Основната функция на държавния символ е да изразява основната идея на държавата, формулата й, нейното ДНК. Основоположникът на традиционализма Рене Хенон е смятал, че символите могат да действат сами по себе си, независимо от съзнанието ни.
Тамгата на Владимир
Тризъбецът на Владимир може да се нарече първият символ на руската власт. Той се отнася към т.н. тамги, т.е. родово-племенни символи. На руски думата «тамга» се превежда като «дамга» или «клеймо».
В продължение на няколко хилядолетия степните народи на Евразия – сармати, хуни, турко-селжуци, монголци, са използвали различни тамги.
Всяка тамга е била индивидуален маркер за собственост. На тях им се приписвали сакрални, обединителни функции. Грубо казано, тамга означава «Това е мое». Т.е., като се сблъска с този символ, човек трябвало да си каже «Това е чуждо».
Повечето историци свързват тамгата на Владимир с пикиращия сокол – символа на Рюриковичите. Историкът от XIX век Стапан Гедеонов е свързвал самото име на Рюрик с думата «Ререк» (или «Рарог»), което на езика на славянското племе ободрити означавало сокол. По време на разкопките на ранните селища на династията Рюриковичи са били намерени много изображения на тази птица.
Георги Победоносец
Първото официално документирано свидетелство за появяването на Свети Георги в качеството му на държавен символ датира от 1497 година. Тогава той се е появил на лицевата страна на печата на Йоан III. Трябва да се каже, че е бил идентифициран като Свети Георги едва след няколко века – не са намерени никакви съвременни сведения от времето на Йоан III, че това е именно Георги Победоносец.
Много историци се съмняват, че на печата на московския владетел от 1497 година е изобразен именно Свети Георги.
Редица изследователи твърдят, че, по всяка вероятност, конникът на печата е архангел Михаил, който е бил покровител на московските князе от времето на Иван Калита.
Иконографският сюжет «Архангел Михаил, воеводата на страшните сили», където архангелът на кон и с копие потъпква дявола, се е появил в Руската православна традиция едва в края на XVI век.
Преди това в Русия архангелът се е изобразявал без кон с меч или копие в ръка. Освен това, според канона, той се изобразява с крила и нимб (също като Св. Георги), но тези атрибути липсват върху печата на княза.
Използването на конника, поразяващ змея, не е било чисто новаторство от страна на Йоан III. Този образ е използвал московският княз Василий Тъмни, бащата на Йоан, в първата половина на XV век.
Действително князът го е сякъл върху московските монети. Върху княжеския печат е бил конник със сокол на рамото. Изображението върху монетите също с нищо не показва, че това е светец.
Нещо повече, ако от едната страна на монетата сюжетът отговаря на историята на Георги Победоносец, който поразява змея с копие, то от другата страна виждаме вече конник, който замахва към змея с меч, което не отговаря на иконографския канон.
Кой тогава е този конник, ако не е нито Свети Георги, нито архангел Михаил? Редица историци смятат, че това е самият княз. Както в случая с монетите на Василий Тъмни, така и в случая с печата на Йоан III.
След смъртта на Йоан III символа на конника-змиеносец са използвали Василий III, Йоан IV, Фьодор Иоаннович, Борис Годунов, Лъже-Димитър, Василий Шуйски, Михаил Фьодорович, Алексей Михайлович, Фьодор Алексеевич, Петър I, но при никого от тях в документите не е фигурирал като Георги Победоносец.
Как руските царе са «персонифицирали» един от главните образи на своята власт, си остава загадка. Едва през 1730 година, при утвърждаването на 88 герба на руски градове, безименният змееборец получил името на Свети Георги.
Двуглавият орел
Като хералдичен символ на Русия (тогава още Велико Московско княжество) двуглавият орел се е появил през 1497 година при Йоан III. Тогава орелът украсил Големия Държавен печат.
Откъде е «долетял» двуглавият орел в държавната хералдика на Русия?
Повечето историци обясняват появяването му в Русия с брака на Йоан III и византийската принцеса София Палеолог, която донесла този хералдичен знак като «зестра».
На Москва са й трябвали сериозни идеологически значения (днес това се нарича бранд) за международното й признаване.
Двуглавият орел позволявал на московските князе да създадат по-цивилизовано позициониране на международната арена, като покажат на западното общество блестяща «генеалогия» – наследяване на властта от Рим и Византия. По-късно, по времето на цар Василий III това ще се развие в сериозна религиозно-политическа концепция «Москва – Трети Рим».
Съществува също така версията, че двуглавият орел е дошъл в Русия не от Византия, а от Хабсбургите, които са използвали символа половин век по-рано.
Между другото, византийците никога не са използвали този символ върху държавните си печати (за разлика от императорите на Свещената Римска империя). Освен това, неизвестно защо, но орелът се е появил като «зестра» върху държавния печат почти 20 години след сватбата на Йоан III и София Палеолог.
Друга версия за появяването на двуглавия орел е, че е от татаромонголите. Златната орда е секла известно време монети с изображението на двуглавия орел. Естествено Йоан III е държал в ръцете си «татарската валута».
По време на неговото царуване Златната орда е преживявала период на разпад, докато през 1483 година не престанала да съществува.
Възможно е Великият Московски княз да е искал да разиграе картата на приемствеността от някога могъщата държава и затова да е сложил върху печата символ, който е бил познат на другите «татарски ханства», които се образували след разпадането на Ордата.
Съществува още една версия – алхимичната. При алхимиците двуглавият орел символизира Философския камък, както и самия процес за получаването му, който се нарича Magnum Opus, или «Великото Правене». Тъй като в двора на Йоан III е имало много чужденци, по всяка вероятност някои от тях са практикували алхимични опити. Например, лекари, аптекари, които, както е известно, в онези времена поголовно са били увлечени от получаването на Философския камък. Могъл е московският владетел да заимства «вълшебния символ» от тях за личен печат.
Трябва да кажем, че в края на XV век в Стария Свят използването на двуглавия орел е било на мода. Възможно е, след като Йоан III е видял знака като печат в някакъв чуждестранен договор, да е решил да последва тенденцията.
Мечката
Друг анималистичен символ на Русия, освен двуглавия орел, била мечката. Защо се е случило така?
В продължение на столетия по пътищата на Русия са странствали групи от хора с опитомени мечки, можещи да танцуват, да се въргалят и дори да просят. Забавите с мечки са били тогавашната поп култура на Русия.
Според различни свидетелства, в Москва по времето на Йоан Грозни на 100 човека се е падала по една мечка. Болярите и богатите търговци, като правило, са държали в палатите си поне по една мечка, така да се каже «за душата». Ако влезнехте в някоя кръчма от онова време, непременно бихте видели мечка. При това, доста често седяща в шумна компания и пиеща ликьор.
Трябва да се споменат «забавите с мечки» по времето на цар Йоан IV. «Призванието» на мечките в качеството им на екзекутори е било популярно в Русия поне пет века преди царстването на Грозни.
В руската традиция мечката, за разлика от кучето, се смята за чисто животно. Според приписваните му качества тя може не само да предупреди човека за присъствието на нечиста сила, но и да бъде наказание Господне за неразкаялите се грешници.
Според народните представи, мечката е можела да нападне човек и да го изяде само с разрешението на Бог за наказание за извършен грях. Така, предавайки изпадналите в немилост в ръцете на мечките, царят е взимал предвид тяхната способност да бъдат «незаинтересовани съдии».
Но това не обяснява, защо мечката е станала символ на Русия. Защо започнали да наричат руснаците мечки? Със сигурност не, защото в Русия чужденците са можели да видят съвсем спокойно в града танцуваща мечка.
Да споменем, че в Индия се разхождат из градовете слонове, но на англичаните не им е дошло на ум да сравнят индийците със слонове.
Може сравнението да е дошло от руска страна. Както е известно, първи започнали да се сравняват с мечката варяжките дружини в ранна Киевска Рус.
Но самоназванието «руска мечка» се е появило доста по-късно. И по всяка вероятност е било свързано не с ласкателното сравнение със силата на могъщото животно, а с някаква друга причина.
Смятало се е, че силата на мечката отива при човека, който я е победил. А руският човек не само е можел да покори мечото царство, но и да опитоми мечката.
Петоъгълна звезда
Петоъгълната звезда също е дошла в Русия от чужбина. В края на XVIII – началото на XIX век във френската армия се появили петоъгълните звезди върху еполетите и шапките на офицерите и генералите. Те определяли техния чин. Тази традиция датира от Древен Рим, където петоъгълната звезда била символа на бога на войната Марс и означавала лилията, от която той се е родил.
През 1827 година руският император Николай I заимствал френския опит и въвел звездите върху еполетите на генералите и офицерите от руската армия.
Става дума за златни ковани звезди. 27 години по късно, през 1854 година, императорът въвел в руската армия пагоните и пришитите върху тях звезди.
След Февруарската революция в армията били отменени царските знаци, показващи ранга. На 21 април 1917 година със заповед № 150 на военния и морски министър от Временното правителство на Александър Гучков пагоните били заменени със знаци върху ръкавите и била въведена нова кокарда. Върху нея петоъгълната звезда била над розетка с котва.
Като всеки хералдичен символ, армейската червена звезда си имала своето тълкование. През първите години от съществуването на РККА се е подразбирало единството на световния пролетариат на всичките пет континента на Земята: петте края на звездата са били петте континента на планетата.
Червеният цвят – цветът на пролетарската революция, трябвало да обедини всичките пет континента в една цел и общо начало.
В по-късен период червената звезда се трактувала като символ на воините, стоящи на стража на мирния труд, защитаващи трудещите се от глад, война, нищета и робство.
Не може да се каже със сигурност, защо именно петоъгълната звезда е станала символ на съветската власт, но е известно, че Лев Троцки е лобирал за този символ. При официалното утвърждаване на петоъгълната звезда със заповед № 321 от 7 май 1918 година на Народния комисариат по военните дела на Републиката тя получила името «марсова звезда с плуг и чук».
В заповедта също така фигурирало, че този знак «е принадлежност на лица, намиращи се на служба във войските на Червената Армия».
Сериозно увлеклия се от езотерика Лев Троцки е знаел, че звездата, пентаграмът, има много мощен енергиен потенциал и е един от най-силните символи.
Напълно е могла и свастиката да стане символ на новата държава, култът към която в Русия в началото на XX век бил много силен.
Свастиката била изобразена върху «керенките» (хартиени парични знаци на Временното правителство в периода 1917 – 1919 год.), свастики е рисувала по стените на Ипатиевския дом императрица Александра Фьодоровна преди разстрела, но с почти едноличното решение на Троцки болшевиките се спрели на петоъгълната звезда. Историята на XX век впоследствие ще покаже, че «звездата» е по-силна от «свастиката»… Звездите засияли и над Кремъл, сменяйки двуглавите орли.
Сърп и чук
Сърпът и чукът са най-известният символ на Съветския Съюз. По отделно и сърпът, и чукът са се използвали в хералдиката много преди появата на СССР. Чукът бил един от главните символи на работническото движение в Европа още в средата на XIX век, по-късно го заимствали руските революционери.
Сърпът бил изобразен още преди революцията върху гербовете на много градове като едно от главните селскостопански оръдия.
Автор на сърпа и чука като единен символ бил художникът Евгений Камзолкин. През 1918 година той работил върху създаването на плакат за отбелязването на Деня на солидарността с трудещите се. Идеята дошла на художника спонтанно. Така описва момента на създаването на символа Сергей Герасимов, автор на известното платно «Майката на партизанина»:
«Стоящият до мен Евгений Камзолкин, като се замисли, каза:
– Какво ще стане, ако пробвам такава символика? – При това той започнал да рисува върху платното. – Така да изобразим сърпа – това ще бъде селячеството, а вътре чукът ще е работническата класа.
Още същия ден сърпът и чукът били изпратени от Замоскворечието в Моссъвета, където били отхвърлени всички други екскизи: чук с наковалня, плуг с меч, коса с гаечен ключ.
Впоследствие този символ бил пренесен върху държавния герб на Съветския Съюз, а името на художника било забравено задълго. Спомнили си за него едва в следвоенно време. Евгений Камзолкин си живеел спокойно в Пушкино и не претендирал за авторски права върху толкова котиращ се символ.
Гербът на СССР
СССР се създавал като свръхдържава. Формално всяка република от Съюза според Конституцията имала правото да излезе от състава на СССР, могли също така самостоятелно да влизат в дипломатични отношения с други държави.
С духа на интернационализма и отвореността бил пронизан и главният държавен символ на СССР.
Първият държавен герб на СССР бил утвърден от ЦИК на СССР на 6 юли 1923 година. Описанието му било внесено в Конституцията на СССР през 1924 година.
В периода 1923 – 1936 девизът «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!» е бил написан на 6 езика (според броя езици в четирите съюзни републики (руски, украински, белоруски, арменски, грузински, азербайджански), които създали през 1922 година Съюз на ССР); впоследствие, според числото съюзни републики, се сменяло и числото на червените ленти с превода на девиза върху герба. През 1937 – 1946 – 11 ленти, 1946 – 1956 – 16, от 1956 – 15.
Днес съветският герб и други комунистически символи са забранени в някои страни на Европа. В Германия, например, са забранени символите на Комунистическата Партия на германия, съществувала от 1948 до 1968 година в ГФР. В момента комунистическата символика е забранена в Унгария, Грузия, Полша, Чехия, Литва, Латвия и Естония. В Молдова забраната е отменена през 2013 година като противоконституционна.
Алексей Рудевич
Источник: 7 главных символов в истории России
© Русская Семерка russian7.ru