26-годишната иранка Рейхане Джабари беше екзекутирана, защото е убила мъжа, който я е изнасилил. Малко преди смъртта си, Джабари оставя съобщение до своята майка, с което я моли да се увери, че органите й наистина ще бъдат дарени за донорство
Джабари беше обвинена в убийството на ирански чиновник и доктор. Още през 2007 беше изпратена в затвора и оттам разказа личната си история, с която трогна целия свят. Без Иран. Където по закон, ако вината на Джабари бъде доказана и версията за самозащита опровергана – само семейството на убития може да предотврати екзекуцията. Е, семейството на жертвата потвърди, че 26-годишната Джабари трябва да бъде обесена. Така и стана, въпреки опитите на активисти и обществени организации да спрат тази нелепа смърт.
Ето какво казва младата иранка в своето прочувствено обръщение към майка си:
„Скъпа, Шоле, днес аз научих, че трябва да се изправя лице в лице с „кизас” (бел.ред. – закон за възмездието според иранския режим). Наранена съм, че не разбрах от теб, че съм стигнала последната страница от книгата на своя живот. Не мислиш ли, че трябваше да знам? Знаеш колко се срамувам, че ти си тъжна. Защо не ми даде шанса да целуна ръката ти и тази на татко?
Светът ми позволи да живея 19 години. В онази злокобна вечер, трябваше аз да бъда убита. Моето тяло щеше да бъде разкъсано и захвърлено в някой ъгъл на града и след няколко дни полицията щеше да те извика да идентифицираш тялото ми. И пак там ти щеше да разбереш, че съм била изнасилена. Насилникът никога нямаше да бъде открит, защото ние нямаме тяхната власт и тяхното богатство. После, ти щеше да продължиш твоя живот страдаща и засрамена, а години по-късно ти щеше да умреш от същото това страдание. И така.
Само че, историята се промени. Тялото ми не беше изхвърлено настрани, а беше захвърлено в гроба на затвора „Evin” и неговите самотни килии, а след това и в нов затвор-гробница – „Shahr-e Ray”. Но…отдай това на съдбата и не се оплаквай. Ти знаеш по-добре, че смъртта не е краят на живота…
Ти ни учеше, че когато ходим на училище, трябва да сме дами, дори когато се сблъскваме с разправии и оплаквания. Помниш ли колко държеше на нашето поведение? Но твоят опит е бил погрешен. Когато този инцидент се случи, наученото не ми помогна. И в съда бях показана като студенокръвна убийца и безжалостен престъпник. Аз не плаках. Не се молех. Защото вярвах на закона.
Но аз бях обвинена в безразличие лице в лице с престъплението. Ти знаеш, че никога не съм убивала дори комарите, а хлебарките пусках надалеч, като ги ловях за антенките им. Но сега аз съм наречена предумишлен убиец. Моето отношение към животните беше изтълкувано като склонност да бъда момче и съдията нямаше проблем с факта, че по това време аз дори имах дълги, лакирани нокти…
Скъпа Шоле, не плачи за това, което чуваш…
Скъпа моя майчице, моята идеология се промени и ти не си отговорна за това. Моите думи нямат край и аз ги давам всичките на някого, така че, когато вече съм екзекутирана без твоето присъствие и знание, те ще ти бъдат дадени. Оставям ти много ръкописен материал – като наследство.
Но преди да умра, искам нещо от теб, за което се надявам да направиш всичко, което можеш. Всъщност, това е единственото нещо, което искам от този свят, от тази страна и от теб. Знам, че ще ти е нужно време…не плачи и слушай…
Мила майко, скъпа Шоле, по-скъпа за мен от живота ми, аз не искам да изгния в почвата.
Не искам очите ми или младото ми сърце да се превърнат в прах. Моля те, да стане така, че след моето обесване – сърцето ми, бъбреците ми, очите ми, костите и всичко, което може да бъде трансплантирано, да бъде взето от тялото ми и да бъде дадено на някой, който има нужда, като подарък. Не искам получателят да знае името ми, да ми купува букет и дори да се моли за мен.
Аз ти казвам, че от цялото си сърце не искам да имам гроб, на който ти да идваш, да плачеш там, да страдаш. Не искам да носиш черни дрехи за мен. Направи всичко възможно да забравиш лошите ми дни. Дай ме на вятъра да ме отнесе…
Скъпа и добра Шоле, в друг свят аз и ти щяхме да сме обвинителите и други щяха да са обвинените. Нека видим какво иска Бог. Исках да те прегръщам, докато умра. Обичам те.“
Рейхане
Източник: Лентата