На 3 декември 1564 година Иван Грозни напуска Москва и се мести в Александровска паланка. Почти две десетилетия резиденцията на царя в Подмосковието е столица, културен и политически център на държавата.
1 Дългият път
В началото на декември 1564 година Иван Грозни започва да се държи странно: посещава столичните църкви и манастири и усърдно се моли в тях. В самите молитви няма нищо странно, странна е подготовката: царското „семейство“ се готви за заминаването. За голямо неудоволствие на църковните власти, Иван IV нарежда да се вземат и откарат в Кремъл най-почитаните икони и известната «святост».
В неделя, на 3 декември, Грозни присъства на богослужението в кремълския Успенски събор. След службата се сбогува с митрополитите, членовете на Болярската дума, дяконите и столичните гости. На площада пред Кремъл вече стоят стотици натоварени талиги под охраната на няколко стотин въоръжени дворяни. Царското семейство напуска столицата, взимайки със себе си цялата московска «святост» и държавната хазна. Църковните съкровища и хазната стават нещо като залог в ръцете на Грозни. Войската, съпровождаща владетеля, е изцяло въоръжена и готова за военни действия, дворяните ги съпровождат слуги.
Царското заминаване е необичайно. «Приближените», съпровождащи Грозни, получават заповед да вземат семействата си. Останалите в Москва боляри и духовенство са в пълно неведение относно замислите на царя.
Царският «влак» се скита няколко седмици из околностите на Москва, докато не стига до укрепената Александровска паланка. От тук в началото на януари царят известява митрополита и думата, че оставя своята държава и ще живее там, където Бог му покаже.
2 Монахът
Известно е, че в Александровска паланка Иван IV организира свое „монашеско братство“. Иван IV написва за корпуса на опричнината в Александровска паланка манастирски устав, самият той е игумен на тази монашеска община. Назначава княз Афанасий Вяземски за иконом на манастира, Малюта Скуратов – за църковен псалт. По същото време (през 1567 г., както смята Р. Г. Скринников) при едно от посещенията си в Кирилов манастир той споделя с някои от старците съкровеното си желание да се замонаши при тях. През същата 1567 година царят дава 200 рубли на Кириловската обител за килия за себе си.
За всички членове на братството са направени монашески дрехи: груби сиромашки дрехи с козя вълна, дълги черни монашески тояги с желязно острие. Под бедното расо се крият богати одежди, бродирани със злато, на пояса – дълги ножове. В Александровска паланка се установява особен ред. Царят сам бие камбаните, служи молебен, пее в хора.
По всяка вероятност монашеското братство в Паланката е създадено във връзка с конфликта на Иван IV с митрополит Филип. Главата на църквата изобличава неправедното житие на царя. Наличието на монашеско братство в Паланката показва на всички, че владетелят води живот на светец. Иван Грозни не се церемони много със своето братство. През 1570-1571 г. Едни от братята са заклани или обесени на вратите на собствените си домове, други са удавени или хвърлени в тъмницата.
3 Панаир на невестите
Пребиваването на Иван Грозни в Александровска паланка е известно още и с това, че тук царят провежда известните огледи на невести. След смъртта на Мария Черкаска Грозни не си търси жена зад граница, а нарежда да се опишат всички млади момичета от дворянски семейства в страната. В Александровска паланка докарват 2000 „невести“. В продължение на няколко месеца те живеят тук. Които му се харесват, царят ги „вика“ при себе си, а след това ги омъжва за някого от придворните си.
Огледите позволяват първоначално да се изберат 24, а след това 12 най-красиви девойки. Изборът на царя пада върху Марфа Собакина. Изборът на Марфа Собакина е предизвикан, по всяка вероятност, с помощта на Малюта Скуратов. Марфа му е роднина. С помощта на толкова изгоден брак Скуратов става роднина на Грозни, което сериозно увеличава неговата „тежест“. Скоропостижната смърт на Марфа позволява на същия този Скуратов да проведе „почистване“ сред колегите си в ръководството на опричнината.
4 Новата столица
Преместването на Грозни в Александровска паланка е безпрецедентно събитие в руската история. По същество, почти 20 години Александровска паланка е столицата на Русия. В Паланката Иван Грозни започва да урежда след многовековна изолация международните отношения, да сключва важни търговски и политически договори, да приема посланиците на европейските държави. Грозни пренася там първата в Русия типография, където работят учениците на първия печатар Иван Фьодоров Андроник Тимофеев и Никифор Тарасиев. След владетеля в Александровска паланка се преселват най-добрите строители, иконописци, музиканти. При двора работи първата книгописна работилница, създаден е праобразът на първата консерватория. Има основания да се предполага, че в Александровска паланка е и легендарната «либерия» – изгубената библиотека на Грозни.
5 Опричнината
Александровска паланка е своеобразна опричнина. Днес за опричнината има доста повърхностно впечатление. Възприема се като система за авторитарен контрол. В действителност, всичко е едновременно и по-просто, и по-сложно. В действителност, когато Грозни повдига въпроса за опричнината, то става дума за разделяне на страната на две. Едната се подчинява лично на царя, другата се управлява по старата схема. Списъкът с това, което царят иска да вземе със себе си, по всяка вероятност, е бил готов отрано. Там са най-добрите земи, най-богатите области, а където е било неудобно да се вземе целият град, го делили на две части. Опричнината е форма на феодално владение. Било удобно да се направи опричнина в Александровска паланка – по-безопасно и надеждно е.
6 Алтернативата?
Има ли алтернатива на Александровска паланка? Разбира се, че да. На теория, царят може да се премести, например, във Вологда, но още от времето на Василий III Александровска паланка е особено място, императорска резиденция. Царските дипломати получават заповед да казват на чужденците, че руският цар е заминал на «село» по своя воля, че резиденцията му в «селото» е близо до Москва, затова царят «управлява държавата си и от Москва, и от Паланката». По особен начин е организирана охраната на Александровска паланка. Подстъпите се охраняват от засилена стража. Никой не може да влезе в царската резиденция без специален пропуск. От Александровска паланка почти двадесет години царят провежда своите политически и социални експерименти.
7 Саин-Булат
През 1575 година Иван Грозни за втори път се отрича от престола и слага на трона татарския хан Симеон Бекбулатович. Съвременниците не разбират замисъла на монарха. Разпространява се слух, че владетелят е изплашен от предсказание на магьосници. Иван започва да нарича сам себе си „слугата Ивашка“. Но е показателно, че властта на «слугата» неизвестно защо продължава да се разпростира върху земите на бившото Казанско ханство, където Иван запазва титлата на цар. По всяка вероятност, Иван се изплашил, че като се окажат под властта на истински чингизид, казанците ще се осмелят и ще подтикнат Симеон към въстание. Разбира се Симеон не е истински цар, неопределеността на положението му се усилва от това, че като заема царския трон, получава вместо царска великокжняжеска титла. Три месеца след началото на управлението на Симеон Грозни казва на английския посланик, че може отново да си върне сана, когато му е угодно, и ще постъпи, както Бог му нареди, защото Симеон още не е коронован и не е избран от народа, а само по негово благоволение. Симеон управлява 11 месеца, след което Иван го сваля, награждава го щедро с Твер и Торжок, където Симеон и умира едва през 1616 година, замонашвайки се преди смъртта си. Почти една година Грозни провежда експеримента си. Като добър шахматист, той води позиционна игра.
Источник: 7 тайн жизни Ивана Грозного в Александровской слободе
© Русская Семерка russian7.ru