„Блокът на Петро Порошенко“ води в проучванията за резултата от изборите
Прозападните сили в Украйна, оформили се в протестното движение на Майдана, очакват днешните предсрочни парламентарни избори да засилят властта им в разгара на кризата в отношенията с Русия заради проруските опълченци в източните региони, предаде Франс прес.
Изборите се произвеждат в период, крайно труден за бившата съветска република, която чука на портите на ЕС: през март страната изгуби Крим – той бе анексиран от Русия, а трябва да реши и проблема с проруската въоръжена съпротива в минния басейн Донбас. От средата на април конфликтът с отцепниците взе вече над 3700 жертви.
„Замразен конфликт няма да има, защото Донбас не може да оцелее без Украйна“, увери тези дни президентът Петро Порошенко, чието движение се очертава като фаворит на изборите за парламент.
Според допитване на киевски центрове, чиито данни цитират медии в Русия, 54,6 на сто от избирателите със сигурност ще застанат пред урните, 18,8 на сто – най-вероятно също. Не смятат да гласуват 20,4 на сто, други 4,8 процента са близо до същото решение и само 1,5 на сто не знаят как ще постъпят, посочва „Независимая газета“.
„Блокът на Петро Порошенко“, дошъл през май на президентския пост с обещанието да умиротвори Изтока, води в проучванията с над 30 на сто изразили намерение да гласуват за тази политическа сила. Президентът заяви, че се надява да формира в парламента конституционно мнозинство, за да осъществи реформи, жизненоважни за твърде корумпираната страна. Украйна е затънала в дълбока рецесия, влошена още повече от въоръжения конфликт, посочва АФП.
Крим и най-гъстонаселените райони от Донбас няма да участват във вота. Съответно партиите, свързани с предишната власт, няма да вземат реванш. Повечето депутати ще представляват, условно казано, партиите от Майдана, заяви неотдавна киевският експерт Володимир Фесенко.
По данни от споменатата анкета във Върховната рада ще влязат шест политически сили. На второ място след блока на Порошенко е Радикалната партия на агресивния, ексцентричен популист Олег Ляшко. Следва „Народният фронт“ на премиера Арсений Яценюк и председателя на парламента Олександър Турчинов.
Зад тях се нареждат „Самопомощ“ – партия от Лвов, излизаща в национална орбита, „Баткившчина“ на бившата премиерка Юлия Тимошенко, „Опозиционният блок“ на бившия енергиен министър Юрий Бойко и „Силна Украйна“ на Сергий Тигипко, също като него бивш вицепремиер.
На ръба на петпроцентната бариера според проучването е партията „Гражданска позиция“ на бившия министър на отбраната Анатолий Гриценко („Ляшко във версия за интелигенти“ според киевски експерт). Крайно националистическото сдружение „Свобода“, събрало преди две години сензационно високите над 10 на сто, сега може изобщо да не влезе в парламента.
Експерти прогнозират следизборни скандали по повод резултатите в едномандатните окръзи, където са регистрирани по няколко десетки кандидати.
Миналата седмица Върховната рада прие закон, предвиждащ наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, за подкуп на избиратели. Анализатори очакват след изборите, които ще бъдат следени от 2300 наблюдатели, множество съдебни процеси в цялата страна, добавя „Независимая газета“.
Същевременно, в навечерието на изборите президентът на Украйна Петро Порошенко призова гражданите да не продават гласа си по време на изборите за Върховната Рада. Това съобщи УНН, позовавайки се на съобщение от пресслужбата на президента.
„Избирайте по съвест. Само не забравяйте, че гласуването за пари сега е престъпление не само за тези, които купуват, но и за тези, които продават. Да измервате гласа си с гривни означава да търгувате с родината“, каза Порошенко.
„Властите осигуриха справедлив, конкурентна, честна и прозрачна предизборна кампания. Това напълно съответства на европейските стандарти“, добави той.
/БТА/