В нощта, когато пада Берлинската стена, огромна тълпа от повече от 5 хиляди души извършва погром върху сградата на немското разузнаване ЩАЗИ.

Тълпата изнася всичко, включително папки и документи с имената на разузнавачи на ГДР. Съдбата на много от тези хора се променя ужасно, защото архивите попадат в ръцете на тълпата. А сградата била разрушена напълно.

Зад стената на същата сграда се намирала и резиденцията на Комитета за Държавна Безопасност на СССР. Началникът на резиденцията, виждайки тълпата, бяга. Осъзнавайки, че тълпата всеки момент ще влезе в сградата на КГБ, а със сградата ще се случи същото като с тази на ЩАЗИ, останалият старши по чин офицер, подполковник, звъни на съседната военна част за помощ. Генералът отсреща отговаря, че не може да изпрати войници за охрана без заповед от Москва. А Москва мълчи, не отговаря на повикванията и никой не знае какво да прави.

В това време тълпата нахлува в двора на сградата на КГБ. Пет хиляди души. Пияни и с бутилки бира в ръце. Подполковникът, останал старши след началника, излиза срещу тази тълпа в опит сам да спре разярените хора, обръщайки се към тях с думите: „Това, че падна Берлинската стена, това е добрата воля на нашата страна! Това е сграда, която ние охраняваме. Тя е собственост на Съветския съюз! Разберете правилно – това е собственост на друга страна! Ние сме офицери – изпълняваме своя дълг…“ А те, офицерите, били всичко осем човека. По прозорците с оръжие в ръка. Излезлият офицер с дванадесет патрона в себе си преграждал пътя на тълпата. Тълпата спряла и подполковникът казал: „Вие знаете – аз съм офицер. Имам 12 патрона. Един патрон ще оставя за себе си. Но, изпълнявайки своя дълг, аз ще стрелям. По друг начин не мога – аз съм офицер!“

Казал това и започнал бавно да се изкачва по стълбите към входа на сградата. Качвал се бавно, напълно очаквайки, че някой ще хвърли в гърба му камък или бутилка. Изкачвал се много бавно. А, когато се качил и се обърнал, видял, че тълпата започнала да се разнася. Никой от немците в тази нощ не влязъл в сградата на КГБ на СССР. Никой не се докоснал до документите на архива. В Дрезден и до сега мнозина разказват тази история. Тази история, станала почти легенда в Дрезден, е жива и до днес. Немците с гордост разказват, че тогава послушали неизвестния подполковник, чието име тогава на никого не говорело нищо.
Сега този подполковник е известен на целия свят.
Президентът на Русия, Владимир Путин.