Какво прави Нептун на герба на Велики Устюг? Как Паунът се оказа на емблемата на Серпухово? «Русия е загадка, обгърната в мистика, а вътре е главоблъсканица». Когато гледаш руските гербове, разбираш, че Чърчил е бил прав.
Нептун в условията на Руския Север
Държавната символика на Русия има сложно, заплетено минало. До ден днешен не знаем, «откъде идва» двуглавият орел, защо за «хералдически покровител» е бил избран именно Георги Победоносец, а не Андрей Первозванни или Николай Угодник, които са били почитани много повече в Русия. Но още по-объркана е генеалогията на гербовете на руските градове, логиката на чийто символизъм в някои случаи просто не може да се намери.
.
От гледна точка на хералдическата наука гербът трябва да представлява главната идея на това, което символизира, неговата формула, ДНК му. Но когато погледнете, да речем, емблемата на Велики Устюг (Нептун държи в ръцете си две стомни с изливаща се вода), едва ли ще успеете да разшифровате хералдичния код на този сюжет. Официално герба с римското морско божество градът получил през 1780 година. В действителност Нептун дошъл от «Знаменния гербовник» на граф Миних, издаден през 1730 година и бил призован, според идеята на създателите си, да символизира изгодното географско положение на Велики Устюг. Интересното е, че изображението се подкрепяло от легенда: уж на Земята се е спуснал някакъв водолей-юнак, за да слее водата от двете реки, Юг и Сухона, в една – Северна Двина. Голяма е вероятността, тази легенда да е била създадена през същия XVIII век, за да се обясни появата на Нептун в Руския Север.
Бестиарият на Иван Грозни
Доста късно се е появила в Русия градската хералдика – при Петър I. Преди това ролята на гербове са изпълнявали печати, украсени с емблеми. През 1570-те години се появил печатът на Иван IV, на който може да се видят 24 емблеми – по 12 от всяка страна – княжества, земи, градове, влизащи в състава на Московското царство. Интересното е, че голяма част от символите са изображения на животни, птици, риби. Друга част са оръжия: лъкове, мечове, саби. Учените твърдят, че повечето емблеми не са съдържали никакъв идентификационен код на местата, земите, които те символизирали, а били плод на въображението на придворните художници. Те пък се ръководили не толкова от мястото, колкото от Псалтира и от популярния тогава в Русия «Физиолог». Така символ на Нижни Новгород станал еленът, на Псков – барсът (или рисът), на Казан – василискът (драконът), на Твер – мечката, на Ростов – птицата, на Ярославъл – рибите, на Астрахан – кучето, на Вятските земи – лъкът и т.н.
.
Едва ли някой тогава сериозно се е замислял за дълбокия символизъм на градовете. Основното символично значение на печата на Иван IV имали разположените в центъра двуглав орел със Свети Георги – от едната страна и Еднорог – (личната емблема на Грозни) – от другата. Цялата окръжност, периферията на печата имала за цел не правилната идентификация на мястото, а да покаже могъществото на царя.
По трагично стечение на обстоятелствата печатът на Грозни станал своего рода програма за бъдещето – Москва е всичко, периферията – нищо.
Това не означава, че териториите, представени на печата, не са имали свои родови, автентични символи. Имали са и някои от тези символи са били от векове. Но в системата от координати на Иван те, разбира се, не могли да намерят своето място. Така, Грозни лично измислил печата на Велики Новгород, който залегнал в основата на бъдещия «мечи» герб, игнорирайки съществуващите в продължение на векове върху печатите автентични новгородски символи (Спас Вседържител, Андрей Первозванни, конник, лъв). Основната причина била в това, че местната автентичност противоречала на политиката на централизация на Московското царство.
Първата руска книга с емблеми
Век по-късно, през 1672 година се появила «Голямата държавна книга», или «Царският титулярник», която изобразявала новата хералдична версия на руските земи. В нея вече виждаме 33 герба. Емблемите на някои от земите, които са били върху печата на Грозни, кардинално еволюирали.
Така, Ростов Велики сменил птицата с елен, Ярославъл – рибата с мечка, въоръжена със секира, а Рязан сменил коня с княз. Едва ли тези промени са били предшествани от сериозна работа по темата: по-вероятно в основата на смяната на емблемите да лежи все същото свободно творчество на художниците, а не исконните символи на тези земи. При това книгата «Титулярник» е залегнала в основата на бъдещите хералдични експерименти, което окончателно довело да загуба на първичните символични кодове на древните руски територии.
«Искаме паун!»
Петър I решил да систематизира руските емблеми и да пусне в обръщение истински гербове, създадени по всички правила на европейската хералдика. Интересното е, че в основата на това решение стояли армейски цели. За да облекчи снабдяването с продоволствия армията трябвало да се настани по градовете и губерниите на Русия. Полковете получавали имената на градовете и се регистрирали по места, а на знамената на полковете трябвало да се сложат гербовете на териториите.
През 1722 царят създал хералдическа кантора, която трябвало да измисля гербове, в това число и на градовете. За творчески директор бил поканен граф Франциск Санти. Италианецът започнал работа с невиждан ентусиазъм: първо, подредил емблемите от «Титулярника» на Алексей Михайлович, второ, създал «от нулата» няколко десетки герба за руски градове. Преди творческия процес Санти изпратил на местните градски чиновници анкети, в които те трябвало да разкажат за ключовите особености на своите градове. Трябва да се отбележи, че местните канцеларии се отнесли към «техническото задание» на италианеца без нужния ентусиазъм: отговорите на чиновниците били доста лаконични и празни от съдържание. Наистина, имало е и градове, които се отнесли сериозно към заданието. Например, чиновниците от Серпухово докладвали, че градът им е известен с пауните, които живеят в един от манастирите. Скоро чуждестранната птица заела своето почетно място на герба на града.
Въпреки цялата инертност на градските канцеларии все пак Санти успял на нарисува регистър от 97 герба (друг е въпросът, доколко автентични са били тези символи?). Може би, е могъл да направи и повече, но през 1727 година Екатерина I, управлявала след смъртта на Петър, изпратила графа в Сибир по обвинение в заговор.
Хералдична треска
Следващият хералдичен бум в Русия бил по времето на Екатерина II. Това било свързано с реформата на местното управление през 1775 година. За едно десетилетие били създадени няколко стотин герба на руски градове. Много от тях, ако не и повечето, били абсолютно измислени, плод на вкусовете на провинциалните градски чиновници и лошото владеене на историята на градовете от хералдите. Така се появили гербовете на градовете Великие Луки (три лъка), Суми (три чанти) и т.н.
По това време се раждат и много «хералдични» митове: местните чиновници се въвличали в творческия процес и започвали да съчиняват легенди за произхода на гербовете. Например, сановниците от Коломна разказвали, че градът им бил построен през 1147 година от представител на древния патрициански римски род Колонна, затова градът така се казва, а на герба е изобразен стълб.
Но най-далеч стигнали ярославците, които твърдели, че гербът във вид на мечка със секира бил измислен он самия велик княз Ярослав: «по тази причина, че той, пътувайки към Ростов по пролива от Которосл във Волга, се натъкнал на мечка, която убил с помощта на свитата си».
През XIX век властите се опитали някак си да систематизират тази хералдична треска, тъй като – в изблик на творчество – някои градове се оказали с по няколко утвърдени герба. Наложило се да се откажат от излишното.
След революцията имало нов бум на градска хералдика, емблемите, създадени от съветските художници, ставали по-скоро за обозначаване на кръговете на ада, отколкото на градове, населени с живи хора.
След разпадането на СССР започнал хералдическият ренесанс, който се изразил в масовото връщане на градовете към «екатерининските гербове».
Какво имаме?
Няколко векове експерименти с хералдиката на руските градове приключиха в задънена улица. Така, древните руски градове, имащи многовековни традиции, с леката ръка на централната власт получиха празни безсмислени символи и изпаднаха в депресия. Гербът, призван да обединява гражданите в единна общност, да отразява същността, характера на града, така и си остана само в мечтите.
Трябва да се признае, че цялата многовековна работа в областта на хералдиката на руските градове се вършела на крак. Всички истинни символи на древноруските земи били игнорирани още при създаването на печата на Иван IV. А в «Царския Титулярник» московското измислено герботворчество, когато столичните чиновници измисляли красиви емблеми за «останала част на света», било вкарано в система. Съдбовна роля изиграло увлечението на московския елит по «последните западни тенденции».
Така, «Титулярникът» бил създаден по заповед на главата на Посланическото учреждение болярина Артамон Матвеев, който, както е известно, е бил един от първите западници в руската история. Трябва да се знае, че книгата не е създадена като официален гербовник, а като сувенирно издание, което показвали на високите чуждестранни гости. Тоест, вижте, не сме по-зле от вас, ние също сме напреднали, в крак с модата сме. Бедата е там, че следващите герботворци започнали да използват този сувенир като основен източник за руската хералдика, какъвто той изобщо не е бил, както и печатът на Иван IV.
При следващите владетели положението само се изострило, знаците все повече се отдалечавали от означаваното, исконните символи изгубили всякаква надежда да бъдат открити от придворните герботворци. Немаловажно било и това, че главна роля в създаването на руските гербове играели чужденци.
Символът на града има изключително важна роля в установяване на здрави връзки между града и гражданите. Градската емблема е свързващ компонент между личността на жителя и градската общност и, колкото по-силен и съдържателен и символът, толкова по-здрава е връзката на човека с града.
Миниатюра: гербът на град Вятка (днешен Киров) Алексей Плешанов
Источник: Загадки гербов русских городов
© Русская Семерка russian7.ru