Накъде след изборите в Украйна

Тяхното изясняване в дълбочина обаче, често липсва и се изчерпва с официалните съобщения на агенциите, някои кратки коментари и твърде малко или почти никакви анализи. Към това трябва да прибавим и типично българската черта да не казваме нещата докрай, ако има „опасност” да засегнем голям „брат” или голям съсед, било то например заради политиката на единия към Украйна или вината на другия за жестокостите на „Ислямска държава” и изоставяне на кюрдите в Кобане. При това, въпреки ясното съзнаване, че в първия случай ни въвличат в икономическа, а може би и в гореща война, а във втория случай – ни очаква перспективата на бежанска вълна и тероризъм. А България като малка страна може да не е важна част от решенията, но винаги е част от сметката, включително и от обещаните от ЕС  11 милиарда Евро помощ за Украйна, ако продължи икономическите реформи.

Нека се опитаме да погледнем зад хоризонта на обявените за „демократични” избори в Украйна и какви сигнали излъчва сложната ситуация в страната. Наистина, политическите партии, които можем да подредим на първите три места по спечелено доверие, са проевропейски ориентирани.  Направена е решителна стъпка, с която президентът потърси по–стабилно управление за бъдещите реформи и легитимира същото. Резултатите от изборите не потвърдиха изцяло прогнозите – Блокът на президента П.Порошенко с 21.4% остана втори, макар и с минимална разлика след „Народен фронт” на премиера Арсений Язенюк, „Самопомощ” на кмета на Лвов Андриж Содовой изненадващо излезе трети с 11.2%, „Радикалната партия” на Олех Ляшко, слава Богу остана далеч под прогнозните очаквания  и взе само 7,2%. Причините са много: избирателната активност бе под очакванията и много различна в отделните региони, допитванията не можеха да отчетат влиянията на допълнителни фактори като ролята  на олигарсите, на скритото финансиране, на нередовните самостоятелни бойни отряди, на насадения страх, на саморазправите с инакомислещи, заплахите срещу журналисти, на разделението в обществото, изострено още повече със закона за лустрация, на екстремния популизъм на политиците и кандидатите за депутати, на  традиционните за страната изборни фалшификации и др. Поради всичко това германската фондация „Хайнрих Бьол”, която решително  защитаваше протестите на Майдана и енергично отхвърляше критики срещу ролята и жестокостите на ултрадесните в Украйна, в свой доклад направи оценката, че изборите могат „само под условие да бъдат определени като свободни”.

Макар и да има своята  определяща роля, не е маловажно, че президентът П. Порошенко, който получи 54% при президентските избори, успя да спечели със своя политически блок, включващ и „Удар” начело с  кмета на Киев Витали Кличко,  едва 21,4%, което е израз на  спаднало доверие на избирателите и на разширяващо се разочарование от предприеманите стъпки за умиротворяване на страната. Въпреки това трябва да се признае, че никога досега едно управление не е имало толкова широко подкрепа на гласоподавателите.

Успехът на три проевропейски партии действително би трябвало да е най–силният аргумент срещу настроенията в Източна Украйна и в Русия, наложили определението „фашистки” за   режима в Киев. Вина за това разбира се имаха режисьорите на конфликта, които наистина използваха крайно десните сили като инструмент, попълвайки „Националната гвардия” и три батальона само с представители на неофашистките среди, които извършиха немалко жестокости и чиито престъпления тепърва ще се разкриват и доказват. Германският „Тагесцайтунг” писа, че „в началото на конфликта населението в Източна Украйна съвсем не бе убедено, че Западна Украйна е толкова лоша или дори фашистка, но днес вярва все повече в това”. Фактът обаче, че „Свобода”, считана за най–силната неофашистка партия, показа два пъти по–нисък резултат /4,7%/, а „Десен сектор” се представи още по–зле /2,5%/, не означава, че екстремисткото влияние е изтласкано от парламента и от бъдещото правителство. Опасенията преди изборите бяха, че ако „Радикалната партия”, която  се заканваше с „марш на скок” към Москва и силово връщане на Крим, влезе във властта, би било невъзможно да се търсят споразумения с източна Украйна. След изборите обаче, виждаме, че неофашистки сили проникнаха както по линия на партиите, така и благодарение на изборната система, позволяваща мажоритарен избор по региони за половината от общо 500–те депутати. Западноевропейски наблюдатели и познавачи на страната обръщат внимание на следните факти:

– Водещата в резултатите от изборите партия „Народен фронт” включи в листите си командири и бойци от прочутия с жестокостите си батальон „Азов”, съставен от хора на „Десен сектор”. Сред многото десни националисти е известният Андри Парубий. На избираемото второ място в листата беше бившата говорителка на фашистката партия UNA-UNSO, присъединила се също към батальона „Азов”. Не може да не споменем и историка Пер Андерс Рудлинг, който агресивно популяризира делото на трима фюрери от фашистката организация от четиридесетте години и отрича участие в Холокоста и етническото прочистване, оставило болезнени следи в Полша. Те засилват още повече позициите на партията за възстановяване на териториалната цялост на Украйна и връщане на Крим с военна сила, узаконяване на украинския език като единствен официален език в страната, „прочистването” й от руско население в духа на т.н. „укранизация” и др.
– Партията „Самопомощ” на кмета на Лвов Андри Содовой подкрепи командира на батальона „Донбас” Семьон Семьонченко. Профашистките му привърженици го призоваваха да ги поведе към Киев, да свалят премиера Яценюк и президента Порошенко и създадат военна диктатура. Днес, след изборите,  президентът Порошенко преговаря с тях. А Семьонченко има и подкрепата на САЩ и през септември подписа договор във Вашингтон за обучение на офицерския и войнишки състав от неговия батальон.
– В парламента влязоха не само много бойци от фронта, но финансирани от олигарсите протежета, роднини, оплетени в далавери провинциални ръководители, търсещи депутатски имунитет пред евентуалното им преследване. Един от най–активните при финансирането на кандидатите бе и известният със собствени въоръжени отряди олигарх Игор Коломойски от Днепропетровск, подкрепящ президента Порошенко. Неизбежните противоречия и борби сред тази смесица от амбициозни и странни личности доведоха до там, че премиерът Яценюк например заведе дело срещу Коломойски за присвоени 1,5 милиарда долара. Атакуван бе и директора на Националната банка за злоупотреби с финансови помощи.

Единствената изборна листа, в която не бяха включени профашистки сили бе тази на президента П.Порошенко с водач на листата Витали Кличко.

Изводите, които се налагат при  тази сложна обстановка и се споделят от повечето западноевропейски експерти, са следните:
– Елитът търси преструктуриране, но изборите не доведоха до алтернатива. Очакванията за демократизация  на отношенията и премахване на корупцията са малки, твърди Флориан Рьотцер от „Телеполис”. Наистина трудно е да си представим, че носителите на корупцията биха се преборили с нея. Дори предупрежденията на „Ню Йорк Таймс” и „Уолстрийт Джърнал” за корумпираните генерали, които купуват апартаменти в Ню Йорк и източват армията през роднински фирми, докато войниците получават мухлясал хляб и воюват със старо оръжие, не стреснаха никого. Разделителните линии в проправителствения лагер са източник на вълнения, а президентът Порошенко и премиерът Яценюк трудно биха обединили усилията на партиите си, смята Дейвид Стем от BBC-News.
– Положително е, че сред народа има една еуфория, насочваща енергията към обновление. Но същевременно се констатира нещо, което бе невъзможно преди 1 година: руснаци и украинци са във военна конфронтация и последните го приемат като въпрос на оцеляване, отбелязва коментаторът Сергей Лагодинси. «След столетия съвместно съжителство те са в спиралата на светкавично и драматично отчуждение», констатира той. Това «налива» повече решителност за силови действия, а не за мирно разрешаване на проблемите и прави процесите необратими.
– Трудно ще бъде на президента Порошенко да води умерена политика, след като профашистките среди проникнаха навсякъде, независимо от оставането на «Свобода» и «Десен сектор» извън парламента, а «Радикалната партия» на Олех Ляшко със своите крайни и нереалистични лозунги е само с 22 депутати. Изгарянето на руски книги от всички книжарници и библиотеки в Украйна напомня за други времена.
– Взривоопасната политическа обстановка, съчетана със социално–икономическите последствия във фалиралата на практика Украйна предполага, че само 3–4 месеца след изборите е вероятно да има нов Майдан, социален взрив и ново насилие. Юрий Романенко от Центъра за политически анализи е близко до този извод, очаква такива събития най–късно през ранната пролет и прогнозира, че политическата криза в Украйна ще завърши най–рано след 4– 7 години при подходящи «външни условия», визирайки вероятно отношенията САЩ–Русия, но и очаквана икономическа криза в Русия след 2016 г. А икономиката на Украйна ще започне да расте най–рано след 8– 10 г.

При горните условия и щетите от санкциите срещу Русия все повече европейски страни проявяват по–голяма доза реализъм в оценките си. Румъния и Словакия не са съгласни с финансово участие в помощите на ЕС за Украйна. Полша се възмущава, че украинците са доволни само когато получават от тях  въглища безплатно, както искат да получават и руски газ без да платят дълговете си. Външният министър на Чехия Любомир Заоралек тези дни напомни, че Украйна не може да бъде приета в ЕС докато държавни средства завършват пътя си в джобовете на олигарсите, а от държавния бюджет се разграбват стотици милиони. Унгария предизвика дори САЩ с проруските елементи в отстояването на собствените интереси, макар че председателят на парламента Ласло Кьовер уточни, че не НАТО  и ЕС са проблемът, а моралът в евроатлантическия свят. Нестабилна Украйна обаче е заплаха за сигурността на всички и това очевидно ще е спойката за европейските страни в бъдещото подпомагане на тази страна, но едва ли тя ще е достатъчна, ако нещата узреят за война. А причината ще бъде неспособността от разбиране на процесите, замъглявани най–често от дезинформация на заинтересованите страни.

Важно е обаче, какво ще предприеме президентът на Украйна Порошенко от тук нататък. Никой не се съмнява, че основна роля ще има диктовката на американците. Досега премиерът Яценюк провеждаше ежемесечно срещи и консултации във Вашингтон  по всички въпроси на управлението и политиката на правителството. Освен това, при новия баланс на силите след изборите, обкръжението на Порошенко определено ще го тласка към силов вариант  и изостряне на отношенията с Русия. Съществени ще бъдат тактическите съображения относно ползите в близка перспектива. Подписаното на 31. 10 т.г. споразумение за плащанията на газовите доставки и структуриране на дълга на Украйна към Русия при гаранции от ЕС, на пръв поглед предполага, че ще се върви към продължаване на мирния процес и в самата Украйна. Но от друга страна украинските лидери  открито  признават, че примирието им беше необходимо за да могат въоръжените  сили да се  възстановят от последното  поражение, а загубите само на бойна техника е над 65% . Въпреки това, всички данни сочат, че както украинската, така и руската страна се готвят за скорошен военен сблъсък. В Украйна бързо се прегрупират остатъците от досегашните бригади и се сформират  батальонни тактически групи. Вече е създадена една ударна настъпателна групировка  за фронтална настъпателна операция срещу Донецк и една за пробив на Юг и прикриване на границата с Русия, като се извършва и прехвърляне на голяма част бойна техника към Донецк и Луганск. Прекратяването на доставките за опълченците от руска страна и изтеглянето на въоръжени сили бе в изпълнение на договореностите от Минск, но след като се видя, че Европа няма да премахне санкциите, а украинците съсредоточават сили в посока на Източна Украйна, от няколко дни доставките са възобновени, а военната активност покрай границата отново е видима. Киев би могъл да разчита само на частичен успех, например срещу Донецк и то само при светкавична военна операция, която да не даде възможност на Русия да реагира с подкрепа на опълченците. С много условности би могло да се каже, че Украйна разполага с 38 250 души, включително отделните отряди, национална гвардия и нерегулярни формирования , което е много далеч от споменаваните досега 60 000. Същите условности важат и за максимум 220 танка, 600 леки бронирани машини и 350 оръдия и минохвъргачки. Удобният момент е преди провеждането на избори в двете републики на 02 ноември, които се считат за нарушаване на договореностите такива да се проведат на 07 декември. Войната е средство и за отклоняване на вниманието от икономическите и социални проблеми, както и от неспособността за реформи, но и лост за принуждаване на външните фактори да отпуснат по–щедри помощи. /Траншовете както от Международния валутен фонд, така и от ЕС се бавят и обещанията са за декември т.г./
Втората възможност за широка военна операция е през пролетта на 2015 г., което ще даде възможност за по–добра подготовка на въоръжените сили. Този времеви период би съвпаднал с пика на обществено недоволство и протести   и би ги отклонил с мобилизация под лозунга «оцеляване на нацията в борба срещу агресора Русия». Рискът е, че междувременно опълченците могат да предприемат изпреварващи операции за овладяване на така необходимите им още през зимата градски центрове, например Мариупол, Славянск и др. и канали за доставка на оръжие и хуманитарни помощи, защото сред тях расте недоволството от изоставянето им.  От друга страна пък има риск и за П.Порошенко, ако изчака чак до пролетта, да бъде обвинен в липса на решителност след нанесеното му военно поражение.

Тези варианти разбира се зависят от плановете и действията  на САЩ и Русия. Текущата информация обаче показва, че в Полша, Румъния, Унгария въоръжените им сили са приведени в състояние на повишена бойна готовност. Вече се използват полетите на руски бойни самолети макар и в международно пространство  за повишаване градуса на пропагандното напрежение от страна на НАТО. Русия, макар и предварително да заяви, че ще признае изборите в Донецк и Луганск, няма интерес, желание и икономически възможности да приеме под крилото си едно ново държавно формирование Новорусия. Русия не е готова за война, но САЩ –също. САЩ постигнаха досега част от стратегическите си цели и е логично да са  доволни, ако конфликтът се замрази. Удобен период за размразяването му е 2017 година, макар и да е спорно, дали Русия тогава ще бъде по– слаба. Вече върви подготовката за провеждане през пролетта на 2015 г. на подобен на киевския Майдан и в Русия, но не в Москва , а в Санкт Петербург./pogled.info

01.11.2014

Автор: Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения