Какво е зашифровано в „Послание към славяните“? Колко е струвала на Руската държава буквата „ъ“? Кой в действителност е предложил да се използва буквата „ё“? Откриваме тайните на руската азбука.
1 Послание към славяните
Обичайният набор от букви в руската азбука всъщност е не друго, а «послание към славяните». Всяка буква от кирилицата ими свое название, и ако се прочетат тези названия по азбучен ред, ще се получи: “Азъ буки веде. Глаголъ добро есте. Живите зело, земля, и, иже како люди, мыслите нашъ онъ покои. Рцы слово твердо – укъ фърътъ херъ. Цы, черве, шта ъра юсъ яти”. Един от вариантите на превода на този текст е: “Аз зная буквите: писмото е достояние. Трудете се усърдно, жители на земята, както подобава на разумните хора – постигайте мироздание! Носете словото убедено: знанието е дар Божи! Дерзайте, вниквайте, за да постигнете същинската светлина!”
2 Непечатната буква
Смята се, че буквата „ё“ е дошла в руския език от френския само благодарение на усилията на Карамзин. Като че ли през 1797 година в едно от стихотворенията той е изменил думата „слiозы“ и отбелязал в забележката: „Буквата с двете точки заменя „iо“. В действителност, буквата е била предложена от княгиня Воронцова-Дашкова (много образована дама, президент на Академията на Науките) през 1783 г. На едно от първите заседания тя се е поинтересувала от академиците, защо в думата „ioлка“ първият звук се изобразява с две букви. Никой от великите умове, сред които били известните съчинители Гавриил Державин и Денис Фонвизин, не дръзнали да обяснят на княгинята, че звуците са два: „й“ и „о“. Затова Дашкова предложила да се използва нова буква „за изобразяване на думи и произношения, като матiорый, iолка, iож, iол“. Най-голяма популярност буквата “ё” получава по времето на Сталин: в продължение на цяло десетилетие са й оказвали особени почести в учебниците, вестниците и новите издания на класиците. Днес „ё“ по-скоро ще видиш като паметник на буквата (в Русия те са няколко), отколкото самата буква в книга или вестник.
3 Страшилището за гимназистите
Буквата „ять“ е била своеобразен знак, който е характеризирал сред руските думи «исконните», славянските. Била е обект на горещи спорове между „западниците“ и „славянофилите“ по време на въпроса за реформата на руската ортография. Била е истинско мъчение за гимназистите. Между другото, съобразителните млади умове, за да си помогнат, са съчинили стихче, съставено само от „ять“: Б?лый, бл?дный, б?дный б?съ Уб?жалъ голодный въ л?съ. Б?лкой по л?су онъ б?галъ, Р?дькой съ хр?номъ пооб?далъ И за горькiй тотъ об?дъ Далъ об?тъ над?лать б?дъ. Първи за отмяната на „ят“ се е изказал писателят и преводач Дмитри Язиков: “Буква ?… прилича на древен камък, лежащ не на мястото си, в който всички се спъват и не го отместват настрани само затова, защото той е древен и някога е бил нужен за постройката.”. Но вече в съветско време Александър Солженицин, известен със своя консерватизъм, се е борил за връщането в руската граматика на «ят» заедно с «ер».
4 Най-скъпата буква
Еръ – „нямата“ буква, която не е обозначавала никакъв звук и е изпълнявала функциите на «твърд знак», който по традиция се е пишел в края на думите след твърди съгласни чак до правописната реформа от 1918 година. Обаче „ерът“ е заемал повече от 8% от времето и хартията при печатането и всяка година е струвал на русия 400 000 рубли. Истинска буква-крадец на държавни средства!
5 Мiру – мир!
Още една истинска мъка за гимназистите са били буквите „и“ и „i“. Когато филолозите-реформатори седнали да обсъждат, коя от буквите да махнат от руската азбука, въпросът бил решен с гласуване! Толкова несъществени са били доводите в защита на всяка една от тях. Работата е там, че в гръцката азбука „и“ и „i“ са обозначавали два различни звука. А в руския език по времето на Петър I вече е било невъзможно да се различат на слух! Буквата „i“ в корена се е срещала само в думата «мiр» в значение «вселена». Ако е означавала покой, липса на война, то думата се е пишела „мир“. По същия начин са се пишели еднокоренните думи: „мирные люди“ и „мiровой порядокъ“.
6 Как буквата станала дума
В кирилицата буквата „ф“ е носила духовитото име „ферт“. Появило се словосъчетанието „стоять фертом“ (да стоя с ръце на кръста), а след това и новото съществително „ферт“ (самодоволен, безцеремонен човек), и даже умалителното „фертик“ (франт, конте). В славянската азбука е имало две букви за обозначаването на „ф“ – „ферт“ и „тита“ и е било истинска главоблъсканица. Думата „Филип“ се е пишела с „ф“, а „Фьодор“, „арифметика“ – с „тита“. За да се ориентираме, трябва да си спомним, че в гръцката азбука „ф“ означава звука „пх“, а „фита“ или „тита“ – „тх“. Съществителното „ферт“ с времето станало неодобрително, ругателно. При А. Чехов: „Тут к нам ездит один ферт со скрипкой, пиликает“, при Пушкин: „У стенки фертик молодой стоит картинкою журнальной“.
7 Э!
Буквата „э“ е била узаконена в руската азбука едва през XVIII век, когато започнали да проникват в руския език чужди думи със звука [э] в началото на думата, и тяхното писане и четене предизвиквали неудобство: как се чете правилно – Еврипид или Эврипид, Евклид или Эвклид? Буквата била посрещната неприветливо, а Михаил Ломоносов дори написал, че «ако за чуждите произношения ще се измислят нови букви, то руската азбука ще заприлича на китайската». Но в началото ва XX век вече „Енциклопедичният речник на Ф.Павленков“ препоръчва на средноинтелигентия читател да пише: пенснэ, кэнгуру, кэтгутъ, кэксъ. В руския език си остава чувството, че „э“ е чужда буква. Спомнете си, как героинята на Ирина Муравьова произнася думата „крЭм“ във филма „Москва не вярва на сълзи“, за да подчертае статута на козметиката: вносна, дефицитна.
Источник: 7 тайн русского алфавита
© Русская Семерка russian7.ru