Решаващ момент в историята — така нарече септемврийската среща на високо равнище на НАТО в уелския Нюпорт генералният секретар на алианса Расмусен. Той заяви с патос в белгийския град Монс, където е разположено командването на Обединените сили на блока в Европа: „Тази среща ще бъде повратен пункт — ще приемем план за действие, насочен към засилване на нашата готовност в променящия се свят.” И наистина — форумът на държавните глави и на правителствата от страните-членки, както и поканените гости, сред които и президента на Украйна Порошенко, в много отношения може да стане решаващ за отношенията между Запада и Русия.
Цялата изминала пролет и лято под диктовката на американците непрекъснато се насаждаше мисълта, че Русия осъществява в Украйна т. нар. хибридна война. Упортебява се и терминът „безшумна анексия”. Тя обозначава четири съставни части. Съсредоточаване около границата с Украйна на значителен контингент редовни войски, използвани като елемент за натиск и сплашване. Изпращане на съседната територия на военни специалисти, които организират и насочват борбата на местните „сепаратисти” и доброволците, вербуват ги и ги обучават. Информационно-пропагандно и кибер въздействие срещу противника. И накрая — международно политическо съпровождане. Именно по този начин западните политтехнолози се стараят да представят гражданската война в Украйна, нейния вътрешен конфликт като агресия на Русия срещу суверенна държава.
Митът за „руската агресия” ще позволи на НАТО да се опита да реализира „по-смела”, както написа списание TheNationalInterest, концепция за гарантиране на сигурността в Европа. За това освен САЩ се обявяват най-напред Великобритания, Румъния, Полша и прибалтийските страни. Новата доктрина е главната тема на срещата в Уелс.
Предлага се антируската концепция да бъде реализирана в три направления. Първо — пробуждане от „пацифисткия сън” на всички страни от алианса и увеличаване на военната активност от тяхна страна, в частност — по отношение на военните бюджети. Второ — създаване в непосредствена близост до руските граници на най-мощната в Европа военна база в постоянна готовност — със запас от въоръжения, боеприпаси и продоволствие — за разгръщане в случай на необходимост в най-кратки срокове на мащабна ударна групировка. Трето — разширяване на трактовката и основанията за военно сътрудничество на алианса с държави, формално не членуващи в блока.
Всичко това може да се характеризира като откровено агресивни, нападателни планове, насочени срещу нашата страна. Още през април НАТО прие пакет от 18 срочни мерки, съвкупността от които не оставя место за никакви съмнения — Русия се разглежда като противник. Засилено беше въздушното патрулиране в пространството на прибалтийските страни, самолети с радиолокационно оборудване започнаха редовни полети над територията на Полша и Румъния, допълнителни кораби на НАТО бяха въведени в Балтийско и Средиземно море, увеличено е военното присъствие на алианса в черноморския басейн. Блокът заяви за разширяване на програмата от учения, за укрепване на системата за ранно предупреждение и засилване на възможностите на силите за бързо разгръщане. С високи темпове продължава изграждането на обекти на ПРО в Европа.
И това е само пролог на приказката. Тя ще се съчинява след срещата в Уелс. България например вече започна да се преустройва по натовски стандарти, без да дочака окончателните формулировки. В края на август служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов заяви, че бюджетът на неговото ведомство ще бъде увеличен от сегашните 1,3 до 2% от БВП. Тези средства ще идат предимно за модернизиране на въоръженията, както и за снижаване на зависимостта от Русия във военнотехническата област. Ще бъдат закупени нови, най-вероятно американски, самолети. Планира се придобиване на нови подводници и бойни кораби. Така се реализира първото направление от концепцията. Що се отнася до второто — създаване на база-чудовище — планирано е тя да бъде в полския Щецин. На предварително равнище се обсъжда изграждането в прибалтийските страни на т. нар. ситуационна инфраструктура на предното базиране на силите за бързо реагиране. Вярно, неясно е на какво ще се реагира. Дали на агресия от страна на Русия, дали на заповед срещу нея да бъде осъществен блицкриг след нанасяне от американците на разоръжаващ превантивен ракетен удар.
Още в началото на август премиерът на Великобритания Дейвид Камерън разпрати до лидерите на страните от алианса и неговия шеф писмо, в което написа, че военните разходи в националните бюджети на европейците трябва да бъдат съществено увеличени, а техните воински контингенти — обучени, оборудвани и изпратени към базите в Източна Европа. Защо?
Отговор дава третото направление в концепцията. „В Уелс Северноатлантическият алианс трябва да покаже, че неговият източен край не е пропаст, извън пределите на която той не е способен да направи нищо и не проявява никакво внимание към ставащите там събития”, заявява от страниците на TheNationalInterest цял колектив от автори. Характерно е, че всички тези господа са бивши посланици в бивши съветски републики. Ийн Бонд например е работил като посланик на Великобритания в Латвия. Денис Корбой е представлявал ЕС в Армения и Грузия. Уилям Кротни — бивш посланик на САЩ в Казахстан и в Грузия. Кенет Яловиц е бил американски посланик в Беларус и Грузия.
„Всяка страна, претендираща за членство в НАТО, на срещата в Уелс ще бъде оценена по заслуги и ние ще предоставим подкрепа за всички”, не се скъпи на обещания Расмусен. Това е най-опасният момент, особено ако го разгледаме в съчетание с призива в колективната статия: „На предстоящата среща лидерите на алианса трябва да одобрят нови действени мерки, за да помогнат на Украйна да се противопостави на руската агресия.”
Автор: Вадим Бондар, публицист.
в. «Русия днес»