Кратко животоописание
Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.
[На същия ден] Възпоминание на голям и страшен земетръс.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Житие на свети великомъченик Димитрий Мироточиви
Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.
Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.
Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.
Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.
С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.
Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.
Св. Димитър Солунски. Руска икона. Днес в Московския Ермитаж. Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.
Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.
Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:
– Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!
В тъмницата св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов ъкм Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:
– Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!
Димитрий отговорил:
– Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!
В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.
Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.
Свети войни Арета, Нестор и Никита. Стенопис от сръбския манастир Манасиjа. Източник: spcportal.orgВ Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.
Св. Димитрий го прекръстил и му казал:
– Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:
– Боже Димитриев, помилвай ме!
В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена.
Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.
Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.
Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.
Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.
Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.
Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса.
Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитрий Мироточиви.
Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.
Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун“. Българите казвали, че той бил от славянски произход.
У русите и въобще у всички славянски народи се вижда още от древни времена особено честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.
Страдание и чудеса на светия славен великомъченик Димитрий Солунски
Свети Великомъченик Димитрий(1), син на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където баща му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали жестоко гонение срещу християните. Затова баща му, който тайно вярвал в Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал явно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните заплахи на езичниците. В тайна стая вътре в дома си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата – Пресвета Богородица. Пред тях той палел свещи и кадял тамян. В тази уединена молилня заедно със съпругата си често възнасял молитви към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов син и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи щедро обдарявали бедните с милостиня и никога не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо силно ги натъжавало: нямали си деца. Те усърдно молели Господа да им дари наследник. И след известно време желанието им се изпълнило.
Всевишният чул молбите и им дарил син Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун бил съпричастен с радостта на своя градоначалник, който устроил трапеза за всички и особено за сиромасите.
Когато детето поотраснало и вече можело да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги посочили, казали:
– Ето образът на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е Пресвета Богородица.
Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, чрез което човек може да познае Господ Иисус Христос и му показали колко суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.
От този момент Димитрий, напътстван както от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светий, познал истината; Божията благодат вече почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с благоговение ги целунал.
Тогава родителите му повикали свещеник и неколцина познати християни и кръстили детето в своя таен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Като приел своето кръщение Димитрий се поучавал в истинската вяра, растял както на години, така и по разум, изкачвал се все по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията благодат все повече го просвещавала и го извисявала.
Когато Димитрий достигнал пълнолетие, родителите му се преселили от този временен живот, като успели да предадат на своя син пример за Богоугоден живот и го оставили наследник на целия си имот.
Междувременно цар Максимиан, узнавайки за смъртта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия син Димитрий. Като забелязал, че той е разумен и храбър, царят го назначил за управител на цялата Солунска област. Поверявайки му тази длъжност, той казал:
– Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на смърт всеки, който дори само призове името на Разпнатия.
Като приел царското назначение, Димитрий се върнал у дома си и бил посрещнат с чест от жителите на града. Той отдавна желаел да утвърди в родния си град светлината на истинската вяра и скърбял, когато виждал, че жителите на Солун се покланяли на бездушни идоли. След пристигането си в града той открито започнал да изповядва и да прославя нашия Господ Иисус Христос; поучавал всички на заповедите Христови, обръщал езичниците към светата вяра и изкоренявал скверното многобожие; с една дума той станал втори апостол Павел за жителите на Солун. Слухът за това скоро стигнал и до самия Максимиан. Царят, като узнал, че поставеният от него за управител Димитрий е християнин и вече е обърнал мнозина към своята вяра, силно се разгневил. Връщайки се от Сарматската война, царят се спрял в Солун. Още преди пристигането на Максимиан в града Димитрий поверил на своя верен слуга Луп цялото имущество, което наследил от родителите си – злато, сребро, скъпоценни камъни и дрехи, и му наредил да раздаде всичко това на бедните и на нуждаещите се.
– Разпредели това земно богатство между тях – добавил светецът, – а ние ще търсим за себе си небесно богатство.
Самият той започнал да се моли и да пости, готвейки се по този начин за мъченически венец. Царят незабавно започнал да разпитва дали това, което е чул за Димитрий, е истина. Като излязъл пред царя, без да се смути, Димитрий изповядал, че е християнин и порицал езическото многобожие. А злият мъчител веднага заповядал да затворят изповедника на истинската вяра в тъмница. Като влязъл там Димитрий се молел със словата на пророк Давид: „Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш. Защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане… Радват се устата ми, когато Те възпявам, и душата ми, която си Ти избавил; и езикът ми всеки ден ще разгласява Твоята правда…“
Димитрий седял в тъмницата като в светъл чертог, прославяйки Бога. Дяволът, който желаел да го уплаши, се превърнал в скорпион и искал да ужили светеца по крака. Като се осенил с кръстно знамение, Димитрий без боязън настъпил скорпиона, произнасяйки словата на Давид: „Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще стъпчеш“.
Прекарвайки по такъв начин времето си в тъмницата, светецът бил удостоен с посещение от Божий ангел; небесният пратеник се явил пред него в ярка светлина с прекрасен райски венец в ръцете и рекъл:
– Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен и твърд!
А светецът отвърнал:
– Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя спасител!
Това явление на ангела утешило и ободрило страдалеца; той още по-силно възжелал да запечата с кръвта си изповядването на истинската вяра Христова.
Междувременно царят устроил игри и започнал да се забавлява със зрелища. Той имал един прочут борец, родом вандал (2) на име Лий. Максимиан заповядал да построят висок подиум и с голямо удоволствие наблюдавал как Лий побеждава противниците си и ги хвърля отвисоко върху копия, като ги обрича на мъчителна смърт. Сред зрителите се намирал един юноша християнин на име Нестор. Силна духовна дружба го свързвала с Димитрий, който бил негов наставник във вярата.
Като видял, че Лий убива мнозина и особено мъчително погубва християните, които били заставяни насила да влизат в бой с него, този момък, като добил кураж, пожелал да излезе срещу царския борец. Но преди това отишъл в тъмницата при Димитрий. Нестор му разказал всичко, което правел Лий с християните и признал, че иска да се бори с този убиец, и поискал да го благослови. Като го осенил с кръстното знамение, Димитрий му предрекъл:
– Ти ще удържиш победа над Лий, но ще претърпиш големи мъки за Христа!
Като излязъл на арената, Нестор на всеослушание извикал:
– Боже Димитриев, помогни ми в борбата с моя противник!
След това смело влязъл в бой с Лий, надвил го и го хвърлил върху острите копия. Гибелта на Лий силно опечалила царя и той веднага заповядал да предадат блажения Нестор на смърт.(3) Но това не могло да утеши Максимиан, цял ден и цяла нощ той скърбял за смъртта на Лий. Като узнал, че Нестор е излязъл да се бори с Лий по съвет и с благословията на Димитрий, царят наредил да пронижат с копия и светия великомъченик.
– Лий, – казал Максимиан, – беше хвърлен върху острите копия. Нека и Димитрий да загине от същата смърт, с каквато Нестор погуби нашия любим борец.“
Но безумният мъчител се заблуждавал, като мислел, че смъртта на праведника и на грешника е еднаква. Защото смъртта на грешниците е жестока, но кончината на светиите е честна пред очите на Господа.
Веднага щом се зазорило утрото на 26 октомври в тъмницата при Димитрий влезли войници. Те заварили светия мъж да се моли. Въпреки това на мига се хвърлили върху него и го пронизали с копията си. Така Христовият изповедник предал своята свята душа в ръцете на Създателя.(4)
През нощта християните тайно взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали.
Свидетел на блажената кончина на светия великомъченик бил неговият верен раб Луп. Той благоговейно взел ризата на своя господар, напоена с кръв, в която натопил и пръстена му. С тази риза и с пръстена той извършил много чудеса, като лекувал всякакви болести и прогонвал духа на лукавия.
Слухът за тези чудеса се разнесъл из Солун, така че всички болни започнали да се стичат при Луп. Като узнал за това Максимиан заповядал да хванат блажения Луп и да му отсекат главата. Така добрият раб последвал господаря си в небесната обител.
Когато изминали много години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление. Един знатен илирийски велможа на име Леонтий(5) имал тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник Свети Димитрий.
В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен. Когато започнали да копаят, за да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитрий съвършено непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.
Св. Димитър Солунски. Руска икона. Днес в Московския Ермитаж. На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били изкопани от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро.(6) Леонтий се зарадвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на Свети Димитрий. В специален ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий не спрели дотук: той купил села и лозя и ги завещал за издръжка на служещите при храма. Когато му дошло времето да се върне в родината си, той решил да вземе със себе си част от мощите на светеца, за да построи в своя град църква в чест на Свети Димитрий. Но светецът му се явил и му забранил да отделя мощите. Тогава Леонтий взел само обагрената с кръв плащаница и като я сложил в позлатен ковчег, се отправил у дома си в Илирия.
През време на пътуването тази плащаница по молитвите на светеца станала причина за много чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една голяма река, която била силно придошла и страшно бушувала (7), страх и ужас го обзели, но изведнъж пред него се явил Свети Димитрий и рекъл:
– Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.
Леонтий постъпил според съвета на светеца; и сам той, и всички, които били с него, благополучно преминали. Когато се върнал в родината си, най-напред съградил прекрасен храм в чест на Свети Великомъченик Димитрий. Като призовавал с вяра името му, самият Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил жестоко болен, гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Леонтий избавил болния, като се обърнал с молитва към Свети Димитрий; по същия чудодеен начин той изцерил един кръвоточив и излекувал един бесноват; и много други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но особено много чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.
Веднъж в храма, посветен на светия великомъченик, възникнал пожар. Особено силно бил повреден сребърният сенник над мощите на Божия угодник: от огъня той се разтопил. Тогавашният архиепископ Евсевий много искал да направи нов сенник. Но имал твърде малко сребро. В храма се намирал сребърен трон, останал съвършено невредедим от пожара. Този трон архиепископът намислил да претопи на сенник, но не бързал да казва на никого за намерението си. В същото време при храма имало един благочестив презвитер на име Димитрий. Светият великомъченик му се явил и рекъл:
– Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който се намира в моя храм.
Димитрий веднага се отправил към Евсевий, за да му предаде желанието на светеца да се откаже от намерението си. Отначало архиепископът бил поразен от думите на своя подопечен, но после, предположил, че Димитрий е успял по някакъв начин да узнае за намерението му и престанал да се учудва, дори направил забележка на презвитера. След няколко дни архиепископът заповядал на майсторите да се явят при него. В същото това време презвитерът Димитрий дошъл за втори път при Евсевий и казал:
– Светият великомъченик отново се яви в съновидение на мен, грешния и ми заповяда да ти кажа: „Заради любовта ти към мен, не претопявай трона.“
Архиепископът отново отпратил рязко презвитера, но и не наредил да се претопи трона, решил да изчака малко. След известно време отново поискал да предаде трона за претопяване, но Свети Димитрий, като се явил на същия презвитер, рекъл:
– Не унивайте, аз сам ще се погрижа за моя храм и за моя град; предоставете на мен грижата за това.
Тогава архиепископът вече не можал да сдържи сълзите си и казал на всички, които го заобикаляли:
– Братя, да почакаме още малко, защото самият Христов угодник ни обещава помощта си.
Архиепископът още не бил изрекъл тези думи, когато дошъл един солунски гражданин на име Мина и донесъл със себе си 75 фунта сребро.
– Свети Димитър – казал Мина – често ме е избавял от опасности и дори ме е спасявал от смърт. Отдавна исках да направя пожертвование в храма на моя милостив покровител и голям застъпник. А днес още от сутринта някакъв глас ме подбуди: „Върви и направи това, което отдавна възнамеряваше да направиш.“
Предавайки среброто, Мина пожелал то да бъде изразходвано за сенник при гроба на великомъченика. След това се явили и други солунски граждани и също донесли сребро. От пожертвованията бил направен прекрасен сенник.
При царуването на Мавриций(8) аварите(9) поискали голям данък от жителите на Византия, но императорът отказал да изпълни искането им. Тогава те събрали огромна войска, в която влизали главно славяни и решили да превземат Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и големи богатства. Император Мавриций изпратил войска, но разразилата се малко преди това епидемия силно засегнала солунските жители, а и неприятелската войска била огромна – броят й достигал сто хиляди души. Десет дни преди пристигането на враговете Свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му казал, че над града е надвиснала страшна опасност. Солуняни мислели, че неприятелската войска няма да се приближи скоро. Но неприятелят изведнъж се появил недалеч от градските крепостни стени. Даже можел безпрепятствено да влезе през нощта в града, но могъщата десница на Всевишния по молитвите на Свети Димитрий спряла по чудодеен начин страшните врагове. Те помислили един от укрепените манастири, намиращи се извън града, за самия Солун и престояли там цяла нощ; на сутринта разбрали грешката си и се устремили към самия град. Вражеските пълчища направо тръгнали в атака, но тук, на градската стена, пред очите на всички се появил Свети Димитрий като въоръжен воин и поразил с копие първия от неприятелите, който се покачил на стената, и го изхвърлил от нея. Падайки той повлякъл със себе си другите настъпващи. Тогава изведнъж ужас обзел враговете и те незабавно отстъпили. Но обсадата едва започвала. При вида на множеството врагове отчаяние обладало даже най-храбрите. Всички мислели, че гибелта на града е неизбежна. Но после, като видяли бягството на враговете и покровителството на божествения застъпник, жителите се ободрили и започнали да вярват, че защитникът на Солун Свети Димитрий няма да изостави родния си град, няма да допусне да бъде превзет от враговете.
Междувременно неприятелите започнали да настъпват пак към града, придвижили се по-близо и с непрекъснат обстрел разтърсили основите на градските стени. Облаци от стрели и камъни, пуснати от метателните оръдия, закрили дневната светлина. Цялата надежда останала на помощ свише и тълпи народ изпълнили храма на Свети Димитрий. По това време в града имало един богобоязлив и много добродетелен човек на име Илюстрий. Като дошъл през нощта в църквата на светия великомъченик той горещо се помолил на Бога и на Неговия славен угодник за избавянето на града от враговете. И изведнъж се сподобил да види необичайно видение: пред него се явили двама светли юноши, които приличали на царски телохранители – това били Божии ангели. Вратите на храма сами се разтворили широко пред тях и те влезли в църквата. Илюстрий ги последвал, воден от силно желание да види какво ще се случи. Като влезли те със силен глас извикали:
– Къде е господарят, който живее тук?
Тогава се появил друг юноша, приличащ по външен вид на слуга, и ги попитал:
– За какво ви трябва?
– Господ ни изпрати при него за да му предадем нещо – отвърнали те.
Като посочил гроба на светеца, слугата казал:
– Ето го!
– Възвести му за нас – казали те.
Тогава юношата повдигнал завесата и оттам излязъл Свети Димитрий. На външен вид той бил такъв, какъвто го изобразявали на иконите. От него се излъчвала ярка светлина, подобна на слънчевата. От страх и от ослепителния блясък Илюстрий едва можел да гледа светеца. Дошлите юноши поздравили Димитрий.
– Благодатта да бъде с вас – отговорил светецът. – Какво ви води при мене?
А те му отвърнали:
– Владиката ни изпрати. Заповядва да напуснеш града и да отидеш при Него, защото Той иска да го предаде в ръцете на враговете.
Като чул това, светецът преклонил глава и мълчал, проливайки горчиви сълзи. А юношата слуга казал на дошлите:
– Ако знаех, че вашето идване няма да донесе радост на моя господар, нямаше да ви пусна в храма.
Тогава и светецът започнал да говори:
– Така ли реши моят Господ? Такава ли е волята на Владиката на всички – да предаде града, изкупен с честна кръв, в ръцете на враговете, които не Го познават, не вярват в Него и не почитат Неговото свято име?
На това дошлите отговорили:
– Ако нашият Владика не би решил така, не би ни изпратил при тебе!
Тогава Свети Димитрий казал:
– Вървете, братя, и кажете на моя Владика, че Неговият раб Димитрий казва така: Познавам Твоята щедрост, човеколюбиви Владико Господи; дори беззаконията на целия свят не могат да надминат Твоето милосърдие. Заради грешниците Ти проля Своята свята кръв; Ти положи за нас душата Си; прояви и сега милостта Си върху този град и не искай от мен да го напусна. Ти Сам ме постави за страж на този град. Позволи ми да подражавам на Теб, моя Владика: дай ми да положа душата си за жителите на този град и ако им е съдено да загинат, тогава и аз ще загина заедно с тях. Господи, не погубвай града, в който всички призовават Твоето свято име. Дори и да са съгрешили, тези хора все пак не са отстъпили от Тебе; а нали Ти Си Бог на каещите се?
Дошлите юноши попитали Димитрий:
– Така ли да отговорим на изпратилия ни Владика?
– Да, така отговорете – казал той, – защото зная, че Господ „не се гневи докрай, нито се вечно сърди“.
Като казал това, светецът влязъл в гробницата и свещеният ковчег се затворил; а беседвалите с него ангели станали невидими. Ето за какво бил избран Илюстрий – да види това чудно и страшно видение. Накрая, като дошъл на себе си, той паднал на земята, благодарил на светеца за грижата му за града, възнесъл му хвала за това, че помолил Владиката да не предава жителите на Солун в ръцете на враговете. На сутринта разказал на гражданите за всичко видяно и чуто и ги окуражил мъжествено да се борят с неприятелите. Като чули разказа на Илюстрий, всички със сълзи молели Господа да им изпрати милост и призовавали Свети Димитрий на помощ. Със застъпничеството на светеца градът останал цял; скоро враговете отстъпили от стените с голям срам, нямайки сили да превземат града, пазен от славния Божий угодник. На седмия ден от обсадата без никаква видима причина враговете се обърнали в безпорядъчно бягство, като изоставили палатките и метателните оръдия. По-късно някои от враговете, попаднали в плен, разказали следното:
– Още от първия ден на обсадата видяхме при вас такова множество защитници, че те далеч превъзхождаха нашата войска. Бяхме убедени, че голямо ваше войнство се крие зад стените. Вчера то изведнъж се устреми към нас и ние побягнахме.
Тогава изумените граждани попитали:
– Кой предвождаше войнството?
– Видяхме – отговорили пленниците – огнен сияещ мъж на бял кон в снежнобяла дреха.
Като чули това, солунските граждани разбрали кой бил обърнал враговете в бягство. Така Свети Димитрий защитил своя град.
Скоро след като неприятелите отстъпили, друго бедствие сполетяло града. Враговете, които били огромно множество, опустошили по време на обсадата всички зърнени запаси в областта, така че в самия град настанал голям глад; много хора започнали да умират от недостиг на храна. Като видял, че родният му град загива от глад, светецът няколко пъти се явявал на кораби, плаващи в морето, обхождал пристанища и много острови, като навсякъде заповядвал на корабите с пшеница да плават към Солун. И по този начин избавил от глад града си.(10)
Когато благочестивият цар Юстиниан(11) съградил прекрасния и великолепен храм в Цариград в чест на Премъдростта Божия, той изпратил в Солун достойни мъже, за да донесат оттам част от мощите на светеца за украса и за освещение на новоиздигнатия храм. Като дошли в Солун, пратениците се приближили до ковчега, където почивали мощите на великомъченика, за да изпълнят царската заповед; изведнъж от ковчега се издигнал огнен стълб, посипвайки всички със снопове искри, а от огъня се чул глас:
– Спрете и не се осмелявайте!
Обзети от страх, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели само малко пръст от това свещено място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Всички, които слушали разказа им, били поразени и удивени. Едната половина от взетата свещена пръст пратениците предали на царя, а другата положили в църковната съдохранителница.
В задълженията на един юноша на име Онисифор влизало да запалва свещите и да оправя кандилата в църквата на Свети Димитрий. Подучен от дявола, той започнал да краде свещи и тайно ги продавал, а парите, спечелени от тази продажба, присвоявал. Свети Димитрий не понесъл това злодеяние, извършвано в храма, посветен на него; той се явил в съня на Онисифор и с най-голяма снизходителност започнал да го изобличава:
– Брате Онисифоре, неприятно ми е, че крадеш свещи. С това ти причиняваш загуба на тези, които ги принасят; не по-малко вредиш и на самия себе си. Спомни си, че хората, постъпващи като теб, ги чака наказание. Остави това зло дело и се покай.
Онисифор, като се събудил, почувствал срам и страх. Но след време забравил заповедта на светеца и отново започнал да краде.И наказанието скоро го постигнало. Един благочестив човек, като станал рано сутринта, дошъл в църквата на Свети Димтрий и принесъл няколко големи свещи. Той ги запалил, поставил ги на гроба на великомъченика и като се помолил, излязъл от храма. Като се приближил до свещите, Онисифор протегнал ръката си, за да ги вземе, когато изведнъж се разнесъл глас от гроба на светеца:
– Ти отново правиш същото!
Поразен от този глас като от гръм, Онисифор на мига рухнал на земята и лежал като мъртвец дотогава, докато не влязъл някой от клириците. Дошлият вдигнал обзетия от страх юноша. Веднага щом дошъл на себе си, Онисифор разказал всичко: и за греховната си страст, и за първото му явяване насън на светеца, и за повторното изобличение. Тогава всички, като чули този разказ, изпаднали в голяма възбуда и преклонение пред светеца.
Много пленници били освободени от Свети Великомъченик Димитрий от игото на неверниците. Един епископ бил хванат и отведен окован от варварите, но светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван, епископът благополучно се върнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в града, пленили много жители. Между пленените се намирали две прекрасни девици; те умеели прекрасно да бродират на гергеф и да изобразяват върху тъкан различни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги предали на своя княз. Като узнал за тяхното изкуство, князът им казал:
– Известно ми е, че във вашата страна има един велик Бог – Димитрий, който върши чудеса; избродирайте ликът му върху платно и аз ще му се поклоня.
Девиците отговорили:
– Не, княже, Димитрий не е Бог, а само велик Божий слуга и християнски застъпник. А твоето искане няма да изпълним, защото знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.
– В моята власт са животът и смъртта ви – отвърнал им князът. – Изберете, което искате: направете това, което искам от вас, и ще бъдете живи; а ако не изпълните заповедта ми, незабавно ще ви накажа със смърт.
Като се бояли да не загинат, пленничките започнали да бродират лика на Свети Димитрий. Преди деня, когато се празнува паметта на светеца, девиците завършили работата си. И през нощта, на 26 октомври, седейки зад гергефа, те, като се навели над избродирания от тях образ започнали да плачат:
– Не се гневи срещу нас, мъчениче Христов – казали те, – ние знаем, че варварския княз иска да се присмее над тебе. Призоваваме те за свидетел, че не искахме да избродираме твоя образ; заставиха ни да направим това под заплаха от смърт.
Плачейки по този начин над изображението на светеца, те заспали.
По време на съня им същата нощ Свети Димитрий по чудодеен начин пренесъл, както някога ангелът – Авакум(12) , тези девици, заедно с ръкоделието им, в Солун на своя празник и ги оставил в църквата до своите мощи по време на всенощното бдение. Като видели това чудо, всички се удивили, а девиците, като се пробудили, възкликнали:
– Къде се намираме?
От удивление не можели да дойдат на себе си и мислели, че всичко това е сън.
Накрая те окончателно се убедили, че наистина се намират в Солун, виждат пред себе си гробницата на светеца, стоят в неговия храм, където се намира множество молещ се народ. Тогава на всеослушание благодарили на своя закрилник Свети Димитрий. И разказали всичко, което се е случило с тях. Жителите на Солун, зарадвани от това предивно чудо, с голямо ликуване отпразнували паметта на Свети Димитрий, а бродирания образ поставили над олтара и много чудеса се извършили от него, за слава на Бога, Единния в Троица. Нему да бъде слава, чест и поклонение от цялата твар, во веки, амин…
По молитвите на Свети Великомъченик Димитър, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
Похвално слово за свети Димитър
От св. Климент Охридски
Братя,
Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот.
Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а разумът му разцъфтя като лилия (по Ос. 14:6). С благоуханната си обич той привличаше всички към Христовата вяра. Украсен беше с добротата на Христа и с красотата на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост – като съкровище, което носи живот. Той беше далеч от всяка нечистота и плътска похот. Като насочваше твърдо ума си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достойнство, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се божие слово, назидавайки се винаги с псалми, славословия и духовни песни, казвайки: „Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдина и мое прибежище, мой Избавител (Пс. 17:2-3). „Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.“ (Пс. 27:7).
А всички, като се учудваха на особената светлост на лицето му, пламтяха от обич, желаейки да се приближат до него и да се приобщят към животворните слова, които като мед течаха от устата му. Той пък с радост ги поучавате, казвайки:
– Вие, мои възлюбени братя, не се съблазнявайте, гледайки тези омразни на Бога царе, които се помрачиха от бесовската измама, отстъпиха и се отвърнаха от Бога, който сътвори небето, земята и морето и създаде всичко от нищо. От него се отвърнаха и се прелъстиха, и се поробиха като обикновените човеци, и си направиха идоли. Вижте, прочее – [идолите] имат уста, но не говорят; имат очи, но не виждат; имат уши, но не чуват; нозе имат, но не ходят. Подобни на тях да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се надяват на тях (Пс. 113:13-16). А вие, братя, познайте Бога, който не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце и е неизразим в своята божественост и сила. Той не можа да гледа как човешкият род се е поробил на бесовете и поради това, като сведе ниско небесата, слезе, приемайки плът от светата Дева, и обновявайки човешката природа, уподоби се на нас. Въплъщавайки се безсеменно, той стана едновременно и Бог, и човек, за да ни изтръгне незасегнати от сатанинската измама. Той благоволи да претърпи разпятие и смърт заради нас, като умъртви нашите прегрешения. Но понеже той е безсмъртен по природа, възкръсна от мъртвите, възнесе се на небесата и седна отдясно на Отца. Той е установил и определил ден, в който ще дойде да съди живите и мъртвите, за да въздаде на всекиго според делата му.
С такива поуки като наставляваше всички във вярата, свети Димитър ставаше още по-светъл и сияеше с духовната си сила повече от слънцето. Такива са поуките на този богогласен език! Такава е и неизразимата му отзивчива душа! Затова и Господ сложи върху него привлекателна красота, като пожела да украси пречистата му глава с двоен венец. Той му каза: „Добри и верни рабе… над много ще те поставя; влез в радостта на своя господар“ (Мат. 25:21).
Настъпи времето на пресветлото му венчание [с мъченически венец]. Максимилиан Еркулий победи готите и савроматите и слезе при римляните в град Солун. Бидейки почитател на бесовете и богохулник, той започна да принуждава всички да принасят жертви на скверните бесове. Съобщиха му за блажения Димитър и му казаха: „Той не само хули нашите богове, но и постоянно бунтува целия град; почита друг Бог – Иисуса.“ Идолопоклонникът Максимилиан се разгневи, заповяда да доведат Димитра и му рече: „Твоята красота и изразът на лицето ти ме карат да те обичам; ако принесеш заедно с мен жертва на моите богове, на които всички боляри служат, то ти ще бъдеш пръв в палата ми и ще получиш най-висок сан.“ А блаженият Димитър му отговорил: „Царю, писано е – тези богове не са сътворили небето и земята, да погинат! (Иер. 10:11) Защото те са идоли, дело на човешки ръце. Имат очи, но не виждат; имат уши, но не чуват, те не издават глас с устата си; подобни на тях станаха ония, които ги почитат“ (по Пс. 113:12-16). Като промени израза на лицето си, царят заповяда да затворят Димитра в тъмница. И там той бе увенчан с победния венец.
Като завърши доброто изповядане [на вярата] и подвига, той утвърди чрез победата на кръста Христовия воин и светлозарния свой спътник Нестор [Нестор е юноша, който побеждава на арената в Солун императорския борец Лий, като преди това получава благословия за битката си с Лий от св. Димитър в затвора. След смъртта на Лий императорът заповядва да прободат св. Нестор с копие. Паметта му се празнува на 27 октомври.]. Десницата на Всевишния увенча тях двамата със силата на Пресветия Дух, а с чудесата им духовно възвесели света.
Като се събрахме сега за тяхно възпоминание, нека радостно изречем едногласно похвала за тях, казвайки:
Радвай се, Димитре, светлозарно слънце, ти, който прогонваш греховния мрак от тия, които с топла обич те почитат!
Радвай се, незалязваща заря, ти, който просвещаваш всички с благочестието си!
Радвай се, пресветли мъчениче Димитре, ти, който с доброто изповядване [на вярата] извърши тоя пресветъл подвиг и се украси заслужено с нетленния венец! (по 1 Тим. 6:12-13; 1 Кор. 9:25).
Радвай се, всечестни богоугодниче Христов Димитре, славен с изповеданието си [на вярата], ти, който поради пробождането в ребрата се уподоби на прободения заради целия свят Христос!
Радвай се ти, който си горещ застъпник на всички скръбни, прибягващи под твоя закрила!
Радвай се ти, вечно бликащ извор, разливащ струи на изцерения за всички, които са обхванати от душевни страдания!
Радвай се ти, твърда основа на твоето отечество, който като истински пастир полагаш [душата си] за Христовото стадо, казвайки: „Или заедно със спасяваните ще бъда спасен, или заедно с погиващите ще погина!“ Защото такова беше твоето пресвято желание – да спазиш Христовото слово, подвизавайкя се с любов, както е казал Господ: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а не могат нищо лошо да сторят на душата; а бойте се повече от оня, който може и душата, и тялото да хвърли в геената; от него се бойте“ (по Мат. 10:28; Лук. 12:4-5).
И така, ти, пречестни страдалецо за Христа, Димитре, помоли се усърдно за нас, които чествуваме твоята смърт с вяра и любов, като измолиш милост и прощение за греховете ни. Защити ни от всички страдания и беди, та запазвани здрави чрез твоите молитви, да прославяме името на пречистата и светата, и животворяща Троица – Отца и Сина, и Светия Дух сега и всякога, и във всички векове. Амин!