Яков Кедми: Еднополюсният модел в Сирия приключи

Яков Кедми: Еднополюсният модел в Сирия приключи

Публикувано от:

Автор: Марк Соркин.

Бившият директор на израелската спецслужба „Натив“ Яков Кедми споделя своите мисли за това как участието на Русия в близкоизточния конфликт се е отразило на ситуацията в света пред журналиста Марк Сорокин и електронното издание vpk-news.ru.

– От началото на операцията на руските Военно-космически сили в Сирия изминаха два месеца. Реалната политическа ситуация в света започна някак си да се променя – в Сирия, около нея, в Близкия изток и Европа. Какви точно последствия виждате вие в сегашния момент?

– Ако говорим за политическия резултат след началото на активното руско участие в сирийския конфликт, могат да се отбележат няколко насоки.

Първо, въпросът за решаването на сирийския конфликт най-сетне влезе в реални норми. Всички вече са се примирили с факта, че военната ситуация в Сирия ще бъде овладяна от сирийските войски с помощта на руските, а политическото решение ще се реализира паралелно, на базата на онова, което искаше Русия в самото начало на конфликта – единна, независима, светска Сирия.

Съвършено неочаквано за мнозина, но въпросът практически е решен. За това се споразумяха във Виена със съвместно комюнике. Всички страни – за установяването на единна независима нерелигиозна Сирия.

Второто изискване, което поставяха всички, които започнаха конфликта, незабавното унищожаване на Асад, е забравено. Единственото, което искат да изкопчат от Русия, е гаранции, че Асад няма да участва в следващи избори.

Всички вече са съгласни, че след като всички терористични организации бъдат смазани, изборите в Сирия ще се проведат на базата на нова конституция, а дотогава ще има общо правителство с участието на Асад.

В съответствие с принципите си Русия няма намерение да дава подобни обещания и твърдо стои на позицията, че бъдещата власт в Сирия ще бъде определена от сирийския народ на избори, проведени под егидата на ООН. С това също се съгласиха всички.

Има обаче някои детайли.

Първият от тях е, че в поредното съвещание във Виена ще вземе участие една „малка“ държава, която досега не участваше в решенията за Близкия изток – това е Китай. Тоест сирийският конфликт вече не е конфликт между Саудитска Арабия, Турция, САЩ, Катар и княжествата от Залива за установяване на нужния режим.

Днес въпросът за това какво ще се случи в Сирия е поставен на международно обсъждане. И Китай, и Русия, и Иран, и Египет малко или много се придържат към един и същи подход в решаването на сирийския конфликт.

Трябва да отбележим, че Египет е най-голямата и най-силна арабска държава. Едновременно с това той е най-силният арабски поддръжник на Асад и властта му. Тоест конфликтът вече е на съвсем друга плоскост, с други главни играчи, в момент, в който се върви към възстановяване на сирийската държава такава, каквато трябва да бъде – което ще определят сирийците. Дали след изборите президент на Сирия ще бъда Асад или друг човек, няма принципно значение.

Тези или онези от започналите гражданската война в Сирия продължават да повтарят мантрата за отстраняването на Асад. Те вече маршируваха под лозунга за свалянето му на всяка цена. Сега са принудени да приемат оставането на Асад, затова в Близкия изток ситуацията по отношение на Сирия е съвсем различна, отколкото бе ден преди Русия да изпрати там своите ВКС.

Вторият детайл. Целият Близък изток започва да премества посоката.

Първо, това, което се случва в Ирак – изявлението на лидера на страната, че ако Русия постигне успех в унищожаването на ИДИЛ в Сирия, Багдад е готов да поиска помощ от Москва. Това не са просто думи. В крайна сметка участието на Русия в случващото се в Близкия изток днес вече е свършен факт.

Освен това европейците, макар да се притесняват да го кажат, виждат в участието на Русия във войната в Сирия първата и основна крачка към стабилизацията на положението там. Даже мадам Меркел призна: Русия единствена може да спре бежанците от Близкия изток към Европа.

Въвеждането на ред и устойчивост в Сирия, а после и в Ирак, с участие на Русия в един или друг вид, ще доведе до стабилизация в Близкия изток и прекратяване на бежанския поток от региона.

Това няма да спре имигрантите от Афганистан, Пакистан и Африка, но основният поток от Близкия изток, от Сирия и Ирак ще спре. Бих искал да отбележа, че милиони бежанци вече се върнаха на сирийска територия, част от която бе освободена от ислямистите и опозицията.

Още един сериозен момент. Русия и Саудитска Арабия размениха списъци и започнаха дискусия за това кой да се счита за легитимна опозиция и кой – не. Признаването за нелегитимни на всички религиозни организации, започнали тази война – не само от сирийските войски, не само от Русия, но и от всички участници в конфликта – ще означава едно: край на тези групировки преди всичко в Близкия изток, в Ирак.

Неотдавна бяхме свидетели на знаково събитие: иракските кюрди започнаха настъпление срещу ИДИЛ. Това засилва позициите на кюрдите независимо от вътрешните им разногласия. А намесата на Русия в Сирия лиши Турция от възможността да бомбардира сирийските кюрди. Вероятно няма да могат да направят подобно нещо по отношение на иракските кюрди.

Кюрдите ще стават все по-активни участници в събитията в Близкия изток, което не е бивало никога. Стабилизацията в Близкия изток има все по-голямо значение. Участието на Китай в този процес говори, че целият световен ред, установен след разпада на СССР, когато една-единствена страна решаваше какъв режим да има в тази или онази държава, приключи.

Той приключва с началото на участието на Русия в сирийския конфликт и привличането на Китай към близкоизточната ситуация. Повече няма да има безчинства и позор като в Югославия, Ирак, Сирия и Либия.

– Наравно с мантрата, че Асад трябва да си отиде, след намесата на Русия в сирийския проблем възникна друга мантра. Видите ли, Русия е оглавила борбата на шиитите срещу сунитите и по този начин настроила срещу себе си целия сунитски свят. А ние имаме чудесни отношения с Египет – най-силната държава в сунитското крило. Как да съпоставим едното с другото?

– Когато се опитваш да намериш оправдание за дадена ситуация, да видиш желаното като реално, можеш да говориш, всичко, което ти е угодно. Саудитска Арабия води преговори с Русия, а доколкото ми е известно Саудитска Арабия е сунитска държава. Всички страни от Залива преговарят с Русия, в това число за покупки на оръжие. Така че тези, които твърдят, че Русия настройва сунитския свят срещу себе си, не просто приемат желаното за действително, те изричат нагла безпочвена лъжа, която няма никаква стойност.

– В самото начало на конфликта в едно предаване казахте, че бомбардировките над терористите в Сирия са нещо добро, но те не представляват нищо без сухопътна операция. Само че сухопътната операция в Сирия – според мен – не се развива особено бързо. Как мислите, няма ли тук подводни камъни, някакво външно влияние, за да бъдат отслабени позициите на Русия?

– Първо, „бързо“ и „бавно“ са понятия относителни. Второ, войната на суша се води от сирийската армия. Русия помага само в областта на електронното разузнаване и само със собствени удари във въздуха – не повече.

Сирийската армия е в тежко състояние. Гледайки видеокадри, става съвършено ясно колко окаяно е въоръжението ѝ, какво представлява оборудването. И въобще поведението и дисциплината не оставят капка съмнение, че тя прилича повече на събрали се опълченци, а не на кадрова професионална армия.

Те нямат достатъчно – нито като брой, нито като качество – оръжие. Сирийската армия не притежава способността да концентрира задоволително количество сили, части и артилерийски огън на даден участък и да развива стремителни атаки.

Вероятно правилно са стигнали до извода да действат бавно, стремейки се да защитят слабата и малочислена сирийска армия, унищожавайки терористите в точки. Като цяло, макар и развивайки се бавно, сирийската армия се намира на границата на прелома на случващото се.

След като бе свалена блокадата от военното летище край Халеб, пред сирийската армия практически се откри пътя към Ефрат. През това летище минава и пътят към Рака. Сирийската войска се намира на по-малко от 20 километра от Палмира, оттам има път и да Рака, и Дейр ез Зор. Тоест сирийските войски излизат от Ефрат и блокират ИДИЛ на отсрещния бряг.

Също така се открива път на север, за да се съберат с кюрдския анклав и по този начин да отрежат ИДИЛ от останалата територия на Сирия.

Боевете в Ел Хадера вече започнаха. Превземането на този град практически предава властта на сирийските въоръжени сили на магистралата, която води до Ел Хама, по-нататък е Халеб. И това място се намира на 10–12 километра от Идлиб.

Съответно сирийските войски могат за завладеят Северна Сирия в продължение на две-три седмици и да отрежат нея и всичко, което е южно, от Турция. Сирийската армия се придвижва ежедневно – и в Хомс, и в Ел Хама, и в Дамаск – и е само въпрос на време кога това придвижване ще доведе до рязък поврат.

Затова трябва да се разбере, че помощта за терористите във въоръжаването и подкрепленията се съкращава, запасите им също намаляват. Затова практически няма значение дали военните действия ще приключат след месец, след два или след три… Посоката на събитията е една.

Освен това искам да напомня, че министърът на външните работи на Русия Лавров предложи да се насрочат избори в Сирия за след година и половина. За това време – а аз мисля, много по-рано – Сирия ще бъде изцяло във властта на правителствената армия без каквито и да било терористи, освен тези, които, от една страна, са нерелигиозни, а от друга – ще се съгласят да сътрудничат на сегашната сирийска власт срещу ИДИЛ, „Ал Кайда“ и „Мюсюлмански братя“.

– Разбирам. Нека сега да поговорим за оформящата се около Сирия ситуация. За последния месец рязко се увеличи броят на туристите от Саудитска Арабия до Русия. Даже казват, че самият крал се кани да дойде. В Турция Ердоган загуби изборите. Кажете, какво искат да получат от преговорите в Москва саудитите?

– Саудитска Арабия имаше два основни приоритета. Първо, много искаха – но бяха достатъчно мъдри, за да разберат, че това е невъзможно – да уговорят Русия да се откаже от Асад. Второ – за тях бе и е важно колкото се може повече подкрепящи ги сили да останат в качеството им на легитимна опозиция.

Саудитска Арабия разбира, че протичат два независими, но достатъчно усещащи се в Близкия изток процеси: отслабване на ролята на Съединените щати и засилване на ролята на Русия.

А Русия, за разлика от другите страни, в дадения случай има добри отношения и с Иран, и със Сирия, и с всички останали. За Саудитска Арабия по-близките отношения с Русия означават помощ в стабилизирането ѝ в Близкия изток и минимизация на заплахата от враждебните към нея сили. Днес Саудитска Арабия е една от най-слабите държави в света.

Има още един важен за Саудитска Арабия аспект. Оказа се, че Русия притежава достатъчно много успешни видове въоръжения. И Саудитска Арабия е готова да направи всичко – и не само тя – за да започне да купува руско оръжие както от политически, така и от чисто практически съображения. Това е изгодно за Русия.

Искам да припомня, че Русия – тогава СССР – е една от първите държави, признали Саудитска Арабия след създаването ѝ през 1928 година.

Близкият изток става по-уравновесен, стабилен, ориентиран към световната политика, а не само към една-единствена страна.

– Неслучайно споменах Турция. Защото, ако от една страна, турските кюрди отвоюват Рака, а от друга, иракските кюрди атакуват ИДИЛ от юг, не е изключена възможността да бъде създадена кюрдска държава. Турция едва ли би се съгласила с такова развитие на събитията. Каква според вас може да бъде тук ролята на Русия?

– Позицията на Русия от Виенските преговори до ден днешен е една и надали би се променила – единна Сирия. Това означава, че сирийските кюрди ще останат в рамките на сирийската държава.

Русия обяснява на Асад, че най-доброто за него е да предостави автономия на кюрдите в рамките на единна Сирия. Турците бомбардираха сирийските кюрди и престанаха да го правят само заради появата на руските самолети. Единствено ако сирийските кюрди останат в рамките на единна Сирия, е гарантирано, че Турция няма да ги бомбардира в бъдеще.

Що се отнася до турските кюрди, все още не е ясно как ще приключат нещата там.

– Нека си спомним, че навремето Масуд Барзани е бил силно ориентиран към Съветския съюз.

– Да. Казват, че Сталин му е присъдил званието генерал-майор на Съветската армия и че даже, както твърди той, двамата са се срещали. Това не е важно.

Днес иракските кюрди имат своите тежки вътрешни проблеми: племенни, политически. Между племената на Талабани и Барзани. От друга страна, иракските кюрди не могат да съществуват, бидейки във военен конфликт и с Ирак, и с Турция, когато сирийските кюрди се намират в Сирия.

Затова не съм убеден, че точно сега е актуален въпросът за създаване на кюрдска държава на базата на обединяването на кюрдите от Сирия и Ирак, не говоря за Турция, тя засега е единна държава. По отношение на сирийските кюрди той изобщо не е актуален.

За турските кюрди трябва да се каже, че докато властта в Турция е силна и авторитетна и докато икономиката ѝ е достатъчна, страната ще остане единна. Така че вариантът за някакво отделяне е нереален.

Що се отнася до иракските кюрди, това ще зависи от развитието на събитията преди всичко при самите кюрди. Защото последните им разногласия рязко намаляват вероятността дори самите те да получат независимост.

Възможно е да се наложи проблемът да бъде решен някак по друг начин, на това вече е друг проблем. Ще ви кажа едно: все още има народи, които нямат свои държави.

Например белуджите (иранският народ) са 18 милиона души. А ако говорим за таджиките, в Таджикистан от тях живеят около 5,5 милиона. Къде са останалите 15 милиона?

– В Афганистан…

– И в Афганистан. А къде живеят голямата част от азeрбайджанците?

– В Иран.

– А къде живеят повечето от узбеките? Не в Узбекистан. Тоест, за съжаление, все още съществува състояние, в което не целият народ се намира в рамките своята национална държава – а това е, защото не назряват условия за това както в средите на този народ, така и в международната обстановка.

Да видим как завърши една подобна епопея в такъв далеч по-спокоен и цивилизован регион като Испания.

– Неотдавна се състоя срещата на Г-20 в Турция. Как оценявате резултатите от нея?

– Днес не всичко преминава под режисурата на една държава, която имаше ясни планове, а от друга страна, можеше да прави всичко каквото си поиска. При такава схема, когато се събират 20 държави, е много трудно те да бъдат дирижирани. Засега наблюдаваме преходен период от доминирането на един диригент към реална международна организация, която отчита интересите на всички свои участници. В този преходен период може да има различни варианти за развитието на събитията. Ние сме на стадия на преход от еднополюсен към многополюсен свят.

– Тоест еднополюсният свят вече е разрушен, а многополюсният още не се е оформил?

– Еднополюсен свят вече не съществува, независимо че неговите създатели и поддръжниците му продължават да твърдят обратното. Американският министър на отбраната на САЩ казва: „Ние сме за запазване на създадения ред с хегемонията на САЩ. Ние сме против някакви отделни страни – а именно Китай и Русия – да се противопоставят на този ред“. Той говори правилно, само че малко е закъснял. Еднополюсният модел и редът, установен от САЩ, вече ги няма. Светът се намира в преходен етап, от стария ред към нов.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова, “Гласове”.