„Приам моли Ахил за тялото на Хектор“, 1824
„Виждам в него художник, чието бъдеще е обещаващо“, казва за Александър Иванов Василий Григорович, професор в Художествената академия, когато вижда първата му самостоятелна картина. Няма съмнение, че синът на художника Андрей Иванов ще тръгне по стъпките на баща си. Рано проявява любов към рисуването – усвоява живописта в работилницата на родителите си, за разлика от другите студенти от Художествената академия, които живеят в учебното заведение. Успехите на Иванов-младши са очевидни. Той не само овладява класическата живопис, но и създава дълбоко драматично платно. За тази работа 18-годишният художник получава малък златен медал.
„Явяването на Христос пред Мария Магдалена след възкресението“ (ескиз), 1834
През есента на 1830 г. Иванов пристига на стаж в Рим. Художникът трябва да копира „Сътворението на Адам“ в Сикстинската капела и да създаде етюди на библейска тематика. Но все повече и повече той мисли как да нарисува картина на първото появяване на Спасителя пред хората. Като загрявка решава да нарисува друга история и избира момента, в който Мария Магдалена вижда възкръсналия Христос. Първите зрители са изумени. Публицистът Алексей Тимофеев не крие емоциите си и казва, че Иванов успява да изобрази величието и кротостта на Исус. След изложбата в Капитолия картината е изпратена в Санкт Петербург, където я очаква ентусиазиран прием. Академията на изкуствата присъжда на Александър Иванов званието академик, а платното е подарено на Николай I. Ескизът за картината е закупен от Павел Третяков през 1877 година.
„Октомврийски празник в Рим. Сцена в лоджията“, 1842
Работата върху „Явяването на Христос“ заема почти цялото време на художника. Но той успява да създаде жанрови скици – колизии, видени по римски улици и площади. В акварела „Октомврийски празник в Рим“ Иванов изобразява танца „Въздишка“, където едно момиче пита друго кой е откраднал сърцето ѝ, а останалите избутват „виновника“ в центъра. Понякога гости посещават ателието на художника, сред тях са и членове на императорското семейство. През 1838 г. царевич Александър Николаевич посещава Иванов със своя наставник Василий Жуковски. Бъдещият Александър II е доволен от платното и предоставя на художника тригодишна помощ, за да може да завърши работата си.
„Апиевият път по залез слънце“, 1845
Огромното платно отнема не само силата, но и здравето на художника. Поради заболяване на очите той е принуден да се откаже от работата си в работилницата за няколко години. През 1845 г. Иванов, заедно с младия мозайчик Егор Солнцев, тръгват на пътешествие до околностите на Рим – „да търсят красиви места“. Пейзажът в околностите на Албано толкова ги впечатлява, че веднага се заемат да го нарисуват. Самият художник смята картината с древни руини и гледка към Рим, окъпани в лъчите на залязващото слънце, за незавършена.
„Явяването на Христос пред хората“, 1837-1857
Над главната творба на живота си – явяването на Христос пред хората по време на кръщаването му в река Йордан, Иванов работи 20 години. Първоначално той създава малка версия на картината, но след това решава да направи произведението в размера на историческите платна. В допълнение към многобройните ескизи на „Явяването“ Иванов създава около двеста етюди на библейски теми, които не са свързани с картината. През 1857 г., след посещение на работилницата му от императрица Александра Фьодоровна и великата княгиня Олга Николаевна, Иванов отваря вратите на ателието си за 10 дни. Има толкова много желаещи да видят магнум опус (великото дело) на художника, че се налага дните за посещение да бъдат удължени.
През май 1858 г., след 28 години далеч от родината си, той се завръща в Санкт Петербург. „Явяването“, заедно с ескизите и етюдите, са изложени в Академията на изкуствата, където ги виждат повече от 300 000 посетители. Няколко седмици по-късно художникът умира от холера. Александър II купува картината за 15 000 сребърни рубли. Скоро тя е изпратена на изложба в Москва – в същото време императорът решава да прехвърли картината в Румянцевския музей. През 1920-те „Явяването на Христос“ е пренесено в Третяковската галерия, където специално за тази огромна картина е построена отделна зала.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/culture/339088-5-karti-na-aleksandar-ivanov