На 3 април 1948 година в САщ е приет закон «За икономическо сътрудничество», който бил началото на реализацията на плана „Маршал“. Програмата за помощ на Европа станала източник на печалба за корпорациите и родила ЕС и НАТО.
1 Навсякъде изгода
Предоставянето на икономическа помощ за европейските страни от страна на САЩ основно е било продиктувано от интересите на самата Америка: трябвало е да се спре, а ако е възможно, да се върне обратно придвижването на „комунистическата опасност“ в Европа. Планът „Маршал“ бил продължение на Доктрината „Труман“, предвиждаща предоставяне на „икономическа и финансова помощ, която ще доведе до икономическа стабилност и ще повлияе на политическите процеси“ в Европа, и следователено, ще съумее да спре увеличаващото се влияние на СССР. САЩ внесли редица строги изисквания: отказ от национализация на промишлеността, предоставяне на свобода на частното предприемачество, едностранно намаляване на митническите тарифи за внос на стоки от САЩ, изваждане на комунистите от правителството, ограничаване на търговията със страни с „просоциалистическа ориентация“ и т.н. Според тези изисквания, европейските страни трябвало максимално да прекратят сътрудничеството си със социалистическите държави, а също така да изхвърлят представителите на комунистическите партии от всички значими ръководни постове. От плана „Маршал“ спечелил и американският бизнес: с едностранното намаляване на митата върху стоките от САЩ, за американските компании се отворил огромен европейски пазар, на който му трябвали суровини, гориво, готови промишлени стоки (особено, промишлено оборудване) за следвоенното възстановяване на икономиките – всичко, което европейците не могли да произведат, заради разрухата, или могли, но много малко. За американските компании се появили също така възможности за инвестиционна дейност: активно започнали да влагат в икономиките на европейските страни капиталите си, които се натрупали по време на Втората световна война, докато изпълнявали военни поръчки. Освен това, само американците могли да бъдат по онова време надеждни инвеститори (европейските финансово-промишлени групи били много слаби).
2 Основите на ЕС
За координиране на действията, свързани с реализирането на плана „Маршал“, по инициатива на САЩ между страните от Западна Европа била създадена Организация за Европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС). Това общество положило основите за създаването на единен пазар за придвижване на капитали, стоки и услуги. Създаването на организацията улеснило възстановяването на следвоенната икономика на Европа. Американските компании, като били основните и най-стабилни инвеститори, могли безпроблемно да влагат капиталите си във всички страни от западна Европа, а стоките, произвеждани в предприятията, където са участвали американци, се реализирали във всички страни от ОЕИС. Организацията за Европейско икономическо сътрудничество положила основите на «Общия пазар» през 1956 година, който днес е Европейски Съюз.
3 За радост на фермера
САЩ разбирали необходимостта да се създаде пласментен пазар. Купувачи трябвало да бъдат не само американците, но и европейците. Заедно с приетия от Конгреса закон «За икономическо сътрудничество» бил създаден и специален комитет по реализацията, който имал свои представители – известни американски представители, във всички западноевропейски страни. Този комитет предоставял също така финансова помощ на дребните производители. Така, например, френският фермер можел да купи американски трактор с франкове, по вътрешна цена, а администрацията на плана „Маршал“ (сред консултация с френското правителство) доплащала разликата. Парите на фермера отивали в хазната за необходими възстановителни работи. Така дребният производител можел да възстанови делото си, да произвежда стоки, които биха осигурили увеличаване на паричния поток в страната (което намалило нивото на инфлация), да осигури себе си и семейството си.
4 Американските стандарти
Заедно с финансово-икономическата помощ, американците предложили на европейските страни да използват американските стандарти в производството. За целта в Европа били изпратени много инженери, икономисти, статистици, които да обучават европейските специалисти на нови, по-ефективни методи на организация и управление на производството, изпробвани и проверени от американците по време на Втората световна война. Хиляди специалисти от Европа отишли в САЩ да заимстват опита, да изучат новите технологии в предприятията и в американските университети. САЩ по плана „Маршал“ похарчили за преквалификация на европейците в рамките на четири години едва 300 млн. долара, което било на-евтиният и ефективен начин за възстановяването на икономиките на Европа.
5 Обогатяването на Онасис
За осъществяването на Плана „Маршал“ било необходимо да се възстанови транспорта между Европа и Америка. За целта американското правителство започнало да разпродава евтино построените през войната танкери «Т-2», които можели да се използват за превоз на стоки. От това се възползвал известният предприемач от гръцки произход Аристотел Онасис. Предусещайки големите печалби, по това време той вече бил построил много съдове в корабостроителниците в Западна Германия и се стремял да се сдобие с американските танкери. Но според закона, танкерите можело да се продават само на американски граждани и компании. Онасис, като дал рушвет в размер на 75000 долара, се договорил с конгресмена Дж. Кейси и с други лица, че танкерите ще бъдат продадени на фирмата на Онасис, създадена в САЩ: конгресмените формално купували с парите на гръка танкерите за себе си, но след това ги препродавали на фирмата на Онасис. Тази афери и последвалото превозване на стоки по плана „Маршал“, донесли на Онасис многомилионни печалби. Това не бил единственият случай на обогатяване за сметка на благородното дело за спасяване на Европа.
6 Основите на НАТО
Джордж Маршал разбирал, че участието на СССР във възстановяването на икономиките на западна Европа ще подрони влиянието на САЩ върху тях: «В същото това време нито едно правителство, което ще плете интриги с цел възпрепятстване възстановяването на другите страни, не може да очаква от нас помощ». Под «правителство, плетящи интриги» са се подразбирали СССР и съюзниците му. Противопоставянето на СССР превърнало плана „Маршал“ и в програма от военен характер (въоръжаване, военни специалисти, пласиране на военни поръчки в Европа), която през 1949 година се превърнала във военния блок НАТО.
7 Планови герои
Може да бъдат отличени 5 души, които са изиграли ключова роля в осъществяването на «Плана». Самият Джордж Маршал, който можел да вижда далеч напред и гледал на геополитиката с очите на историк, а не на генерал. Уилям Клейтън — заместник министър по икономика, южняк и богаташ, превърнал се в истински «работен кон» по време на осъществяването на плана „Маршал“ — дотолкова, че жена му го напуснала, казвайки, че го отстъпва на Европа. Конгресменът Артур Ванденберг — изолационист, превърнат от войната в интернационалист. Без неговата силна подкрепа републиканската опозиция в Конгреса, по всяка вероятност, би провалила Плана. Пол Хофман, в миналото търговец на автомобили — администратор на Плана, който, по думите на Маршал, «успял да продаде Плана на американците». И, разбира се, Сталин, който заради неотстъпчивостта си и заради диктаторската политика в Източна Европа накарал конгресмените да приемат план за финансова помощ на европейските страни.
Сергей Качан
Источник: 7 фактов о Плане Маршалла
© Русская Семерка russian7.ru