На срещата, на която така наречената руска опозиция (или „петата колона”) се събра със своите западни „партньори“, клиенти и попечители в британската правителствена камара през октомври, руските опозиционери призоваха: Русия да бъде по-сурово наказана.
Сред участниците, както се споменава, бяха забелязани бившият министър-председател на Русия Михаил Касянов, опозиционният политик Евгения Чирикова, група Pussy Riot, а също така и генералният директор на инвестиционния фонд Hermitage Capital Management Бил Браудър. Напомняме, че последният активно използва трупа на своя подчинен Сергей Магнитский за провеждане на лобистични, медийни и политически атаки срещу Русия ( в това число и ръцете на опозицията).
Всеки един от участниците пожела Запада да „смаже“ Русия, да я накаже жестоко за отношението и към Украйна. Касянов даже изрази мнение, че Русия е трябвало да бъде наказана още през 2008, заради случая с Грузия.
Това далеч не са първите опити на опозиционерите да унищожат своята страна – икономически, политически и даже посредством военен път. Така през пролетта на 2014 година в интернет пространството, те се опитаха да съберат подписи за петиция, обвиняваща Русия в международен тероризъм, което би дало право на НАТО и САЩ да нанесат удар срещу нея. При това подписващите се са длъжни (по правилата на ресурса) да назоват Вашингтон за „ръководен орган на своята страна“, като по този начин да присъединят САЩ към себе си.
Също така можем да споменем и септемврийската акция на „несъгласните“. Тогава опозиционери от руската столица, говорейки за Украйна поласкаха НАТО и я подканиха да действа. Любопитното в случая е, че това се случва след като бъдещият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че на дневен ред за НАТО в перспектива стои единствено и само конфронтация с Русия. По-рано генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, стъпвайки в Chattam House заяви, че Русия е враг, който воюва по-умно и по-бързо от НАТО. А в своето интервю, дадено пред The Guardian, той призна, че алианса планира да изгради нови бази на границата с Русия.
„Спомнете си колко водещи опозиционни правозащитници искаха свобода за Стомахин, който призоваваше да бъде изпепелена Руската Федерация с ядрен огън, а на ”марша в подкрепа на политическите затворници”, неговите портрети се носеха при пълното одобрение на либералната част от ”шествието“ – съобщи тогава пресата. Журналистите също така попитаха, не е ли забравил някой професора от Висшето училище по икономика Сергей Медведев, искрено поддържащ неговото предложение, «Арктика и руското оръжие да се даде на Запада», или Евгения Албац, която бе съгласна «Русия да бъде разделена по уралския хребет».
„А дали ”несъгласните” изразиха на Ходорковски отвращението си, за опита му да преговаря със Съединените щати: „Вие ще ми дадете 100 милиарда щатски долара, и когато започна да управлявам Руската Федерация, ние ще ви дадем ядрения ни арсенал?“ Или господата либерали са забравили, че в случай на „принудителна демократизация на Русия, Путин ще натисне ядреното копче „- се питаха медиите.
В края на краищата, едва ли някой е забравил, как добре известния опозиционен лидер и бивш член на КСО по време на Западната конференция призова САЩ и НАТО да използват военна сила срещу Русия? Според него, „единственото нещо, от което се страхува Путин – е използването на военна сила срещу руските войски.“ По този начин, „звездата“ на руската „Блатна революция“ ще се присъедини към други популярни лектори на протестите от по-рано, призовавайки Запада ту да задуши Русия със санкции, ту да използва флота срещу нея, ту да изпрати войски, „за да постави Русия на колене.“
Например, по-рано най-видната опозиция, защитаваше човека, който обяви основната идея на протеста – „Защо да живеем сега? За да върнем Крим на Украйна!“ – предложи тогава опозицията: „Крим е на Украйна и трябва да и бъде върнат. От сега нататък това е нашата национална идея, нашата клетва и обет, нашата молитва сутрин и вечер,“ – призоваваше той.
Но какво да се очаква от опозицията, когато нейните говорители и лидери без колебание настояват руския народ „да застане на колене пред Украйна и да коленичи пред нея в продължение на векове“, добавяйки, „че е необходимо Русия да бъде окупирана, да и бъде отнет ядрения арсенал.“
Въпреки това, както отбелязаха руските медии и западната преса, а дори и американските експерти – руската опозиция е толкова слаба политически, че може само да се надяват на класическото „чужбината ще ни помогне“. Защото самите опозиционери (с изключение на кратък период от 2011-2012) са в състояние само да „яхват“ чужди протести. Напомняме, че в този период руската опозиция започна активно да организира масови протести в цялата страна.
Достатъчно е да си припомним как, по време на кризата през 2009 г., „несъгласните“ и техните лидери препускаха из градовете по време на масовите протести. Тогава те излизаха на сцените, а след това обявяваха себе си за „движещата сила на бунта“, като това се случваше и във Владивосток, и в Калининград, в Толияти и дори по-късно в Кримск и Астрахан. Но, без резултат. А по-точно, в някои градове (например в Архангелск) протестиращи работници и комунисти едва не пребиха до смърт „оратора“ на бъдещата „Болотная” и неговите призиви да осъдят Русия “ за нахлуването в Грузия и за войната през 2008″.
Представителите на т. н. руска опозиция днес водят целенасочена и системна кампания по дискредитиране на външната политика на Русия, ценностите на Руския свят и лидерите на Новорусия. С тази цел, в информационното пространство се изхвърлят най-различни твърдения. Сред тях са, че Русия сама си е виновна за антируската политика на Запада и Киев, че Кремъл е готов да предаде рускоезичното население в Донбас, че украинския народ се е обединил срещу Русия, че западните санкции ще унищожат Русия. А когато изброим имената на „опозиционерите”, виждаме, че навсякъде и наблизо това са представители на интелигенцията?! Те отново, както през 1917 и през 1991 години излизат срещу собствената си родина и собствения си народ. Защо? Защото главната цел на ”петата колона” винаги е била една – държавният глава, било то цар или президент, особено, когато е мъдър и силен.
Напомняме, през 1917 година руската интелигенция е недоволна от самодържавието и активно подкрепя свалянето на Николай ІІ, а през 1991 година интелигенцията проклина Борис Елцин за неуспехите в антитерористичната кампания в Чечения, за лошото управляване на олигарсите.
Всъщност, Путин не е създал нито един ГУЛАГ, успешно приключи кампанията в Чечения, отстрани олигарсите от управлението на държавата, постигна подема на Русия, върна Крим, върна статута на велика държава, с която днес целия свят се съобразява. Путин върви по стъпките на Николай ІІ – мъдър, смел и всеотдаен на Русия.
Но не, „петата колона” отново жадува революция! А какво са направили те, либералите, така наречените руски опозиционери за укрепването на руската държава?
Дали тази среща на руските опозиционери в британската правителствена камара през октомври, не е доказателство за разпространяваните допреди месец слухове, че се подготвя заговор срещу Путин?
Нека да се върнем назад, за да можем да получим обяснение на тези съмнения:
Първо – Русия винаги е била апетитен залък за външните сили. От самото си съществуване тя е под прицел на различни племена и народи, достатъчно е да си припомним известни периоди в историята на тази велика държава: войната с татаро-монголците, шведите, поляците, Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер, не на последно място Октомврийската революция, която става начело на унищожаващия период от 70 години, а фактът, че е наложен отвън и реализиран отвътре е неоспорим.
В продължение на векове целта на враговете на православна Русия е една – да бъде унищожена духовно, а с това икономически и геополитически. Защото всеки знае, че силна духовно Русия е непобедима във всичко. Атаки винаги е имало и вътре в самата Русия, посредством хора, готови да продадат страната си в полза на чужди интереси, най-запомнящи се имена са: княз Курбский, В. Ленин, Н. Хрушчов, М. Горбачов, Б. Елцин и много други от политическия и интелектуалния елит. Та нали най-лесно е да обезвредиш една държава отвътре, когато отвън това бе невъзможно. Факт е, че руската опозиция винаги е съществувала, а в последно време тя отново се пробужда, за нея все по-често се пише и говори. Това не са само предприемачи и политици, това са и писатели, актьори, музиканти и журналисти. Днес от името на руската опозиция активно се изявяват не само Ходорковский и Навални, но и музикантът Андрей Макаревич, журналистката Ксения Собчак, цяла телевизионна медия „Дождь”, писателят Борис Акунин и много други популярни имена. Група Pussy Riot няма да коментираме.
Ако проследим цялата история на Русия, ще забележим, че нейните външни и вътрешни врагове най-мощно се активизират, когато тя е в силен духовен и икономически подем. Напоследък в информационното пространство все по-често се появяват изказвания на така наречените опозиционери-либерали, които призовават Русия да стане свободна и демократична държава, като отправят обвинения към президента Путин в диктатура, в отнемане право на свобода и слово, на избор и в какви ли още не грехове. Какво именно стои зад тези клиширани думи, които руските либерали все по-често повтарят, чии са тези до отегчение познати изрази, какво целят те и на каква цена? Досетете се сами…