Санкциите ощетяват всички участници в икономическите отношения и винаги означават поражение за политиците
Владимир Олегович Потанин е роден на 3 януари 1961 г. в Москва. През 1983 г. завършва икономическия факултет на Московския държавен институт за международни отношения. От 1983 г. работи в Министерството на външната търговия на СССР, през 1990 г. започва работа в Международната банка за икономическо сътрудничество.
През 2005 г. Потанин става член на Обществената палата, избран е за председател на комисията за развитие на благотворителността, милосърдието и доброволческото движение. Президент и председател на Съвета на директорите на „Холдингова компания ‚Интеррос“. Член на Обществената палата. Бивши първи вицепремиер в правителството на РФ (1996-1997), автор на идеята за провеждане на търгове за особени залози в Русия в средата на 90-те години. Един от най-богатите хора в света: през март 2008 г. е на 25 място в класацията на милиардерите на списание Forbes.
Владимир Потанин – съсобственик и генерален директор на най-голямата компания в света по производство на никел ГМК „Норилски никел“ (по данни на Forbes за 2014 г. състоянието му възлиза на 12,6 милиарда долара) сподели в интервю за „Руски дневник“, как е успял да създаде втората най-ефективна металургична компания в света.
-Доколко политическите сътресения повлияха на работата на „Норилски никел“, при положение, че става дума за частна компания?
-Ние сме частна компания, която спазва законите, вградена във всички инструменти за контрол на регулаторните органи и с позиции на международните борси. Произвежданата продукция има важно икономическо значение и по-специално „Норникел“ изпраща за Европа никел за стоманодобивната промишленост в Европа. Геополитическото напрежение, което се усеща, не трябва да касае дейността на „Норилски никел“ предвид факта, че компанията е дълбоко интегрирана в икономическите процеси в света. Аз лично смятам, че санкциите са нож с две остриета, еднакво опасен да всички участници. Икономическите санкции нанасят щети на всички участници в икономическите отношения и винаги означават поражение за политиците. След като политиците са принудени да налагат санкции, тоест да намаляват стойността на активите по периферията, следователно при тях нещо не е наред.
-Доколко компанията е обвързана със задължения към европейските и американските потребители? Какви са щетите, които може да нанесе едно евентуално разширяване на санкциите?
-Компанията „Норникел“ пласира активно продукцията си в Европа и САЩ, като например ние доставяме паладий за производството на катализатори за автомобили. Пазарът на паладий ще изпитва структурен дефицит през следващите години, който явно ще се превърне в двигател на цените. Освен това „Норникел“ е лоялна към своите потребители, като сключва взаимноизгодни дългосрочни договори. Паладият намира приложение в производството на уловители на емисиите въглероден диоксид – дребен, но много важен елемент за производителите на автомобили. Заради един катализатор, който струва не повече от хиляда долара, не може да се продаде кола за 30 хил. долара. „Норникел“ се чувства комфортно в съвременните условия и не очакваме да пострадаме от санкциите или някакви други мерки от политикономически род. Но за всеки случай разполагаме с резервен план, който предвижда диверсификация на валутата, в която държим авоарите си, както и възможност за по-голяма преориентация на компанията към азиатските пазари при възникване на проблеми на другите пазари.
-Не се ли притеснявате от спад в търсенето на продукцията ви на западните пазари?
-По-голямата част от продукцията на „Норилски никел“ са борсови стоки и могат да бъдат пренасочени от един пазар към друг. Това не са потребителски стоки, конкретни дрехи, обувки, марки коли, които човек може да купи. Хората купуват никел, независимо от вида му. Затова не се налага да мислим за евентуални фундаментални проблеми в продажбите на никел. Европейската стоманодобивна промишленост е свикнала с нашия висококачествен никел, продукцията ни се купува от заводи в САЩ, за които е важно качеството, а не количеството и в този план за тях важи the better kills the good. Що се отнася до азиатския пазар, бяхме слабо обвързани с него. Но през последните години започнахме да му обръщаме повече внимание.
-По какъв повод решихте през 2013 г. да изготвите нова стратегия на компанията „Норилски никел“ и проведохте роудшоу за чуждестранните инвеститори?
-Всяка компания се нуждае от ясна стратегия за инвеститорите. По нея хората преценят, колко ефективно ръководството се справя с управлението на компанията. Освен това новата ни стратегия символизира края на съществуващите между акционерите разногласия. По принцип стратегията предвижда концентрация на първокласни активи и повишаване ефективността на управление. „Норилски никел“ винаги се е определяла като компания без конкуренция, заради качеството на активите си. Но искахме инвеститорите да ни приемат като компания с първокласно управление. Представихме стратегията си пред съществуващи и бъдещи инвеститори в Лондон и Ню Йорк. Направихме дори презентации на предприятията за мениджърите и служителите от компанията, за да може всеки на своето ниво да разбере задача, която трябва да изпълни за прилагането на стратегията.
-Успяхте ли с новата стратегия да привлечете нови инвеститори?
-Да, благодарение на доходите от дивиденти привлякохме нови инвеститори, които търсят висока възвращаемост при малък риск, а колкото по-висока е инвестиционната база, толкова акциите са с по-ниска волатилност. На роудшоуто получихме обратна връзка от много инвеститори, едни станаха акционери, други обмислят покупката на акции на „Норникел“ в близко бъдеще. В този случай говорим за инвеститори с по-различни инвестиционни нагласи. Те не се интересуват от дадена държава или отрасъл, а от профила на риска. „Норилски никел“ е подходяща по факторите възвращаемост и риск. Засега броят на тези нови инвеститори, предимно от САЩ и Европа, е малък, но ги има.
-Кои постижения в рамките на новата стратегия определяте като най-важни?
-Първо, най-голямото ни постижение е възможността да наложим контрол върху себестойността на продукцията. Второ, подобрихме всички стандартни корпоративни процедури и по-специално внедрихме в компанията система на инвестиционните комитети, въведохме правилна организация на тръжните процедури. Трето, отчетохме марж на EBITDA от 44%, като по този показател отстъпваме единствено на BHP (48%) и изпреварваме Rio Tinto. Четвърто, подобрихме качеството на контактите си с банките, рейтинговите агенции и преструктурирахме банковите заеми. По-специално удължихме срока на кредитиране, изключихме кредитите срещу залог и подобрихме гъвкавостта на управление на портфейла.
-Решението да прехвърлите част от плащанията в хонконгски долари беше ли част от новата стратегия?
-Да, от известно време планираме по-широка ориентация към азиатските пазари, още по време на бившия генерален директор Владимир Стржалковски. Тогава отделът по маркетинг имаше задачата да навлезем по-активно на китайския пазар, открихме нови офиси. Оттогава присъствието ни на азиатските пазари се разрасна значително – това е естествено повишаване на вниманието към пазарите, които движат цялата световна икономика и определят цените на нашата продукция. Но не бих нарекъл това преориентиране от Запад към Изток, по-скоро това е търсене на собствена ниша на Изток. Впрочем заради геополитическите сътресения ни се наложи да форсираме този процес. В момента сме обменили част от свободните си средства в азиатски валути като хонконгски долари и юани. Това е ребалансиране на интересите ни. Освен това имаме производствен проект за изграждане на Бистрински миннообогатителен комбинат в Забайкалието, който ще произвежда концентрирана желязна руда и медна руда. Естественият потребител на тази продукция ще е Китай, може да включва и партньори от международни компании. Ориентирането ни към китайския пазар е естествено, но обстоятелствата, които изискват резервен план, насочват по-силно вниманието към тези пазари.
Както казахте, „Норилски никел“ е втората най-ефективна металургична компания в света. Планирате ли да заемете първото място, като изпреварите лидера BHP и какво трябва да се направи за целта?
Бизнесът не е спорт, в който съществува единствено първото място. Моят приятел, световноизвестният хокеист Вячеслав Фетисов, казва, че първата стъпка от пиедестала е винаги надолу. Когато говорим за изкачване на някакви места, важно е да не бъркаме целта с нейната видимост. Днес сме си поставили задачата да задържим маржа на ниво 40% за активите от първия ешелон. Но като цяло в бизнеса най-добре е да си втори по всички показатели, а не пръв по едни, а последен по други. Все пак факторът за определяне на риска не се основава на най-добрите, а на най-лошите показатели. Както пееше Висоцки, боксът не е бой, а спорт. Така и бизнесът не е спорт, а печелене на пари, но BHP да не се отпускат.
Интервю на Дмитрий Лоссан