80 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА  ПАМЕТНИКА НА РУСОФИЛИТЕ – СИМВОЛ НА БЕЗСМЪРТИЕ

80 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА РУСОФИЛИТЕ – СИМВОЛ НА БЕЗСМЪРТИЕ

Публикувано от:

 Вдясно от главния път за Варна, на изхода на град Русе се издига каменен монумент на плачеща жена – паметник – символ на благодарността и признателността на русенци към подвига на русофилите.

Паметникът на офицерите – русофили е символ не само на конкретното историческо събитие, но и на великата идея за дружбата между България и Русия.

Историята на паметника и признанието на русенци започва през 1887 година, когато майор Атанас Узунов и другарите му Олимпи Панов, Тома Кърджиев, капитан Зеленогоров, подпоручиците Кожухарски, Енчев, Тръмбашки, Кръстеняков и Александър Цветков са разстреляни.

Идеята за издигане на паметен знак на лобното им място е на Ана Стомонякова, сестра на разстреляния в бунта Александър Цветков.

На кораб тя случайно среща големия руски писател Глеб Иванович Успенски, с когото споделя мечтата си за изграждане на параклис на гроба на загиналите.

„- Вашата цел е свята, а ако я осъществите, ще Ви бъдат благодарни и историята и потомството.” – насърчава я Успенски.

Идеята на Стомонякова се приема не само от близките на загиналите, но и от русенската общественост. Многократно местни вестници подемат инициативата за събиране на средства за изграждане на паметника, което се проточва дълги години.

През 1930 година излизат спомените на Ана Стомонякова, а през месец ноември 1933 година е открит паметника.

Планът за архитектурната част е подготвен от известния русенски скулптор Владимир Владимиров, но поради внезапната му смърт неговата съпруга – сестра на поета Гео Милев и Ана Стомонякова молят Атанас Дудулов, преподавател в Художествената академия, да направи паметника.

Паметникът става оригинален. Изграден от бучарда (смес от цимент и мозайка), като всяка една от единадесетте му колони е символ на един от ръководителите на бунта. Скулптурната фигура – плачеща жена с погребална урна е обърната на североизток към Русия.

В пресата от онова време определят русенския паметник като една от най- хубавите творби от този вид издигнати на българска земя.

Веднага срещу неговото построяване се появяват и открити протести ( като призиви за хвърляне камъни върху паметника и неговото премахване) от противници на русофилите.

Замисълът за разрушаване на паметника е осъществен през 1940 година. На 22 срещу 23 март той е взривен.

Възстановяването му става възможно едва през 1957 година.

Издирен е авторът на паметника проф. Атанас Дудулов, който въпреки напредналата си възраст с готовност приема да помогне. Моделът на паметника, който проф. Дудулов е запазил, намерените на мястото на взривяването части от фигурата, както и снимката му помагат за точното възстановяване  на мономента.

Паметникът е изграден от врачански камък и русенски варовик и е открит на 3 март 1967 година.

Този внушителен паметник е един от вечните символи на народното преклонение към всеотдайността и идеалите на загиналите русофили. Той е израз на великата идея за вековечната българо-руска дружба, която те завещаха на поколенията.

 Анатоли Паришков – председател  „Движение Русофили – клон Русе”

.

Comments are closed.