На Запад преобладава мнението, че кризата в Украйна е предизвикана изключително от руската агресия. По тази логика руският президент Владимир Путин е прибягнал до анексията на Крим заради осъществяването на заветната си мечта да възроди Руската империя, а впоследствие може да се опита да установи контрол над цяла Украйна и другите страни от Източна Европа.
Според привържениците на тази теория отстраняването на президента Виктор Янукович през февруари 2014 г. е било само повод за Путин, заповядал на руските войски да завземат част от съседната държава.
Но това е погрешна гледна точка: по-голямата част от вината за кризата трябва да поемат САЩ и европейските им съюзници. Главната причина за сполетялата ни беда е разширяването на НАТО, което се превърна в крайъгълен камък на по-мащабна стратегия за извеждането на Украйна от руската орбита и нейната интеграция със западния свят. Дружи важни елементи от тази стратегия бяха разширяването на ЕС на Изток и западната подкрепа за продемократичното движение на Украйна, като се започне с „оранжевата революция“ от 2004-та.
От средата на 90-те години руските лидери твърдо се противопоставят срещу разширяването на НАТО, а последните години дадоха ясно да се разбере, че няма спокойно да гледат как стратегическият им съсед се превръща в бастион на Запада. Последната капка стана незаконното отстраняването на демократично избрания проруски президент, което той справедливо окачестви като „държавен преврат“. Путин отговори със завземането на Крим – полуостров, който той смяташе, че ще стане военно-морска база на НАТО. Той също дестабилизира положението в Украйна, за да забрави тя за плановете си да стане част от Запада.
Няма защо да се учудваме на подобна агресивна реакция от стана на Кремъл. Все пак Западът бе започнал да се разпорежда в задния двор на Русия, застрашавайки нейните ключови стратегически интереси, срещу което Путин неведнъж и емоционална предупреждаваше. Американските и европейските елити бяха объркани, защото се придържат към погрешна концепция за световната политика. Те са склонни да смятат, че логиката на реализма не е актуална в XXI век, а Европа може да бъде единна и свободна благодарение на такива либерални принципи като властта закона, икономическа взаимозависимост и демокрация.
Но този генерален план не сработи в Украйна. Кризата в тази страна показва, че реалната политика си остава актуална, а пренебрегващите я държави рискуват много. Американските и европейските лидери сгрешиха дълбоко, опитвайки се да превърнат Украйна в бастион на Запада по границите с Русия. Сега, когато последствията от тези неразумни действия станаха очевидни, би било още по-груба грешка да се продължава с тази необмислена политика.
НАТО повдигна въпроса за приемането на Украйна (и Грузия) на срещата си на върха в Букурещ през 2008 г. Администрацията на Джордж Буш подкрепи тази стъпка, но Франция и Германия се обявиха против, защото не искаха да дразнят и провокират Русия. В крайна сметка се стигна до компромисно решение: алиансът не започна формални процедури за членство, но подкрепи стремежа на Украйна (и Грузия) и Украйна за членство и самоуверено обяви: „Рано или късно тези две страни ще станат членки на НАТО“.
Но в очите на Москва това изобщо не беше компромис. Путин неведнаж бе заявявал, че присъединяването на тези две страни към НАТО ще бъде „пряка заплаха“ за Русия. Един руски вестник съобщи, че Путин в разговор с Буш казал директно: „Ако Украйна влезе в НАТО, тя ще престане да съществува“.
На Изток се придвижваше и ЕС. През май 2009 г. той обнародва инициативата си „Източно партньорство“ – програма, която по замисъла на европейските стратези трябвало да съдейства за процъфтяването на такива държави като Украйна и тяхната интеграция в икономиката на Евросъюза. Не е учудващо, че руските лидери смятат този план за противоречащ на националните интереси на Русия. През февруари, още преди свалянето на Янукович, руският външен министър Сергей Лавров обвини Евросъюза в опит да създаде „сфера на влияние“ в Източна Европа. В очите на Москва разширяването на ЕС е предлог за експанзията на НАТО.
Последният инструмент, който Западът използваше за откъсването на Киев от Москва, бяха усилията по разпространението на западните ценности и утвърждаване на демокрацията в Украйна и други постсъветски държави. Подобни планове често са придружавани с финансирането на прозападни политици и организации. В рамките на тези усилия правителството на САЩ субсидира Националния фонд за подкрепа на демокрацията, който финансира над 60 проекта, насочени към засилването на гражданското общество в Украйна. Президентът на фонда Карл Гершмън нарече тази страни „най-голямата награда. „
След победата на Янукович на президентските избори през февруари 2010 г. фондът реши, че новият президент пречи на поставените цели, затова удвои усилията в подкрепа на опозицията и укрепването на демократичните институции в страната.
Методите на социалното инженерство, прилагани от Запада в Украйна, тревожат руските лидери, те се опасяват, че тяхната страна може да стане следващата мишена. И това изобщо не са безпочвени страхове. През септември 2013 г. Гершмън написа следното във в. „Вашингтон таймс“: „Решението на Украйна да стане част от Европа ще ускори гибелта на идеологията на руския империализъм, олицетворен от Владимир Путин“. И добави: „Руснаците също имат избор и Путин може да се озове в лагера на загубилите не само в близката чужбина, но и вътре самата Русия“.
Тройната политика на Запада – разширяването на НАТО, разширяването на ЕС и развитието на демокрацията наляха масло в огъня, който може да пламне всеки момент. Искрата станаха събитията от ноември 2013 г., когато Янукович отхвърли мащабно икономическо споразумение с ЕС и прие контрапредложението на Руси за 15 млрд. долара. Западни емисари спешно излетяха за Киев. На 21 февруари правителството и опозицията постигнаха споразумение, но то веднага бе развалено и на следващия ден Янукович трябваше да бяга в Русия. Властта в Киев пое правителство, което бе прозападно и антируско до мозъка на костите си. В него влязоха четирима души, които с пълно право може да се нарекат неофашисти.
Макар ролята на САЩ да не е докрай изяснена, ясно бе, че Вашингтон подкрепи държавния преврат. Виктория Нюланд (помощник държавен секретар) подкрепи смяната на режима и настояваше премиер да стане Арсений Яценюк. Не е учудващо, че руснаците с най-различни политически убеждения смятат, че САЩ за изиграли значителна роля в отстраняването на Янукович.
За Путин настъпи време за решителни действия срещу Украйна и Запада. Той заповяда на руските войски да вземат Крим от Украйна, а после присъедини полуострова към Русия. Това бе сравнително лесна задача, защото в Севастопол имаше руски военен контингент. Освен това етническите руснаци представляваха 60% от населението и те не искаха да остават в Украйна. Той предостави съветници, въоръжения и дипломатическа подкрепа за Източна Украйна, които тласкат страната към гражданска война. Той показа, че няма да позволи на Украйна да се превърне в западна крепост под носа на Русия.
Не е трудно да се разберат и обяснят действията на Русия. Наполеоновска Франция, императорска Германия и нацистка Германия трябваше да преодоляват огромни равнинни пространства, за да нанесат удар срещу Русия. Докато Украйна представлява буферна държава, която е изключително важна за Русия. Няма руски ръководител, който да приеме, че един военен съюз, доскоро отявлен враг, да вземе Украйна. Няма руски лидер, който да гледа със скръстени ръце как Западът помага на власт в Украйна да дойде правителство, което иска да интегрира страната в западните структури.
Вашингтон може и да не харесва позицията на Москва, но той трябва да приеме логиката, която стои зад тези действия. Това е „геополитиката на чайниците“ – великите държави винаги реагират чувствително срещу потенциалните заплахи непосредствено до границите им. Може да си представи каква ярост ще обхване Вашингтон, ако Китай сглоби силен съюз и се опита да въвлече в него Канада или Мексико.
В САЩ мнозинството реалисти се противопоставяха на разширяването на НАТО, смятайки, че едва ли е необходимо да се озаптява преживяваща упадък велика държава със стареещо население и еднообразна икономика. Те се опасявах, че разширяването на алианса само ще подтикне Русия да предизвиква беди в Източна Европа. Тази гледна точка много ясно бе изразена от американския дипломат Джордж Кенън в интервю през 1998 скоро, след като Сенатът одобри първия етап от разширяването на НАТО. „Струва ми се, че руснаците постепенно ще започнат да се отнасят крайно враждебно към това (разширяването)“, което ще повлияе върху външната им политика. Мисля, че това е трагична грешка. Няма никакви причини за нея: никой никого не застрашаваше“.
От друга страна, повечето либерали, включително ключови фигури от администрацията на Бил Клинтън, приветстваха разширяването. Те смятаха, че краят на Студената война ознаменува фундаментална трансформация на световната политика и новият постнационален ред измества логиката на реализма, която някога преобладаваше в Европа. САЩ бяха не само „незаменима държава“, както се изрази тогавашният държавен секретар г-жа Мадлин Олбрайт, но и „милостив господар“, затова едва ли трябва да се съобразяват със заплаха от Москва. По същество целта бе целият континент да заприлича на Западна Европа. Либералният мироглед е общоприета догма и сред сегашните управляващи в САЩ.
По същество в действията си двете страни се ръководиха от различни политически принципи. Путин и неговите сънародници мислят и действат като реалисти, докато западните им опоненти се придържат към либералните възгледи за световната политика. В резултат САЩ и съюзниците им неосъзнато провокираха сериозната криза в Украйна.
Макар без съмнение Путин да проявява склонност към авторитаризъм, няма никакви факти за неговата умствена неуравновесеност. По-скоро обратното: той е първокласен стратег и всички, които оспорват външнополитическата му линия би трябвало да се опасяват и са го уважават.
Има аналитици, които твърдят, че Путин съжалява за разпада на Съветския съюз и има твърдото намерение да обърне този процеси чрез разширяване на руските граници. При по-внимателно разглеждане този довод не издържа на критиката. Ако Путин се придържаше към идеята за създаването на Голяма Русия, тези негови намерения щяха да се проявят някак си до 22 февруари (превратът срещу Янукович). Няма обаче никакви доказателства, че той е бил склонен да завземе Крим и още повече други украински територии. Неговата реакция на събитията бе отбранителна, а не нападателна.
Повечето западни лидери продължават да отричат факта, че поведението на Путин може да е продиктувано от законна загриженост за безопасността на Русия, затова няма нищо чудно, че те се опитват да го променят, наказвайки Русия. Западът разчита на икономически санкции, за да накара Русия да спре помощта си за бунтовниците в Източна Украйна. Историята показва, че държавите са готови да понесат големи тегоби и лишения, за да защитят ключовите си стратегически интереси и няма причина да смятаме Русия за изключение от това правило.
Кризата в Украйна може да бъде разрешена, макар че за целта Западът трябва принципно да промени подхода си към тази държава. САЩ и техните съюзници трябва да се откажат от плана си за приобщаване на Украйна към западния свят и заедно с това да се опитат да я направят неутрална буферна държава между Русия и НАТО, каквато бе Австрия през епохата на Студената война. Суверенна Украйна, независима от Русия и Запада – ето я целта, към която трябва да се върви. Заради нея САЩ и съюзниците им трябва публично да изключат възможността от разширяването на НАТО в Украйна и Грузия. Западът трябва също да помогне в разработването на икономически план за спасяване на Украйна, който да бъде финансиран от ЕС, МВФ, Русия и САЩ. Москва трябва да приветства тома предложение, отчитайки заинтересоваността й наличието на процъфтяваща и стабилна Украйна на югозападния фланг. Западът трябва също съществено да ограничи социалното си инженерство в Украйна. Заедно с това американските и европейските лидери трябва да призоват Украйна към уважение на малцинствените права, особено езиковите права на рускоговорящото население.
Имаше ли Куба правото да създава военен алианс със Съветския съюз в епохата на Студената война.? САЩ не смятаха така и руснаците се придържат към същата логика, когато става дума за присъединяването на Украйна към Запада. В интерес на Украйна е да приеме тази житейска логика и да се държи по-внимателно със своя по-могъщ съсед.
Западът няма причини да приема в своите редици Украйна, ако тя бъде склонна да води погрешна външна политика, и особено след като защитата на тази държава не влиза в жизненоважните приоритети на Запада.
Сегашните силови игри на Русия показват, че ако Украйна бъде приета в НАТО, това може да доведе до военен сблъсък между Русия и Запада. Един ден на САЩ ще им потрябва помощта на Русия за сдържането на засилващия се Китай. Но сегашната американска политика само тласка Русия и Китай в обятията.