В Белград тържествено е открито реставрираното гробище на белите емигранти
Церемонията по откриването на „Руския некропол“ (така официално се нарича участъка на белградското „Ново гробище“) се е състояла на 1 август – в деня на началото на Първата Световна Война. Това съвпадение не е случайно – акцентът на некропола е погребването на войниците на Руската императорска армия, загинали в хода на първия в историята на човечеството въоръжен конфликт от световен мащаб и паметника, издигнат в тяхна чест…
Първи към събралите се стотици присъстващи се обърнал Патриархът на Сърбия Ириней: той напомнил на събралите се, че именно Русия е оказала помощ на Сърбия, когато в далечната 1914 година, след унизителния ултиматум, в нейната територия са нахълтали австро-унгарските войски. „Нашият народ помни жертвата на братския руски народ. Ние помним войниците, които преди 100 години ни се притекоха на помощ в нашата борба със злото. Ние не можем да забравим техните жертви и въпреки цялото давление, което се оказва на Сърбия сега, не можем да предадем тяхната памет. Ние, сърбите, добре знаем, че Русия винаги ни е помагала когато ни е било трудно“, – подчертал религиозният лидер на Сърбия.
В аналогичен дух след него се изказал Министърът по въпросите на труда – Александър Вулин. „В този ден, когато от мрака, сгъстил се зад Дунав, към сръбската земя са полетели снаряди, единствен светъл лъч в тъмнината е била далечната, но в същото време близка Русия… Нито един велик народ в историята на човечеството не тръгвал на такива жертви в името на малък народ, както тези жертви, които даде Русия за Сърбия. Нито руснаците, нито сърбите нито веднъж не сгрешиха в своя избор, отговаряйки на най-грозните провокации…нашите народи винаги са били на правилната страна на историята“, – заявил сръбският министър.
Литургия на церемонията по откриването
Директорът на Россотрудничество Константин Косачов подчертал, че позицията на много страни в Първата световна война се е определяла от политически и икономически интереси. „Изборът на Русия, за разлика от тях, е бил въпрос на морал. И отношението на нашите страни днес е най-доброто потвърждение на това, че руските войници не напразно са пролели кръвта си на сръбската земя преди 100 години“.
Президентът на Сърбия Томислав Николич, известен на жителите на страната като русофил, заявил : „ Сърбия и Русия ги свързва миналото и настоящето и съм уверен, че ще ги свързва и бъдещето“. Показателно е съобщението на Министъра на външните работи на Сърбия – Ивица Дачич, за невъзможността на Белград да въведе санкции против Русия, на което отдавна настояват ЕС и САЩ.
След 1917 година Сърбия става убежище на десетки хиляди представители на „средната класа“ на рухналата империя. Единствено Сърбия се е съгласила да признае дипломите на царските университети, давайки възможност за работа на хиляди учени и инженери. Руската диаспора, която до началото на Втората световна война е наброявала 30 – 50 хиляди души, се е отблагодарила на новата си родина – съвременната сръбска наука се базира на постиженията на физиците Фармаковски и Брандт, на математика Салтиков, на славистите Кулбакин и Тарановски.
Няколко архитектурни символа на Белград, в това число и зданието на МнВР, са проектирани от руския архитект Краснов. Решаващ принос имат емигрантите за балета и театъра.
Именно затова властите на Сърбия са дали възможност да се погребват безвъзмездно емигрантите от Русия на централното гробище на столицата, отказвайки се от наем за участъка и давайки му статут на мемориал.
Ситуацията се е изменила когато на власт идва Иосип Броз Тито – репресиите са принудили много руснаци да напуснат страната, а гробището постепенно запустява…
Руският некропол