Исторически в Русия има много изобретатели и генератори на идеи. Историческо вярно е, и че те не могат да се реализират в страната си и емигрират. Затова за родина на техните изобретения се водят други страни. Но корените на тези изобретения все пак са руски.
1. Google
Единият от основателите на най-популярната интернет търсачка „Гугъл“ (Google) – Сергей Брин, е руснак по произход. Той е роден в Москва през 1973 г. и се преселва в САЩ с родителите си – емигранти от СССР, през 1979 година. След това се дипломира като бакалавър от университета в Мериленд, САЩ, където баща му Михаил Брин работи като преподавател. Завършва и Станфордския университет.
Сергей очевидно е наследил силните страни на своите родители, тъй като още преди да емигрира, майка му Евгения работи като инженер, а баща му е икономист в елитния Научно-изследователския икономически институт към Държавното планиране на СССР. Той обаче не се чувства реализиран и мечтае да се посвети на математиката, което успява да стори в САЩ.
2. Тетрис
Тетрисът е измислен от Алексей Пажитнов през 1984 година. Тогава той работи в Изчислителния център към Академията на науките на СССР и се занимава с проблемите на изкуствения интелект и гласовото разпознаване. Тетрисът бързо става популярен в Москва и предизвиква интереса на чуждестранните бизнесмени. Заради бъркотията с авторските права и лицензите Пажитнов започва да получава дивиденти едва след няколко години, но за сметка на това играта бързо печели поклонници в цял свят.
През 1988 г. Пажитнов създава компанията „АнимаТек“ (AnimaTek), специализирана в разработването на програмно обезпечение за игри. През 1991 г. той се преселва в САЩ. В момента се занимава с разработка на игри.
3. Емотиконите
Смята се, че авторът на първия емотикон или схематичното изображение на усмивка (Smiley) е американският програмист Скот Фалман. Той имал намерение с тези знаци да разграничава сериозните съобщения от шегите на дъската за обяви в университета „Карнеги Мелън” в Питсбърг. Първото му съобщение с емотикон е от 19 септември 1982 година.
Още през май 1969 г. обаче руският писател Владимир Набоков вече практически е измислил този знак. Това се случва, когато дава интервю за списание „Тайм“ (Time). На въпрос на кое място би се поставил световен рейтинг на съвременните писатели, ако такъв съществуваше, той отговоря: „Често ми идва на ум, че трябва да се измисли някакъв типографски знак, символизиращ усмивка, някакво ченгелче или падаща надолу скоба, с която бих могъл да съпроводя отговора на вашия въпрос“.
4. Хеликоптерът
В периода 1908-1911 г. руският изобретател Игор Сикорски успява да създаде два модела на хеликоптери, а през 1910 г. – да се издигне във въздуха със самолет, направен по негов проект. През 1912 г. той става главен конструктор в авиационния отдел на Руско-балтийския завод в Рига (тогава част от Руската империя), където под негово ръководство са изработени няколко самолета.
През 1918 г. Игор Сикорски емигрира във Франция, откъдето през 1919 г. се преселва в САЩ. Там през 1923 г. основава авиационната фирма „Сикорски Еъркрафт Корпорейшън“ (Sikorsky Aircraft Corporation). Впоследствие тя става филиал на „Юнайтед Текнолъджиз Корпорейшън“ (United Technologies Corporation).
До 1939 г. компанията създава около 15 модела самолети, а от 1939 г. започва конструирането и производството на хеликоптери. През 1967 г. с неговия вертолет С-61 (S-61) за първи път е извършен полет над Атлантическия океан.
5. Стандартът за красота 90-60-90
Снимка: ТАСС
Мнозина свързват съвременния стандарт за красота с името на френския моден дизайнер Кристиан Лакроа. Но съществува мнение, че върху еталона за красота е оставил следа и руският художник Роман Тиртов (с псевдоним Ерте/Erté, от първите букви на името и фамилията му). По-специално за това пише Андрей Хазин в книгата си „Икони на Русия. Книга за руската марка“ (Icons of Russia. Russia’s brand book).
Роман Тиртов е роден в Санкт Петербург на 23 ноември 1892 г. в семейството на морски офицер. Отказва да стане военен и заминава за Париж, където започва работа като кореспондент на петербургското списание „Дамска мода“. През 1913-1914 става моделиер при известния френски моден дизайнер Пол Поаре и сценичен художник.
Той мечтае да си открие собствено ателие, но заради конфликт с Поаре не успява да стори това. През 1915 г. сключва договор с американското списание „Харпърс Базар“ (Harper‘s Bazaar), за което впоследствие създава 100 корици. Ерте си сътрудничи и с други големи издания от САЩ, Англия и Франция. Така на кориците на най-известните лъскави издания и в съзнанието на моделиерите се установяват момичетата със струговани фигури и тънка талия.
Източник: Руски дневник