„Кримската компания “Черноморнефтегаз“ няма да изнася за Украйна синьо гориво, добито от шелфовете на Азовско и Черно море“ – заяви новият глава на предприятието Сергей Бейм. Новината предизвика гневна реакция от страна на официалните власти в Киев – без кримския газ украинската енергийна независимост се оказа просто блъф. По данни от средата на октомври, добивът на газ от морски шелф в Крим е бил 1.1 милиарда кубични метра, което значително превишава плановите показатели. До края на годината се очаква да бъде поставен рекорд – 6 милиона куб. м. за денонощие. Расте и добивът на газов кондезат и нефт.
„Поставена ни е задача от първостепенно значение – развитието на енергийната независимост на Крим – и ние сме длъжни да повишим количествата. Крим се развива и потреблението се увеличава, затова в близките пет години и дума не може да става за износ на газ”– уточни С. Бейм. В момента „Черноморнефтегаз“ разработва едновременно няколко морски кладенеца. Сондирането започна в началото на октомври. По думите на губернатора на Крим Сергей Аксьонов, до март 2015 година, е планирано да се сондират шест кладенеца, благодарение на които ще бъде доставян газ за електрогенериращите мощности, които ще бъдат построени на полуострова. Тези перспективи доведоха до пълна истерия киевските нацисти. Първо, те губят най-малко два милиарда куб.м. шелфов газ. Това е минимум една пета част от общото количество, необходимо на Украйна да осигури енергийната си безопасност през зимата. Второ, газовите съкровища на Крим повече няма да се върнат при тях. А от Севастопол дойде и още едно шокиращо за бандеровците съобщение. Бойните кораби на Черноморския флот започват постоянно дежурство по охрана и отбрана на газовите кули на държавната компания „Черноморнефтегаз“.
По принцип гарантирането на безопасна работа на работниците от нефтодобива и газодобива не влиза в основните функции на флота. Но животът близо до нацистите поставя нови задачи пред руските военни моряци. Според източник от щаба на Черноморския флот, на бойно дежурство вече са застъпили миночистачи, малки противолодъчни кораби и ракетни катери. Сменяйки се веднъж на две седмици, те покриват и нови райони, най-вече в северозападната част на Черно море. По-голямата част от кулите на „Черноморнефтегаз“ работят точно там. Освен това от тук до украинска Одеса е много по-близо, отколкото до руския Крим. А както е известно, в Одеса се намира новата главна база на ВМС (Военноморските сили) на Украйна – пише Сергей Ишченко – военен журналист в интернет сайта „Свободная Пресса“. Преди връщането на Крим в състава на Русия, компанията „Черноморнефтегаз“ се водеше украинска. С нея бяха свързани големи надежди за придобиване на енергийна независимост от Москва. Сумарните запаси от природен газ на компанията са наистина впечатляващи – 58.56 милиарда куб. метра. През март кримското правителство национализира компанията заедно с всички кули, газопроводи и находища. Разбира се, Киев упорито не признава този факт.
От друга страна, енергийната безопасност на Крим сега изцяло зависи от все същата, сега вече руска, компания „Черноморнефтегаз“. Единствено по нейните тръбопроводи на полуострова се доставя природен газ. Друга „тръба“, по която да тече газ, да кажем от Кубан, не е прокарана и няма и да бъде прокарана в скоро време. Прекъсне ли се линията – край. Без собствен газодобив от морския шелф, жителите на Крим веднага ще измръзнат. Ето коя в действителност е ахилесовата пета на Крим. Естествено, за тази опасност се знае не само в Симферопол и в Москва. В Киев също са наясно с нея. Въпреки това укроповците (укроп – копър на бг. – оскърбително прозвище на украинските патриоти) изобщо нямат намерение да докарат от Одеса единствената си за сега дееспособна бойна единица – фрегатата „Гетман Сагайдачный“ и да я хвърлят в морско сражение. Ще си останат на крайбрежните летища и украинските щурмовици Су-25. Обратното би означавало незабавна и неизбежна война с Русия, която няма намерение да дава кримските богатства на никого. Междувременно, опасността от открито нападение над нефтогазодобивната инфраструктура на морския шелф е съвсем реална. Именно тази заплаха накара Кремъл да натовари немногочисления Черноморски флот със задачата неотлъчно да охранява и отбранява кулите и тръбопроводите. Ето какво заяви тези дни в ефира на ток-шоуто Шустер Live бившият министър на отбраната на Украйна Анатолий Гриценко: „Ние разполагаме с хора, преминали през Афганистан, Ирак, Ангола, където знаят как се работи във вражеска среда… Те са в състояние да унищожават отвъд фронтовата линия и системите „Град“, и хеликоптери, намиращи се на руски летища, да взривяват железопътни линии, за да дерайлират влаковете. И телата на загиналите да бъдат изпратени на Путин“. Идеята за мащабни подривни действия на руска територия е завладяла умовете на много от киевските чиновници.
Има много доказателства, че Службата за сигурност и Генералният щаб на Украйна планират такива операции. От Вашингтон откровено подтикват към подобни действия. Изданието The Daily Beast пише: “Време е Путин да се замисли, че съществува горчива вероятност руското настъпление в източна Украйна да се натъкне на партизанска война, също толкова кошмарна, колкото и тази, изтощила съветските сили в Афганистан преди няколко десетилетия.“ Според авторите на изданието, в админстрацията на Обама сериозно се разглежда възможността за оказване на секретна военна помощ на режима на Порошенко. По-нататък The Daily Beast изтъква: „Белият дом е склонен да снабдява Украйна с оръжие за партизанската война: импровизирани взривни устройства, минохвъргачки, стрелково оръжие и гранати”. Всъщност, партизаните от „Десен сектор“ представляват ли заплаха за газо- и нефтодобивните кули и тръбопроводи в Черно море? Не разбира се. „Десен сектор“ ще влязат в ролята на комисари, надзиратели, следящи за това, остатъкът от украинските морски специални части да изпълни „патриотичния си дълг”. Става въпрос преди всичко за 73-ти морски център за специални операции на Военноморските сили на Украйна, който е разположен в град Очаков. Което между другото, е доста близо до морските платформи на „Черноморнефтегаз“. По съветско време 73-ти център за специални операции беше 17-та отделна бригада от бойни плувци към Главно разузнавателно управление при Генералния щаб на въоръжените сили на СССР.
Секретната бригада е сформирана през лятото на 1968 година, на остров Майский, намиращ се в началото на Днепро-Бугския залив. Първият в Съюза флотски отряд със специално предназначение още тогава изпълняваше такива неща, които американските “морски котки“ не са и сънували. В пълно бойно снаряжение скачаха във водата от хеликоптери от 60 метра височина. Проникваха на територията на затворени пристанища със свръхмалки диверсионни подводници „Тритон“. „Работеха“ из целия свят – в Куба, Египет, Либия, Никарагуа, Мозамбик, Ангола, Етиопия, Виетнам. Печален е фактът, че 17-та бригада беше една от първите в Черноморския флот, които се заклеха във вярност към Украйна. И в края на краищата си получиха заслуженото. Съкратени до краен предел, „спецовете“ бяха изхвърлени от остров Майский, където в момента се строи център за VIP-яхтинг. Украинските „рамбовци“ си останаха в Очаков без учебно-материална база. Говори се, че са загубили доста от квалификацията си. Накрая ги изпратиха в Донбас и в касапницата на антитерористичната операция ги използваха като обикновена пехота. На 17 август в сражението за Саур-Могила беше убит командирът на морските специални части, капитан втори ранг Алексей Зинченко. Но, въпреки миналите и сегашните си загуби, 73-ти морски център за специални операции все още има отряди за подводно миниране, разузнаване и диверсионна борба.
Тоест, представлява реална заплаха за морските газови кули и тръбопроводи. Най-вероятно заради него руските кораби са се закотвили близо до обектите на „Черноморнефтегаз“. За борбата с бойните плувци има елементарно решение. Нито „морските котки”, нито каквито и да било други подводни диверсанти могат да преживеят хидравличния удар от профилактичната стрелба с реактивни бомбохвъргачи. Хвърлените зад борда ръчни гранати също много помагат за осигуряването на безопасност на газодобива в руския Крим.