Руската история дава отговори на много въпроси, но още повече в нея са тайните. Особено интересни са загадките, които са оставили след себе си самодържците. Руските монарси са умеели да пазят тайни.
1 Съществувал ли е Рюрик?
Това е главният руски въпрос, заедно с «Кой е виновен?» и «Какво да правим?». Въпрос, на който едва ли ще получим някога отговор.
Личността на Рюрик (умрял през 879) до ден днешен предизвиква много спорове, дори отричане на съществуването му. За мнозина известният варяг не е нищо повече от полумитична фигура. Това е разбираемо. В историографията на XIX – XX век нормандската теория е подложена на критика, тъй като руската наука не е могла да понесе мисълта, че славяните не са били способни да създадат собствена държава. Съвременните историци са по-лоялни към нормандската теория. Академик Борис Рибаков смята, че по време на едно от нападенията срещу славянските земи дружината на Рюрик е завзела Новгород, въпреки, че друг историк – Игор Фроянов поддържа мирната версия за «поканване на варягите» да князуват.
Проблемът е и в това, че в образа на Рюрик липсва конкретика. Според някои източници това може да е бил датският викинг Рьорик Ютландски, според други – нападащият земите на балтите швед Ейрик Емундарсон.
Съществува и славянска версия за произхода на Рюрик. Името му го свързват с думата «Ререк» (или «Рарог»), което в славянското племе на ободритите е означавало сокол. И, наистина, при разкопките на ранните поселения на династията Рюрикови са били намерени много изображения на тази птица.
2 Тайният печат на Иван III
За първи път двуглавият орел се появява в Русия върху държавния печат по времето на Великия княз Иван III през 1497 година. Историците почти категорично заявяват, че в Русия орелът се е появил по инициатива на София Палеолог, племенницата на последния византийски император и жена на Иван III.
Но защо Великият княз е решил да използва орела едва след две десетилетия, никой не обяснява. Интересното е, че по същото време в Западна Европа двуглавият орел е бил на мода сред алхимиците. Авторите на алхимичните трудове слагали орела върху книгите си като знак за качество.
Двуглавият орел означавал, че авторът е получил Философския камък, можещ да превръща металите в злато. Фактът, че Иван III събрал около себе си чуждестранни архитекти, инженери, лекари, които сигурно са практикували модерната тогава алхимия, косвено доказва, че царят е имал представа за същността на «пернатия» символ.
3 Смъртта на сина на Иван Грозни
Москва е столица на Русия, Волга се влива в Каспийско море, а Иван Грозни е убил сина си. Основната улика е картината на Репин.… Ако говорим сериозно, то убийството на наследника от Иван Василевич е доста спорен факт. През 1963 година в Архангелския събор на Московския Кремъл са били отворени гробниците на Иван Грозни и на сина му. Изследванията позволили да се твърди, че царският син Йоанн е бил отровен. Съдържанието на отрова в останките му многократно надвишава допустимата норма. Интересното е, че същата отрова е намерена и в костите на Иван Василевич. Учените заключили, че в продължение на няколко десетилетия царското семейство е било жертва на отровители.
Иван Грозни не е убивал сина си. Към тази версия се придържал главният прокурор на Светия Синод Константин Победоносцев. Като видял по време на една изложба известната картина на Репин, той се възмутил и написал на император Александър III: „Не може картината да се нарече историческа, тъй като този момент… е напълно фантастичен“. Версията за убийството се е появила въз основа на разказите на папския легат Антонио Посевино, който трудно би могъл да бъде наречен незаинтересовано лице.
4 Дмитрий с префикс „лъже“
Вече сме се примирили, че Лъже-Дмитрий I е избягалият монах Гришка Отрепиев. Идеята, че «е по-лесно да се спаси, отколкото да се фалшифицира Димитрий» е изказана още от известния руски историк Николай Костомаров. И действително, изглежда доста сюрреалистично, че в началото Дмитрий (с префикс «лъже») е бил признат от родната си майка, князете, болярите, а след известно време всички изведнъж прогледнали.
Патологичното в ситуацията е, че самият царски син бил напълно убеден в истинността си, за което са писали съвременниците. Това или е шизофрения, или той е имал причини за това. Да се провери «оригиналността» на цар Дмитрий Иванович, поне днес, не е възможно.
5 „А царят не е истински!“
Много руски боляри смятали така, след завръщането на Петър I от 15-месечен тур по Европа. Причината не била само в новото царско «облекло». Много внимателните персони намерили физиологични несъответствия: първо, царят доста пораснал, второ, чертите на лицето му са се променили, трето, размерът на краката му станал доста по-малък.
Из Московия плъзнали слухове, че са сменили владетеля. Според една от версиите, Петър е бил «вграден в стена» и вместо него са изпратили в Русия приличащ на него самозванец. Според друга – «германците са вкарали царя в бъчва и са го хвърлили в морето». Масло в огъня наляло и това, че върналият се от Европа Петър започнал мащабното унищожаване на «древноруската старина». Интересното е, че са съществували версии за подмяната на царя още като бебе: «Владетелят не е от руската порода и не е син на цар Алексей Михайлович; взет е като бебе от немската паланка. Царицата е родила момиче и вместо царската дъщеря са го взели него, а царската дъщеря са я оставили вместо него».
6 Павел I Салтиков
Император Павел I неволно продължил традицията да се създават слухове около дома на Романови. Веднага след раждането на наследника в двора, а след това и по цяла Русия плъзнали слухове, че истинският баща на Павел I не бил Петър III, а първият фаворит на великата княгиня Екатерина Алексеевна, граф Сергей Василевич Салтиков. Косвено това го потвърдила и Екатерина II, която си спомня в мемоарите си, как императрица Елизавета Петровна, за да не изчезне династията, наредила на жената на наследника си да роди дете, без значение, кой ще бъде генетичният му баща. Съществува народна легенда за появата на Павел I: според която, Екатерина родила от Петър мъртво дете и го сменили с финландско момче.
7 Негово Величество Фьодор Кузмич
«Таблоидната» тема на Павел I я продължил синът му Александър I. Първо, той бил непосредствен участник в убийството на баща му. Второ, и това е главната легенда, Александър оставил царския престол, като изфабрикувал собствената си смърт и тръгнал да странства по Русия под името Фьодор Кузмич.
Има няколко косвени потвърждения на тази легенда. Свидетелите твърдели, че на смъртния си одър Александър въобще не приличал на себе си. Освен това, по неизвестни причини императрица Елизавета Алексеевна, съпругата на царя, не участвала в траурната церемония. Известният руски юрист Анатоли Кони старателно изследвал почерците на императора и на Фьодор Кузмич и стигнал до извода, че «писмата на императора и записките на странника са писани от ръката на един и същ човек».
Сергей Соколов
Источник: 7 главных секретов русских монархов
© Русская Семерка russian7.ru