Снайперистите са играели важна роля по време на Втората световна война. В някои страни много по-важна, отколкото в други. Съединените американски щати не са имали програма за обучение специално на снайперисти, но не така са стояли нещата в Русия.
Много биват убити, но някои записват имената си със златни букви в световната военна история с постиженията. Представяме ви пет легендарни снайперисти от Втората световна война:
Роза Шанина
За някои може да звучи странно, но в руската армия е имало взвод за обучение на жени снайперистки. Някои от тях като Роза Шанина не само са имали готовност да умрат за родината си, но са изпълнявали задачите по невероятен начин.
След смъртта на брат си, Шанина решава да се запише в армията, но на няколко пъти получава отказ. Това не я демотивира – тя тренира сама и стреля по различни мишени. В крайна сметка е приета във въоръжените сили и по време на войната убива 59 души, пипе Historycollection.co. Канадски вестник дори й дава името „невижданият терор на Източна Прусия“, където се сражава.
Людмила Павличенко
Павличенко се смята за най-великата снайперистка във военната история. Потвърдени са 309 смъртни случая вследствие на нейните изстрели. Тя служи в 25-а стрелкова дивизия към въоръжените сили на Съветския съюз.
Родена през 1916 в малък град в Украйна, тя си спечелва репутацията на смъртоносен войник, чийто мерник е точен до милиметри. Успява да убие и 36 германски снайперисти. Павличенко е известна и с отличния си слух и интуиция, които й помагат на фронтовата линия.
Людмила Павличенко стреля с винтовка Мосин-Наган. След края на войната е поканена дори в Белия дом. Става инструктор на снайперисти. Тя е една от 2000 снайперисти в „червената армия“ и една от 500-те оцелели.
Василий Зайцев
Василий Зайцев е съветски снайперист, герой на Съветския съюз. Роден е на 23 март 1915 година. По време 
на битката за Сталинград убива 225 вражески военнослужещи, включително 11 снайперисти.
На 12 годишна възраст се прибира у дома с невероятен улов – вълк, който е застрелял с пушка, която рядко е хващал преди това. Невероятните умения му спечелват слава. Името му помага за развитието на тактики, използвани от снайперистите и в днешно време.
През януари 1943 снаряд от минохвъргачка пада близо до него и поврежда зрението му. След няколко успешни операции обаче то е възстановено. Зайцев се връща в армейските редици и оглавява снайперистка школа, командва артилерийски взвод, а след това е командир на рота.
Иван Сидоренко
Иван Михайлович Сидоренко е съветски снайперист, който по време на войната убива 500 души. Той е от онази група самоуки снайперисти, които отиват на фронта без специално обучение. През 1941 година започва да се сражава за „червената армия“, а по време на битката в Москва се научава и как да стреля като снайперист. Убива стотици съюзнически войници. Неговият командир е толкова впечатлен, че го кара да обучава и други.
По време на войната е раняван няколко пъти. Най-тежко е ранен през 1944 година в Естония. До края на войната остава в болница.
Фьодор Охлопков
Фьодор Охлопков не получава славата, която имат други негови братя по оръжие. Въпреки 429 потвърдени убийства, съветският снайперист става Герой на Съветския съюз чак през 1965 година.
По време на Втората световна война е раняван дванадесет пъти, най-тежко през юни 1944 година. След това прекарва месеци на болничното легло. Охлопков е един от най-ефективните снайперисти в руската армия. Умира през 1968 година – няколко години, след като получава почетното звание.