Тихата маневреност
СССР, а сега и Русия имаха и имат технология за създаването на мини подводници, които притежават качеството незабелязано да се приближат до вражеския бряг, да стоварят там десантчици, а при необходимост да минират рейдовете или с торпеда да обстрелят противника. Такива подводници започват да се проектират още през 70-те години на миналия век в Ленинградския завод за морска техника „Малахит“.
Проект номер едно е подводница 865 от тип „Пираня“. Малката подводна лодка била предназначена за спецзадачи в крайбрежни плитки води, сложни за навигация, в които действията на нормалните подводници са затруднени или невъзможни, както и в условия на сериозна противоподводна отбрана. Мини-подводницата била снабдена със специален водолазен комплекс с два извънбордни херметически автоматизирани контейнера, предназначени за съхраняване на индивидуални средства за придвижване на водолазите, както и с камера за излизане под вода на водолазите- диверсанти.
„Пираня“ била снабдена със съвременен комплекс радиоелектронно въоръжаване, включващо малогабаритни средства за навигация, за връзка, наблюдение и автоматизирана система за управление, която позволявала на трима човека от екипажа да управляват сложната морска техника.
Въоръжението на подводницата се състояло от 2 товарни контейнера, в които можели да се сложат 2 транспортьора за морси диверсии тип „Сирена“ или 4 буксирщици тип „Протон“. В мини-подводницата имало още 4 мини с голяма мощност тип ПМТ, в това число ядрена бойна част, 2 броя 400-мм торпеда „Латуш“, които подводницата можела да използва в целия диапазон дълбини.
Последният поход
По проект „Пираня“ са построени две подводници: МС-520 и МС-521. Те можели да развиват 7 възела и да се потапят на дълбочина до 200 метра. Подводницата събирала разузнавателно-диверсионна група от 6 човека. Именно диверсантите били главното „оръжие“ на подводницата. Бойците можели да напуснат подводницата от повърхността й, а и от дълбочина до 60 метра. Намирайки се извън подводницата, те можели да попълват запасите си от кислород, ползвайки електричество, подавано от морския съд. Подводницата от проект 865 била напълно автономна за 10 денонощия.
„Пирани“-те били направени от титан. Недостатък бил високата цена на титана. Стойността на титановия корпус превишавала нормалния корпус 5-6 пъти. Тъкмо титанът, с неговото малко ниво на магнитните полета правел подводницата напълно радио-незабележима.
Една „Пираня“ струвала колкото два фронтови бомбордировачи Ту-22МЗ. Но главните експерти от СССР сметнали, че при наличието на атомни подводници с балистични ракети няма нужда от малки диверсионни лодки.
Второто дихание
„Малахит“ е известен днес с още един уникален проект – новите многоцелеви атомни подводници от проект 955 тип „Ясен“. Главният кораб от този проект „Северодвинск“ в момента извършва държавни изпитания. По характеристиките си тези кораби превъзхождат американските „Seawolf“. На изложението за въоръжение и военна техника в Джакарта през 2014 г. фирмата активно рекламира новата модификация на „Пирани“ – „Пирани-Т“.
Външно тя малко се различава от предшествениците си по габарити. Но новият кораб има по-голяма водоизместимост, до 500 т, скорост – 12 възела. Автономността на кораба вече е 20 денонощия. „Пираня-Т“ вече е снабдена с 4 торпедни апарата. В бойния комплект могат да влязат 2 ракети или торпеда тип 533 мм, т.е. такива, каквито има в големите подводници, 8 торпеда калибър 400 мм или 4 морски мини.
Това въоръжение позволява на подводницата да действа в райони, в които тя трябва да остане скрита не само на база акустика, но и на база електромагнити полета. Екипаж – от 3 до 5 човека. „Пираня-Т“ е снабдена със специална шлюзова камера. Бойците изваждат оръжието и специаланата апаратура от външни контейнери. Връщането в лодката става също чрез шлюз.
„Малахит“ е разработил 4 модификации на „Пираня“ с водоизместимост от 218 до 750 тона, с дълбочина на потапянето до 300 метра и с екипаж от 5 до 9 човека. Макар експертите да твърдят, че най-леката версия може да се управлява и от един човек.
В пресата изтече информация още през 2013 г., че в Северодвинск е започнала модернизацията на атомната подводница по проект 667БДР тип „Калмар““ – БС-64 „Подмосковие“…
Всичко това показва, че страницата на свръх малките подводници в Русия съвсем не е затворена.
По материали от печата
/http://worldtodaybg.com, svodka.start.bg/