Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП) представляват няколко търговски споразумения, които в по-голямата си част се сключват тайно между ЕС и САЩ.
ТТИП има за цел да премахне част от бариерите пред търговията и големия бизнес като законите за безопасност на храните, за защита на околната среда, банковите регулации и суверенитета на отделните държави. Това е „удар върху обществата в Европа и в Америка чрез транснационалните корпорации“, както казва Джон Хилари, изпълнителен директор на неправителствената организация War On Want.
Преди преговорите за ТТИП да започнат миналия февруари, процесът се водеше тайно и недемократично. Тази тайнственост продължава и сега, почти цялата информация за преговорите идва от изтекли документи и искания за свобода на информацията. Скритият характер на тези разговори може да се окаже най-малкият ни проблем. Ето 6 причини за страх от ТТИП:
1. Американската Национална здравна служба (НЗС).
Обществените услуги, особено НЗС, са на огневата линия. Една от основните цели на ТТИП е да отвори за американските компании общественото здраве, образованието и услугите във водния сектор в Европа. Това може на практика да бъде приватизация на НЗС.
Европейската комисия твърди, че обществените услуги няма да бъдат част от ТТИП. Но според американския в. „Хъфингтън Поуст“ британският министър на търговията Ливингстън е признал, че разговорите за НЗС все още не са приключили.
2. Безопасност на храните и околната среда.
„Регулаторната конвергенция“ на ТТИП има за цел да уеднакви стандартите на ЕС за безопасност на храните и околната среда с тези на САЩ. Американските правила обаче не са толкова строги, а 70% от произвежданите хранителни продукти, продавани в САЩ, съдържат генномодифицирани съставки. За сравнение ЕС на практика не позволява продажбата на храни с ГМО. В САЩ правилата за употреба на пестициди също не са строги, използват се хормони на растежа в говеждото месо – нещо, което е забранено в Европа поради връзката на тези хормони с рака. Американските фермери неведнъж опитаха да вдигнат тези ограничения с помощта на Световната търговска организация и вероятно ще опитат да го направят и чрез ТТИП.
Същото се отнася и за околната среда. Европейските правила REACH са много по-строги за потенциално токсичните вещества. В Европа една компания трябва да докаже, че дадено вещество е безопасно, преди то да влезе в употреба. В САЩ важи точно обратното: всяко вещество може да бъде използвано, докато се докаже, че то не е безопасно. ЕС забрани употребата на 1200 вещества в козметиката, а в Америка тези вещества са само 12.
3. Банкови регулации.
Под влиянието на Лондонското сити Великобритания иска облекчаване на американските банкови регулации, които са по-строги от европейските. Те влязоха в сила след финансовата криза и имат за цел пряко да ограничат правомощията на банкерите и да се избегне нова такава криза. ТТИП ще премахне тези рестрикции и ще предаде цялата власт на банкерите.
4. Конфиденциалност.
Спомняте ли си АСТА (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането)? Мнозинството в Европейския парламент го отхвърли през 2012 г. след масови протести срещу нещо. На него се гледаше като на атака срещу правото на личен живот, а интернет доставчиците трябва да следят активността на хората. Смята се, че ТТИП може да върне основните елементи от АСТА, което ще докаже, че ако демократичният подход не подейства, винаги има задна вратичка. Облекчението на законите за неприкосновеността на данните и ограничението на публичния достъп до информация за клиничните тестове на фармацевтичните компании също са заложени на карта.
5. Работни места.
ЕС призна, че ТТИП вероятно ще причини безработица, тъй като правилата за заетостта ще се уеднаквят в тези на САЩ, където стандартите за труд и правата на синдикатите са по-ниски. Дори се обсъжда създаването на европейски фонд за компенсация на очакваната безработица.
Примерите за подобни двустранни търговски споразумения от цял свят подкрепят теорията за загубата на работни места. Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) между САЩ, Канада и Мексико предизвика загубата на 1 милион работни места в САЩ в рамките на 12 години, вместо обещаните стотици хиляди нови.
6. Демокрация.
Най-голямата заплаха на ТТИП за обществото е ударът срещу демокрацията. Една от основните цели на ТТИП е въвеждането на Споразумения за уреждане на спорове между държавата и инвеститора (Investor-State Dispute Settlements (ISDS), които позволяват на компаниите да съдят държавата, ако политиката й води пропуснати ползи и загуби на печалби. На практика това означава, че неизбраните транснационални корпорации могат да диктуват политиката на демократично избраните правителства.
Тези споразумения вече важат за други двустранни търговски споразумения по света и са довели до различни форми на несправедливост. В Германия например шведската енергийна компания Vattenfall съди германското правителство за милиарди долари заради решение за преустановяване на работата на атомните електроцентрали малко след бедствието във Фукушима. Тук виждаме как една политика за общественото здраве, въведена от демократично избрано правителство, е заплашена от един енергиен гигант заради потенциални пропуснати печалби. По-цинично и по-антидемократично от това едва ли може да бъде.
В момента има около 500 подобни дела на бизнеса срещу държави по целия свят. Всички те се водят преди арбитражните съдилища на корпоративните адвокати, назначени по специални правила. Според Джон Хилари от организацията War On Want това е „малко повече от произволно правосъдие“ с „пряк интерес да отсъдят в полза на бизнеса“.
Автор на текста, публикуван във вестник „Гардиън“, е Лий Уилямс, журналист на свободна практика и писател
Лондон / Великобритания
pogled.info
Да спрем TTIP-CETA-TISA – да спрем властта на корпорациите!
ПОДПИШИ петицията: http://stop-ttip.org/