Кабардино-Балкария е малка република, не само по мащабите на Русия, но и на Кавказ — само 3% от територията му. В случая обаче размерът няма значение, защото Кабардино-Балкария може да заинтригува всеки дори само с един единствен факт — на територията й се намира най-високият връх на Европа и още шест върхове по над 5 хиляди метра. В „подковата” от величествени планини е разположена столицата Налчик, известна като курортен град. От север на юг релефът на Кабардино-Балкария последователно се издига към Главния Кавказки хребет, където на границата с Карачаево-Черкесия Минги-Тау подпира небето. Всъщност, по света „вечната планина на съзнанието и мъдростта” е известна като Елбрус.
Кабардинците исторически са живели в равнината, балкарците — в планината. Освен исконните народи тук живеят руснаци и още десетина националности.
Стадата овце и крави са част от пейзажа, за разлика от рядко срещаните диви козли, наричани живите символи на Кавказ и най-вече на Кабардино-Балкария. На разсъмване те се виждат високо в планините, разхождащи се по скалистите гребени.
На превалите между петте приказно красиви дефилета се откриват плата с развалини от древни селища. Хората са напуснали домовете си не толкова отдавна — след масовата депортация на балкарците, оставила трагична следа в историческата памет. След реабилитацията не им било позволено да се завърнат по родните места. Въпреки това са запазени автентични селища като Ел-Тюбю, т.е. Горна Балкария. Тук в центъра на селото както векове наред се събират старейшините, за да обсъдят важни работи или просто да си поприказват, наоколо тичат деца, жените пекат питки или плетат чорапи от вълна… Тази малка страна може да се обиколи с кола, кон или пеша, тя е магнит за алпинистите, делтапланеристите и скиорите. Като допълнение към красотите са лековитите минерални извори.
Освен всичко, тук е прекрасно по всяко време на годината. През зимата най-търсени са естествено ски курортите, Елбрус и намиращият се срещу него връх Чегет. Понякога ски-сезонът в Приелбрусието продължава почти през цялата година — със затоплянето на времето скиорите се качват все по-високо. На Чегет например могат да се карат ски от ноември до април.
Сувенирите от Кабардино-Балкария са интересни и уникални като самата природа на това райско кътче. Особено популярен за гостите е Козият пазар в Налчик — много колоритен и евтин пазар за плетени неща. Тук продават изделия от овча, от козя вълна и от шаяк. В Налчик има изобилие от изделия от черна глина, копиращи например трофеи от археологически находки, разноцветни статуетки и съдове. Изработват се пана от кожа и бронз, традиционната чеканка, изделия от желязо.
Интересна е историята на този малък народ. До 1922 г. Кабарда и Балкария са съществували отделно. Кабарда е влязла в състава на Руската империя през 1557 г., а Балкария — през 1827 г., въпреки че формално земите на Голяма Кабарда и Балкария преминават към Русия по Кючук- Кайнарджайския договор от 1774 г. Между Русия и Кабарда е имало тесни взаимоотношения, особено след като през 1561 г. Иван Грозни се жени за дъщерята на кабардинския княз Темрюк, която получава името Мария. Потомците на нейните братя, преминали на служба при царя, основават рода на князете Черкаски, дали на Русия мнозина известни пълководци и политически дейци.
На 8 март 1944 г. по заповед на Сталин започва депортирането на балкарците — 37713 души, включително старци и бебета, са били изпратени с 14 ешалона в Средна Азия. Вината им била, че са от балкарски произход. Републиката била преименувана на Кабардинска АССР. Депортираните планински жители били реабилитирани през 1957 г. и било възстановено предишното наименование на републиката — Кабардино-Балкария.
