Автор: Антонина Димитрова
Мъдрец народен нявга завещал е
да помним, че „кръвта вода не става“.
Вълк в овча кожа все ни убеждава,
че братя родни трябва да забравим.
От нас се иска вече да не помним
как в черната тъма на робска бездна
от север, знаехме, ще дойде помощ –
Дядо Иван очаквахме с надежда.
Как с упование казашка шапка
притискахме до болка към сърцата:
–Братушките са Дунава пресякли,
и, значи, наближава Свободата!
Те в битки титанични кръв проляха,
на Шипка бели кости разпиляха
и възкресиха нашата държава!
Народът песни пее им в прослава.
Но злата орисия на войните
Отечеството мое не подмина.
В разруха, смърт, почерняли му дните,
все вярата в Русия го крепила.
Щом станало пак страшно на Земята,
кафява смърт развявала косата,
гласът на Левитан взривил ефира:
–Народът за война да се събира!
Альоша в битките кръвопролитни
се хвърлил срещу напаст хитлеристка,
самоотвержен, под блокади, бомби
той върнал ни Родината свободна!
Днес над България е ръст издигнал
и не напуска своя пост войникът.
Той шмайзер е в ръката мъжка стиснал
и с поглед във сърцата ни прониква.
Говорят днес за тези богатири,
че нас да окупират са целили
и искат да потъне във забрава
Альоша и победната му слава.
Прострели са ръцете си нечисти
потомци на онези зли фашисти.
Без капка срам от миналото свое
посягат да се гаврят над героя.
Те „День победы“ със замах изтриха
и на Лукавия се поклониха.
Надраскаха набързо за народа
история продажна и безродна.
Но да забравим днес е невъзможно
по волята на ментори безбожни
една любов, и вяра, и азбука,
и братска кръв, че ляла се е тука.
Мъдрецът стар, споминал се отдавна,
през векове на подвизи преславни,
завет за поколения оставил,
да помним, че „кръвта вода не става“!