Москва не иска да припомня уроците от събитията през 2008 г., забравени от Брюксел и Баку
През последните дни обстановката в Нагорни Карабах рязко се влоши. Азербайджан заплаши с възобновяване на конфликта, като същевременно обаче си дава ясна сметка, че ще загуби подобна война. При това — още в самото начало.
Те започнаха първи
Периодът в края на юли — началото на август бе белязан от поредица стълкновения по границата на Армения с Нагорни Карабах — от една страна, и Азербайджан — от друга. Тази територия и по-рано не се отличаваше с особена стабилност — в периодични престрелки загиваха както азербайджански, така и арменски граничари. Този път обаче не се размина само със стрелково оръжие — в действие влязоха далекобойна и реактивна артилерия. Както винаги, двете страни взаимно се обвиняват в ескалацията.
Според говорителя на Министерството на отбраната на Армения Арцрун Ованисян „в периода между 2 и 3 август на арменско-азербайджанската граница и по линията с Нагорни Карабах противникът наруши режима на прекратяване на огъня 893 пъти, от които 839 пъти на нагорно-карабахския сектор. Срещу арменските предни позиции с огнестрелно оръжие различен калибър бяха произведени общо 8926 изстрела”. В азербайджанското Външно министерство пък твърдят, че „цялата отговорност за нарасналото напрежение носи Армения, която ръководи диверсиите”. По данни на азербайджанската страна за едно денонощие арменците 190 пъти са нарушавали прекратяването на огъня.
Редица чиновници в Баку смятат, че след като мирните преговори по Нагорни Карабах са навлезли в задънена улица, а арменски диверсионни групи убиват азербайджански войници, време е президентът да реши въпроса с „освобождаването” на Карабах и съседните му азербайджански територии с употреба на сила (след войната в Карабах Армения контролира общо 20% от територията на Съветски Азербайджан). Самият Илхам Алиев фактически дава знак, че е готов на това.
Многобройни източници за концентрация на азербайджанска военна техника край Карабах — при това става дума не само за старо съветско оръжие, но и за най-нови образци военна техника. През последните години Баку щедро финансираше армията и в резултат на това военният бюджет на страната надхвърли целия държавен бюджет на Армения. Вероятността обаче азербайджанският лидер да реализира заплахите си и действително да се реши да започне пълномащабна война за Карабах е минимална.
Московският интерес
Битува мнението, че за всичко е виновен „руският фактор”. В Армения се срещат активисти, които се самотитулуват като политолози и заявяват, че ескалацията на напрежението в региона е дело на Москва, която искала да накаже Ереван. Видите ли, Москва се подразнила, когато по време на посещението си в Буенос Айрес президентът Серж Саргсян си позволил да критикува руското ръководство за оръжейните доставки за Азербайджан и не му харесал отказа на карабахските власти да приемат на своя територия разполагането на руски миротворци.
В действителност на Русия й е жизнено необходима стабилност в Южен Кавказ и е заинтересована в защитата на Армения. Затова е поела и ролята на главен гарант за сигурността на тази малка кавказка страна. Това разбират всички страни, включени в конфликта и около него. В Москва много ясно съзнават, че ако Армения претърпи поражение в евентуална война и бъде изведена от орбитата на Русия, целият регион ще попадне под влиянието на турско-азербайджанската ос. Подобен сценарий ще бъде зареден с редица опасности за Русия, независимо от сравнително добрите днес отношения между Москва и Анкара.
Първо, би се увеличил рискът от избухването на голяма война в региона на Каспийско море — оста ще бъде откровено враждебна към Иран и ще получи достатъчно ресурси за противодействие срещу Ислямската република, която на свой ред при фактическото отсъствие на проруска Армения ще бъде на практика изолирана от Русия. Второ, при неутрализирането на Иран за САЩ и Западна Европа ще бъде значително по-лесно да прокарат през Южен Кавказ тръбопроводите, по които въглеводородите от Централна Азия да потекат към Европа. И трето, би се стигнало до нова дестабилизация в руския Северен Кавказ в случай на влошаване на отношенията с Турция, което не бива да се изключва, тъй като Анкара е член на НАТО и има свои интереси в Средна Азия, доста по-различни от руските.
Интересите на Брюксел и Баку
За Илхам Алиев има един единствен шанс да спечели войната — със светкавична война да вземе Карабах под свой контрол и да постави Русия пред свършен факт. Азербайджанската армия обаче не е способна на блицкриг поради ниското равнище на подготовка и на бойния дух на пехотата. Освен това в Карабах са изградени много сериозни отбранителни съоръжения. И още нещо — от настъпателна война на Азербайджан не е заинтересована и Европа: ако във военните действия се включи и Русия, шансовете на Азербайджан за победа са нулеви.
Една продължителна война би означавала тотално разрушение на азербайджанската инфраструктура, би поставила кръст не само на европейските инвестиции в Азербайджан, но и на плановете за диверсификация на газовите доставки с помощта на азербайджанските ресурси. В тази връзка трябва да се помни, че арменските военни вече намекнаха, че веднага след началото на сериозен конфликт техните ракети
Нещо повече, неизбежното поражение на Азербайджан ще доведе до коренна промяна в баланса на силите в Южен Кавказ — засилването на Иран, отслабването на Турция и възможно — откъсването на Грузия от западната сфера на влияние.
Затова не е изключено сегашното влошаване на обстановката да е свързано преди всичко с желанието на Илхам Алиев да си направи реклама вътре в страната. Значителна част от авторитета на президента фактически е свързана с Карабахския проблем и задължението на Алиев да върне тази територия в състава на Азербайджан. Неспособността на президента да се придвижи в тази посока предизвиква някакви съмнения, а проявената към Армения агресивност отхвърля част от тях.
На второ място, изострянето на обстановката би трябвало да изпрати сигнал към страните от Митническия съюз (МС), че Азербайджан няма да приеме включването на Армения в тази организация, без преди това да се реши въпросът с Нагорни Карабах. Не е тайна, че и другите страни от МС са скептично настроени към членството на Армения, чиито граници с непризнатата Република Нагорни Карабах (РНК) са фактически „прозрачни”. Ереван от своя страна не е готов на съществени отстъпки, мотивирайки се с това, че мерките по демаркация на границите и въвеждането на реални митнически процедури ще подкопаят суверенитета на РНК.
И трето, не е изключено Алиев нарочно да усложнява ситуацията, за да провери реакцията на Русия. Това не е безинтересно и за Евросъюза. Като имат предвид, че на пръв поглед позицията на Москва към събитията в Украйна изглежда доста пасивна, някои азербайджански и европейски политици вече се решиха да допуснат, че заета с украинските проблеми, тя няма да рискува и да се намесва във възможен нов конфликт и ще се стои на страна.
Очевидно в Баку и Брюксел започват да забравят уроците от августовската война 2008 г., когато Москва дълго търпя, а после с настъпването на „часа Х” едва не превзе Тбилиси. На Русия обаче никак не й се иска да им ги припомня. За съжаление, ще й се наложи да направи това, ако не й оставят друг избор.
Остави коментар