Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно
„Тържественият звук на големите камбани на храма на „Александър Невски“ отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град“, разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България
На 3 март 1928 г. се отбелязват 50 години от Освобождението на България. В цялата страна са организирани големи чествания. Особено тържествено протичат те в столицата.
Иван Николаев, секретар на Съюза на руските ветерани от Освободителната 1877-1878 г. война, разказва за този празничен ден:
„Хубав предпролетен ден. Първият яснослънчев ден в началото на 1928 г. Улиците на столицата са препълнени с народ, празнично настроен. Тук-таме се мяркат ученически двойки с касички в ръце – събират народна помощ за последните живи войници от някогашната славна армия на Царя Освободител. Тържественият звук на големите камбани на храма на „Александър Невски“ отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град.
Маса хора, като мравуняк, се стичат към храма-паметник на Освобождението, където след пристигането на Н.В. Царя започва богослужението. Вътре, великолепието на храма е в пълна хармония с благоговейното настроение на множеството посетители, които изпълват междините между колосалните сводове. Отдясно, зад и около трона са офицерите от столичния гарнизон в парадни униформи начело с генерал Велизар Лазаров.
Отсреща под катедрата са руските ветерани и българските опълченци начело с генерал Смагин и Х. Н. Карастоянов (ген. Алексей Алексеевич Смагин е първият председател на Съюза на руските ветерани в България; Харалампи Карастоянов е председател на Опълченското дружество, бивш кмет на София – бел.ред.). Между тях е и историческото Самарско знаме на Българското опълчение. Зад тях са доброволците от Сливница и „чичовците“ от Одрин. Срещу олтара посредата е Министерският съвет и бюрото на Камарата в пълния им състав; следва запасното офицерство и други ученолюбиви организации.
В центъра на храма под големия полилей са наредени свещенослужителите в златни одежди начело със софийския митрополит Стефан, които отслужват съборно панихидата и молебена. Участват и руският митрополит Серафим заедно с прочутия си по гласа му протодякон Инокентий.
Тържествената служба се съпровожда от мелодичното пеене на уголемения за случая Синодален храмов хор и се приключва с една вдъхновена реч за значението на деня от владиката дядо Стефан. Н.В. Царят след това приветства под звуците на тържествения църковен концерт висшите офицери и съпроводен от генерал Лазаров се здрависва поотделно с всички ветерани и опълченци, с някои от които разговаря по-дълго. Между тях е и г-жа Паренсова, съпруга на първия български военен министър след Освобождението.
След размяна на приветствия с министрите и други лично познати Н.В. Царят, съпроводен от военния министър , генерал Иван Вълков и голяма свита излезе на площада, където поздрави войските и многобройните присъстващи организации, бурно акламиран отвсякъде с „Ура!“.
Подир това се образува шествие начело със Самарското знаме, ветераните и опълченците до паметника на Цар Освободител. Шествието, както и редът тук бяха запазени образцово. Липсваше оная бутаница, натискане и надпреварване, които са констатирани в други случаи и от тържеството правеха сборище. При паметника под звуците на един огромен хор – над 400 души – съставен от дванадесет певчески хорове на Българския музикален съюз, генерал Смагин и г-н Карастоянов положиха венци от името на ветераните и опълченците, в подножието на паметника на своя велик и някогашен венценосен Върховен вожд. Трогателен момент! Борците от Освобождението коленопреклонно и безмълвно запазиха мълчание една-две минути.
Речи не се произнесоха, па и не се чувстваше нужда от такива. Общението на душите на живите ратници с душите на падналите се чувстваше. Хорът, който бе изпял преди това импозантно „Шуми Марица“, кантатата на Царя Освободител от Димитър Хаджигеоргиев и песента, с която русите почнаха, водиха и завършиха победоносно войната, т.е. руският химн „Боже Царя Храни“, в тоя момент мистично огласяше гробната тишина с химна на падналите на полето на честта: „Покойници!…“
Преклонението пред паметника завърши с отнасяне от опълченците и ветераните под звуците на военни и други музики на Самарското знаме обратно в Двореца. Тук пред източните порти старите солдати от 1877-1878 г. приеха народния парад, в който покрай тях с музика начело продефилираха части, организации, училища и неорганизирано гражданство. След отдаване на тази народна почит на руските и български ветерани, състоя се в 2 ч. (до 5 ч. вечерта) братска трапеза в ресторант „Балабанов“, дадена от опълченците на техните боеви учители – руските ветерани.
На тази историческа трапеза, първа след петдесетгодишен период, последвал Освободителната война, се изрази в трогателни моменти на взаимоуважение между боевите съратници. Произнесените речи, малко на брой, бяха пропити със сърдечност и мили спомени за някогашното бойно другарство. На ветераните и опълченците бяха предоставени превозни средства от всички войскови части, и те се разотидоха, доволни от почитта, която се прояви спрямо тях в този голям български и руски ден.
Не бива да се премълчи и красивия жест, проявен от Търговската камара в този ден: председателят на Софийската търговска камара г-н Караджов и секретарят д-р Златаров поднесоха на ветераните и опълченците по случай знаменателния ден по 50 хиляди лева помощ. Чрез този си жест търговското съсловие даде един отличен пример и доказа още веднъж, че то е достойно за патриотичните традиции, основоположени от неговите предшественици през време на турското робство.“
Иван Николаев, в-к „Отечество“, март 1928 г.
Източник: