НАТРАПЕНИТЕ ОТ САЩ „НАКАЗАТЕЛНИ“ МЕРКИ СРЕЩУ МОСКВА НЯМА ДА РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА УКРАЙНА
Противниците на Русия възлагаха големи надежди на заседанието на Съвета на ЕС на равнище външни министри, което се състоя в миналия понеделник в Брюксел. Надеждите обаче не се оправдаха.
Украинските власти разчитаха, че Европа ще продължи да разширява пътя на санкциите и ще въведе нови ограничения върху икономическите отношения с Русия. Украйна правеше всичко възможно да даде на европейските лидери основание за подобно ожесточаване на позициите: непрекъснато се фабрикуваха „данни” за някакви руски танкови колони, които навлизали в Донбас, и за оръжейни доставки от Москва за опълченците. Намират се и държавни чиновници, които далеч от Луганск „свидетелстват”, че са били очевидци на пристигащите от Русия камиони с хуманитарна помощ и в тях нямало нито храна, нито дрехи, нито медикаменти, а само боеприпаси.
Усилията на Украйна да се засили режимът на санкции срещу Русия бяха подкрепени от редица страни в ЕС. Особено въодушевени в тази насока са в ръководството на НАТО и кръговете около него — в сегашната ситуация те виждат прекрасна възможност да възродят значимостта на организацията и да й придадат второ дихание. „В алианса не се стремят към конструктивно обсъждане на най-острите въпроси, а предпочитат да разлюляват все по-силно махалото на антируските настроения, за да оправдаят плановете за укрепване потенциала на пакта и да разширяват военното присъствие на НАТО край руските граници, което създава сериозни рискове за сигурността в евроатлантическия регион”, се казва в съобщение на руското Външно министерство.
Освен това на хленча на Киев припяват и лидерите на някои европейски страни, чийто основен репертоар се състои от яростни антируски изпълнения. „Ние не можем да направим нищо друго и затова сме длъжни да продължим да оказваме натиск”, казва външният министър на Литва Линас Линкявичус. А въображението на неговия шведски колега Карл Билдстигна дотам, че сравни действията на Москва с нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт.
Въпреки усърдието на рицарите на русофобията, Евросъюзът този път зае по-умерена позиция. „Ние разбира се, обсъждаме санкциите, но много добре знаем, че ако се занимаваме само с тях, а оставим настрана другите два важни въпроса — необходимостта от извършването на сериозни реформи в Украйна и възстановяване диалога с Русия, тогава и санкциите няма да работят”, заяви върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини. Според нея санкциите не са цел и може да станат инструмент, ако се прилагат едновременно с други мерки.
В Брюксел решиха само да разширят списъка с имената на лица, на които е забранено влизането в ЕС — главно от лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Подобно решение бе приемливо за всички: европейците можеха да се отчетат, че са наказали Русия, Москва пък остава незасегната от подобни санкции, а в Донбас казват, че и без това не са имали намерение да ходят в Европа. Такъв „санкционен компромис” изглежда е бил обсъждан между Путин и лидерите от ЕС, участвали на срещата на Г-20 в Австралия.
Анализаторите не изключват, че подобно решение на Съвета на ЕС може да означава началото на обрат на Евросъюза от конфликт към реален преговорен процес с Москва. Все повече лидери на ЕС започват да проумяват две прости неща. Първо, санкциите не решават проблемите на Украйна, а само все повече ожесточават Москва. „Стабилизирането на Украйна е възможно само на базата на вътрешен диалог в страната и с Русия. Нужно е завръщане на пътя на дипломатическото регулиране и отказ от противопоставяне”, казва френският държавен секретар по европейските въпроси Арлем Дезир.
Второ, санкциите може да доведат до реален конфликт между Москва и Брюксел, до следване на стратегията „загуба-загуба”, за която говори чешкият президент Милош Земан, и при която губят всички. И двете страни ще загубят средства и темп на развитие, ще намалят възможностите и хоризонта на сътрудничество, а единствен победител при тази ситуация ще стане Китай, който като следствие от кризата ще преориентира към себе си потока на руския ресурсен експорт.
Такава перспектива пред развитието на европейската позиция силно обезпокои адвокатите на Киев, тъй като означава постепенно изместване на фокуса на внимание от Москва към неконструктивната и пагубна вътрешна политика на Киев. И главното — към нежеланието на Киев да следва реален преговорен процес с опълченците, които да признае за страна в конфликта. „Протоколът, който бе подписан на 5 септември в Минск, и меморандумът, подписан на 19септември, са базата върху която може да бъде регулиран конфликтът. Докато те не бъдат изпълнени, няма смисъл от нови срещи и подписване на нови документи”, обясняват някои киевски политици. Подобни оправдания обаче изглеждат жалки, тъй като Минските споразумения се нарушават от украинските власти — продължава обстрелът на градове в Донбас, Киев не желае да предаде лостовете на управление в тези области. Нещо повече Петро Порошенко обяви началото на тотална икономическа блокада и вероятността от разгръщането на тотална война в украинския югоизток. Стъпки, които директно водят до геноцид на руското население в региона и на окончателното му и пълно откъсване от Украйна.
По този повод Владимир Путин заяви в интервю за германския телевизионен канал ARD: „Украйна е сложна страна и не само по етнически състав, но и по процесите на формирането й в сегашния вид. Това е голяма страна, голям народ — 43 – 44 милиона население, голяма европейска страна с европейска култура. Но не й достига разбиране за това, което може да я направи успешна, стабилна, процъфтяваща. Това е нужно на всички хора, които живеят на тази територия, на какъвто и език да говорят — унгарски, руски, украински, полски. Те трябва да почувстват, че тази територия е тяхната родина, че на нея могат да се реализират пълноценно. Затова не разбирам нежеланието на някои политически сили в Украйна дори да чуят за федерализация на страната. Те говорят само за децентрализация. Всичко това е игра на думи. Трябва да се разбере какво се влага в тези понятия: децентрализация, федерализация, регионализация. Може да се измислят още десетки думи. Необходимо е хората, които живеят на тези територии, да разберат, че те имат същите права, че могат да решават самостоятелно важни неща в своя живот”, смята руският президент.
Отказът от политиката на санкции обаче става много трудно. ЕС отиде твърде напред в антируските си амбиции и вече е много трудно да направи крачка назад от пагубната за самия него политика. Особено показателен в това отношение е примерът на Полша. „Полската икономика е твърде слаба, за да излезе от санкциите без загуби. Санкциите, въведени от ЕС спрямо Русия, и ответните стъпки на Москва, които чувствително засегнаха някои държави, вече нанесоха съществени загуби в икономиката”, заяви експертът от Европейския център за геополитически анализи доктор Марчин Домагала. Според него, „ако полските политици, продължат да играят ролята на адвокати на санкциите, последствията може да бъдат катастрофални”.
Интересна е оценката, която европейският експерт дава на позицията на унгарските власти. „Много разумна ми изглежда позицията на унгарския премиер Виктор Орбан. Неговият изключително прагматичен подход към решаването на икономическите проблеми е ефективен, защото решително защитава националните интереси, включвайки вътрешния пазар и финансовата система. И такава политика носи своите плодове, което не можем да кажем за Полша. Тук, за съжаление, опората не е в прагматизма, а в идеологията, която насажда русофобия. И, както можем да се убедим, това е крайно непродуктивно”, обобщава Домагала.
За Германия — локомотива на европейската икономика, оценката за икономически растеж също е влошена. На този фон канцлерът Ангела Меркел заяви, че инициираните от Вашингтон нови антируски санкции не трябва да засягат икономическата сфера. Общите загуби за ЕС от санкциите все още се изчисляват, но вече е ясно, че става дума за милиарди евро. Съветникът на руския президент по въпросите на евразийската интеграция Сергей Глазев смята, че „ако западните антируски санкции продължат, ЕС може да понесе загуби до 1 трлн. евро”. Ясно е, че основните загуби ще понесе именно германската икономика поради тесните й връзки с Русия.
Прави впечатление, че когато става дума за очевидната вече тенденция към преминаване от еднополюсен към многополюсен свят, за възникването на нови субекти, оказващи влияние на геоикономиката, експертите отбелязват залязващата роля на Евросъюза. До голяма степен това се дължи на целенасочените егоистични усилия на САЩ да подронят европейската икономическа и политическа стабилност. Сегашното незавидно положение, в което се намират страните от ЕС, се дължи и на натрапените от САЩ антируски санкции. Ако Европа не се опита да възстанови суверенитета и достойнството си, икономиката й ще затъне в тресавището на русофобията.
/в. Русия днес – Россия сегодня/