите управници на Украйна. Впрочем, най-тъжното е, че уроците по история не учат киевската хунта да избегне повторната им поява. Е, това е вярно, ако за трагичните страници на украинската история, да мислиш изключително за „злобните москали,“ след това, разбира се, следвайки тази логика, „освобождението от потисничеството на москалите“ дава на Украйна безсрочна „застраховка“ срещу рецидивите на старата трагедия.
За съжаление, в действителност, това не е така. Сега официалния Киев е в опасност да стане виновник на нов, ако не глад, то на големи затруднения с храните в контролираната от тях територия. Смешното е, че основните причини през 1933 г. и 2014 г. са напълно различни. Сталинската политика на колективизацията, причини необичайно рязък спад на производителността в селското стопанство, поради загуба на мотивация – само надници вместо истински пари. Ето защо се оказа лоша реколта. Освен това житото е било предназначено за доставки на Запад, за да се закупи всичко необходимо за бързата индустриализация на Съветския съюз. В резултат на това пострадали са тези региони, в които бившите трудолюбиви „отделните земеделски производители“ са превърнали в нехайни земеделски производители.
Но в Украйна през 2014 г., реколтата се оказа успешна! Не попречи дори и посредственната политика на номинираните от Майдан власти, които през пролетта не са осигурили селото с евтини заеми и с бензин на достъпни цени.
Вместо това са изпратили всички налични ресурси (както и бензин) в зона т.нар. ATO – наказателни операции срещу бунтовнически Донбас. Особено, когато цената на горивото е скочила заедно с долара в един и половина пъти. Какво да се прави, земеделските производители „затегнали коланите“ и започнали да търсят „вътрешни ресурси“, понякога преминават на бартер – като „през грандиозните 90-те години“. В резултат на това в Украйна беше рекордна реколта от зърно – 61,7 милиона тона, с 3,6% по-висока, отколкото миналата година, която също била много благоприятна година от гледна точка на реколтата. Въпреки това, тези цифри до голяма степен представляват „средната температура в болнично отделение“ от добре познат виц. Така, например, тук се включват култури, добити в Донбас, които меко казано, в повечето от областите вече към Украйна не се отнасят.
Но това не е най-важното. Безпокойните „камбанки“ позвъняха и за властите и за обикновените украинци в много други показатели.
Главната „камбанка“ сред тях, това е рязък спад в дела на пшеница за хранене в общата реколта в Украйна. Последната тазгодишната реколтата е 23 милиона тона – въпреки факта, че чистото „зърно“ за пекарната е събрано малко над 9 милиона тона. Това означава, че това е само около 40 процента, въпреки че в предишните години този дял е бил 65-75 процента.
В този случай, Украйна рязко увеличава износа на зърнени култури – 40 на сто. Което пряко ни напомня за сталинистката практика, когато за получаване на желаната валута за индустриализацията са продавали зърно, като едно от малкото, което е било тогава популярно от руските стоки в чужбина. Експертите алармират – за вътрешно потребление трябва да има най-малко 5,3 милиона тона пшеница за хранене. Защото останалата пшеница годна единствено за фураж на животните или производство на спирт.
И колко стратегическо зърно остана в Украйна – със сигурност никой не знае. „Свобода и демокрация“, обаче – в съчетание с желанието да запълнят бързо джобовете си, в очакване на повече от вероятни вътрешни бедствия, стартирали преврата в Майдан.
В действителност, резкият спад в дяловете на пшеницата за хранене в Украйна, е непряка последица от същата „Свобода“. В този случай земеделските производители имат свободата на избор за отглеждане на култури.
Световният пазар на зърно в момента е свръх пренаситен и увеличаваното търсене на зърното, което ще предизвика увеличаване на цените, се очаква не по-рано от 2020 г.. А тази година в Украйна заради богатата реколта цената падна с 10 на сто. Това означава, че на селяните е много по-изгодно да сеят слънчоглед за производство на слънчогледово олио, което, за разлика от пшеницата, има все по-нарастващо търсене.
Но, както справедливо казва украинската поговорка „много сланина без хляб“ – и със слънчогледовото масло също така. И тогава хляба в Украйна е в риск да стане дефицит. Стана нерентабилно да се произвежда хляб, защото правителството се опитва да запази цените за социално значимия продукт, а в същото време почти е загубил контрола за неговото производство.
Още повече, каква да бъде цената за хляб, решават не само в Киев. Едно от повечето „драконовски“ условия на редовни заеми от МВФ, без които икономиката на Украйна очаква финансова несъстоятелност, това е отказ на мнозинството от субсидиите, включително хляба. Да, по принцип, желателно да се храним не само с хляб, но и с друго.
„Другото“ е загубило в доларовия еквивалент до 10% от стойността, обаче курса на долара в Украйна е нараснал почти два пъти! Което означава, че почти същото покачване на цените ни очаква и на всичко останало, включително и на продуктите.
Междувременно, политиката на „строгите икономии“ в името на препоръките на МВФ и продължаване на водене на гражданска война „замразила“ и всъщност намалила чрез премахването на добавки към заплатите на украинците дори по отношение на гривната. Това означава, че тяхната покупко способност, в сравнение с епохата на „тиранията на Янукович,“ падна много повече от два пъти, три пъти със сигурност.
Ако се върнем към началото на статията – разбира се, ако говорим за възможността за пълно повторение на глада през 1933 в Украйна, то това не е необходимо. Досега, най-малко, от завземането на властта от агресивен некомпетентен нацистки „елит“, по принцип, можем да очакваме и нещо по-силно.
В крайна сметка, хляба може да се пече не само от пшеница, но и от царевица, например. Да си припомним, че такъв хляб се появил на рафтовете в СССР през 1964 г. – по време на царуването на Хрушчов – „царевичника“. В интерес на истина, такъв хляб не прекара много време по рафтовете – в най-скоро, с мълчаливото одобрение на трудещите се, ЦК на КПСС бил изпратил Никита Сергеевич в оставка.
Въпреки това, досега без отговор остава въпросът – ще стигнат ли парите на украинците поне за такъв „ерзац-хляб“. И ще имат ли достатъчно търпение да се „хранят“ с русофобски басни вместо да имат евтини продукти – вместо това по-бързо да изметат из „коридорите“ на властта проамериканското невежественото правителство, което все повече подбутва Украйна и гражданите към бездната.