Знаете ли, че думите «пчела» и «бик» са близки по произход? Учените до ден днешен спорят за произхода на някои ежедневно използвани думи, което не ни пречи да ги употребяваме.
1 Деньги (пари)
Ако днес, като говорим за пари, се сещаме най-напред за западната валута, то парите в Древна Русия са имали източни корени. В руския тази дума е могла да дойде по два начина. От иранските търговци и пътешественици, които тогава са използвали сребърните монети «тенге» (ср.-перс. dāng «монета»), или от монголотатарите, които малко по-късно завладели задълго територията на днешна Русия.
Този корен в тюркските езици, към които се отнася и татаромонголското наречие, може да спада към три неща. Първо, върховното небесно божество от тюрко-монголския пантеон Тенгри. Второ, таксата от търговските сделки тамга («клеймо», «печат»). От тук произлиза и руската дума таможня (митница). Трето, тюркската монета тäнгä, името на която идва от думата «тäн» (катерица), с помощта на наставка. В случая може да се направи аналогия с древноруската дума «куна» (бялка), с която наричали 1/22 от гривната. Тук се отразява използването на необработени ценни кожухарски стоки в ролята на пари в ранните стадии на развитието на обществото.
2 Девушка (момиче, девойка)
Изглежда просто: «девушка» идва от дева. Но ако задълбаем, става ясно, че старославянската *děva идва от праиндоевропейската дума *dhē(i̯), която означава «бозае, храни се с помощта на гърда». Близка е до думата «дети» – дѣтѩ (деца), която произлиза от същия корен. Оттук е и древноруският «дойти» (кърми).
3 Парень (момък)
И тук не е толкова лесно. По всяка вероятност тази дума произлиза от праславянската *раrę — умалително от раrоbъkъ (може да си спомним украинската дума парубок), произлизаща от «роб» (момче).
Първоначалният корен е *orbę, от който са произлезли и «ребёнок» (дете), и «раб» (развива се от едно от значенията на думата «роб» (сирак), т.к. според някои източници, в началото именно сираците са изпълнявали най-тежката работа в дома).
4 Ужин (вечеря)
Руските думи, означаващи хранене, са образувани доста просто. Думата завтрак (закуска) идва от съчетанието «за утра», което означава промеждутък от време (в рамките на сутринта).
Думата обед (обяд) е образувана от представката *ob- и корена *ed- и е означавало «объедаться» (тъпча се, преяждам). И действително, прието е, че обядът трябва да е най-обилното хранене за деня.
Думата ужин (вечеря) идва от древноруската дума «угъ», т.е. «юг». Това е, защото сядали да вечерят, когато слънцето било на юг. Първоначално думата «ужин» означавала следобедна закуска.
5 Подушка (възглавница)
Върху тази дума разсъждават учените няколко века. Дал предполагал, че думата подушка означава това, което се слага ПОД УХото. Фасмер, Шанский и Чорних вярват, че това е нещо, което е напълнено с нещо, наДУто (пух, пера и др.). съществуват и не толкова сериозни, но много емоционални версии: 1) това, в което плачат, когато трябва да си излеят ДУШата, и 2) това, с което заДУШават
6 Дурак (глупак)
Казват, че тази дума в най-разпространеното си значение се е появила благодарение на протопоп Авакум. Така наричал в съчиненията си през XVII век риториците, философите и други «поборници за дяволската мъдрост», сравнявайки ги с клоуни.
Коренът, от който произлиза тази дума, вече е бил готов да приеме съответното значение. Филолозите смятат, че думата «дурак» идва от праиндоевропейското *dur (хапя, жиля) и в началото е означавала «ухапан», «ужилен», след това – «бесен, луд, болен» (от ухапване) и чак след това започва да означава «глупав». Между другото, за това е допринесъл и ритуалът за посвещаване при странстващите артисти в Древна Русия. Според една от версиите, кандидатите за клоуни е трябвало, преди да започнат своята професионална дейност, да преживеят ухапване от пепелянка.
7 Пчела (пчела)
Кой би си помислил, че думите пчела и бик са близки. И ако от гледна точка на биологията те са много далеч една от друга, то от филологична гледна точка са брат и сестра.
Произлизат от един и същ праславянски корен, който означавал звук с определен характер. Оттук е и устарялата дума «бучать» (бръмча, буча) и букашка (буболечка). Думата пчела на древноруски се е пишела бьчела, но след падането на редуцираните гласни и обеззвучаването на Б пред Ч думата придобила днешния си вид.
Анна Кудинова
Источник: 7 загадочных слов русского языка, которыми мы пользуемся каждый день
© Русская Семерка russian7.ru