Автор: Евгений Гришковец, руски драматург, театрален режисьор, актьор и писател, Поглед Инфо /“Российская газета“/.
Въобще не мога да повярвам на това, което става…
Италианката Федерика Могерини предложи да започне военна операция в Средиземно море за обезвреждането и даже за унищожаване на корабите, превозващи нелегални емигранти. Разбираемо е, че тя няма предвид да се потопяват корабите заедно с емигрантите. Даже преди три седмици в много от италианските църкви бяха отменени неделните служби и вместо тях се отслужиха панахиди за издъхналите от задушаване в трюмовете нелегални емигранти, които се опитват да преплуват Средиземно море. Гледах тези новини в Гърция и ги обсъждах с моите гръцки приятели. Нито те, нито аз можехме нещо да разберем. Как да си обясниш това, че Европа е изградила смъртоносна преграда в Средиземно море, а на тези които не могат да я преодолеят им правят панахиди в храмовете.
Диващина, безумие, чудовищно лицемерие и цинизъм. В новините виждаме какво става на гарата в Будапеща. Виждаме жалката ограда, която унгарците строят на границата със Сърбия. Четем как еврочиновниците обвиняват Унгария в липса на хуманизъм. Някакви европейски лидери с униформени костюми и вратовръзки, с еднакви и безизразни физиономии обясняват, че ситуацията трябва да се обсъди, че трябва да се преразгледа миграционната политика, че трябва да се изработят някакви нови мерки и така нататък, и така нататък. Тези хора или нищо не разбират или по-скоро с всички сили се стараят да се измъкнат от приемането на отговорни решения. Европа буди у мен сериозно недоумение и тотално отвращение. Евросъюзът дава вид, че всичко това, което става е само случаен сбор от крайно неприятни изключения, а не глобално нещастие и катастрофа.
Мигрантите, които сега идват от Афганистан, Сирия и Африка, изобщо не са тези, които от десетилетия пристигат в Европа като равномерен поток. Те идваха по-различни начини, но основно идваха легално или полулегално. Идваха при роднини, идваха да се учат или да се женят. Цели поколения деца на бивши емигранти се родиха в Европа. Вярно е, че не се опитват да изглеждат като англичани, австрийци, немци, белгийци или французи. И вече промениха лицето на Европа, а даже и архитектурата. Но болшинството от тях са законопослушни граждани на Евросъюза. Добре е, че за сегашната ужасяваща вълна на миграция Европа няма и най-малката възможност да обвини Русия. Тези емигранти, които сега пристигат през Средиземно море са съвсем други хора. Част от тях знаят къде отиват и отиват за да имат по-добър живот. Болшинството сядат в гумените лодки, в смрадливите трюмове или на импровизираните салове, просто защото бягат от смъртта, от войната. Това са хора, които не са имали намерение да ходят някъде, колкото и лош да им е бил живота при Садам, Кадафи или Асад. Тези хора дават последните си пари за да предприемат опасно пътуване през Средиземно море. Те вече са видели смъртта в домовете си. Ако са успели да оцелеят в морето, са видели смъртта на своите жени и деца, на своите роднини и спътници. След това те стигат до някой остров или до Сърбия и Хърватия. Там, са подложени на изнурителен и страшно унизителен тест, състоящ се от лагери, кордони, регистрации, съвършено неразбираеми за тях условия, железопътни контейнери, спарени фургони или накрая тунела под Ламанша. Възможно ли е да преодолеят всичко това…
Тези измъчени, напълно озлобени и унизени хора, нямащи никаква представа за европейските ценности, традиции и нравствени норми, за мултикултуралност и толерантност… Тези хора никога няма да спазват европейските закони. Нещо повече, те въобще няма да се преструват, че спазват законите. Те идват не както преди, поединично или със семействата си. Сега те нахлуват като вълна. Мътна, гладна и зла вълна. И няма да изпитват никаква благодарност към хората, до чиито държави с такъв труд са се добрали. Защото тези държави преди това са устроили кървав бардак в страните, от които хората сега бягат.
Емигрантите не желаят да остават в бедните южни страни на Европа. За щастие на гърците и гражданите от бившия соцлагер техните бедни страни не са интересни за емигрантите. Те знаят, че на север е благоденствието. Но Европа е скачен съд и не е бездънна. А това е само началото на миграцията. Нито латвийците, нито естонците, нито българите няма да останат незасегнати. Поляците също няма да чакат дълго. Ангела Меркел заяви, че съвременното германско общество и Европа са готови за трудностите… Това е грандиозна глупост и лъжа. Нито един германец, датчанин или холандец, никой от коренните европейци не иска тези хора, които плуват, пълзят и се натрапват сега в Европа. Никой не желае те да му бъдат съседи и съграждани. И аз съм уверен, че болшинството французи, италианци и немци, изобразявайки състрадание, докато слушат информациите за поредните загинали емигранти, тайно в себе си се радват и си казват нещо такова: „А, няма нищо! Нека на другите да им бъде обица на ухото!”
Европа отдавна забърка кашата на мултикултурализма. Сега тази каша кипи, клокочи и прелива. Но Европа няма да може да преглътне тази каша. Защо? Защото Европа няма представа как да се оправи с това. Европа не знае какво да направи, няма воля да започне да мисли какво да направи. Прекрасната, демократична, мъдра Европа сама даде най-силните козове в ръцете на радикалните десни. Няма да се учудя, ако норвежкото чудовище Брейвик скоро бъде наречен герой и ще стане модна икона. Ние свикнахме да вярваме, че европейците винаги проявяват ум и мъдрост, че те са ориентир и безспорен пример за подражание. А какво виждаме сега? Аз не разбирам това, което виждам. Ако Европа беше отделен, конкретен човек, бих го хванал за раменете и бих го раздрусал, за да се опомни. Иска ми се да кажа: Ако вие не цените своята Европа, която за последните двадесет години се измени до неузнаваемост и останаха непокътнати само някакви отделни парчета и островчета, то опитайте се поне да я запазите не за себе си, а за световната култура. Сложете Европа под защитата на ЮНЕСКО. Защитете не само архитектурните паметници, защитете европейските традиции, ред и начин на живот. За да имаме ориентири и да има от кого да взимаме пример. Но не! Няма да я съхранят! Както безпомощната организация ЮНЕСКО не успя да защити античните паметници в Сирия, които бяха разрушени от „Ислямска държава”.
Глупости, демагогия, безотговорност, безволие и абсолютна аморфност! Ето, това може да се каже днес за Европа. Европа не може да се противопостави на случващото се. Европа продължава да се усмихва. На нас винаги ни е харесвала тази европейска усмивка. Въпреки че тази усмивка не е нищо повече от делнична вежливост. Но сега европейската усмивка изглежда изключително фалшива, при това глупава и безсмислена. На какво се усмихват? Сериозни са мутрите само на европейските военни, които устройват своите смешни учения в Прибалтика и Полша. На техните физиономии е изписано убеждението, че се занимават сериозно с някаква европейска сигурност, че действително защитават европейския ред, ценности, начин на живот, свобода и традиции. От кого ги защитават? От мен ли? Нищо не разбирам. Много години на мен ми харесваше да чувствам и вярвам, че европейците са по-умни и по-добри. И не ми се иска да ги виждам такива безпомощни и бездарни глупаци. Не ми се иска да губя жизнените си ориентири. Светът загива… В момента аз не бих направил такъв спектакъл. Не ми достига ирония. А без ирония ще се получи просто един страшен и мрачен спектакъл. А защо да правя спектакъл за това, което и така е ясно за умните хора. А да се правят спектакли за глупаци е безсмислено и безполезно.